Станислав Добрев: Въпреки трудностите, „Локомотив“ е фаворит за шампионската титла и за Купата на България

Станислав Добрев започва да тренира хандбал в школата на „Локомотив“ при Евгени Китанчев. В България е бил част също от отборите на „Спартак“ (Варна) и „Добруджа“. През 2013 г. играе в  холандската висша лига за отбора "Хъри-Ъп". В „Локомотив“ се завръща преди 3-4 години, в началото на победната серия на тима, изграден от Никола Карастоянов. Станислав признава, че още му е благодарен за поканата да се завърне в родния си клуб, в който се надява и да приключи състезателната си кариера.

- Станислав, как се стигна до абсурдната ситуация да е под въпрос участието в шампионата на рекордьора по брой последователни победи у нас – „Локомотив“ (Варна)?

- Изненадващо е и за нас, играчите. Още преди да започне сезонът, основният ни спонсор изпитваше някакви колебания, доста късно се събрахме за началото на подготовката, но като цяло нямаше индикации, че ще се стигне дотук, мислехме, че сезонът е напълно обезпечен. За съжаление се оказа, че не е така. В средата на миналата седмица ни съобщиха, че не достигат  около 10 000 лева, за да изиграем докрай шампионата. Бяхме уверени от ръководството, че правят всичко възможно да намерят средства. Силно се надявам да успеят, за да може не просто да завършим шампионата, а и да станем първи. Ние все още сме сред фаворитите за спечелването както на Купата на България, така и на шампионската титла.

- Липсата на средства за хандбала у нас не е новина, за съжаление... Защо според теб трудно се намират спонсори за този спорт?

- Според мен през годините е имало много кадърни хора, които са се занимавали с хандбал, но поради една или друга причина са си намерили други сфери за изява. Получава се така, че в хандбала остават хора, които като състезатели не са били важни фактори за отборите си, а в момента една част от тях се проявяват като ръководители. За никой не е тайна, че спортът в България не е така популярен, както в Европа. Липсата на зрителски интерес няма как да привлече спонсори. Хандбалът се отразява от регионалните медии, но липсва внимание от страна на националните, което също не е привлекателно за спонсорите. Държавата няма изградена политика, насочена към хандбала, няма бази, което за нас е голям проблем. Някои общини като Гоце Делчев и Габрово  отдават залите безплатно на клубовете за ползване, докато ние сме принудени да плащаме всеки месец над 1000 лева наем за ползване на зала „Черно море“. Сряда и петък тренираме само там, което е средно осем пъти в месеца плюс два домакински мача за този период. За 10 ползвания плащаме над 1000 лева, което за клуб с малък бюджет като нашия е едно значително перо.

В холандския "Хъри-Ъп".

- Липсата на детско-юношески школи също е един от проблемите на спорта у нас. Какво трябва да се направи според теб, за да се развият и да се привлекат повече деца да тренират хандбал?

- Това, което трябва да се направи, не е нещо ново, което трябва да измислим. „Локомотив“ (Варна) допреди 7-8 години е бил център за създаване на кадри в хандбала. Но в момента дори липсата на качествени специалисти е проблем. На първо място трябва да се заложи на млади хора, които имат хъс и желание за работа. На много места работят хора над 60 - 70 години, не че имам нещо против тях, но те вече са със съвсем различно мислене от младото поколение. Информационните технологии в момента предоставят възможност да се гледат тренировки на международни специалисти, лекции от световноизвестни треньори за съвременните методики на работа във всички възрастови групи – от 10-годишни деца до мъже – как да проведеш една тренировка, как да разговаряш с играчите, ако щеш, как да подходиш към тях. Трябва да се започне от масовия спорт, от училищата, да се разговаря с учителите по физическо възпитание, да се влезе в някои от часовете, за да се представи хандбала пред децата, да им се покаже какво всъщност представлява спортът. 10-ина деца да се запалят да дойдат да тренират, едно-две да останат в клуба, ще е голям успех. Това трябва да се прави системно, друг начин няма. Свързано е единствено с желание и любов към спорта. В другите държави е така, надявам се и в България да се случи.

- Ти самият би ли работил като треньор някой ден?

- Мислил съм често за това през годините. За момента съм намерил моето призвание като състезател. Аз съм вече 24 години в хандбала, почти целият ми живот е свързан с този спорт. Засега нямам намерение да работя като треньор, по- скоро бих се ангажирал да помогна на клуба в организационен план с каквото мога, след като приключа да се състезавам активно. Имам моите виждания как могат да се подобрят някои неща, смятам, че е въпрос на добро желание това да се случи.

- Ще те върна към началото... С какво те привлече хандбалът?

- Започнах да тренирам хандбал през 1995 г. Баща ми е бивш хандбалист. Аз имах силно желание да играя футбол, когато бях на шест години, но тогава не вземаха толкова малки деца, предпочитаха 8-9-годишни. Ходихме, говорихме с треньори в „Спартак“, но казаха, че трябва още малко да порасна. Баща ми предложи да ме запише на хандбал, беше в чудесни отношения с тогавашния треньор в „Локомотив“ Евгени Китанчев, който вече, за съжаление, не е между нас. Така започна всичко... Не отказа да ме вземе да тренирам и на практика ме изгради като състезател. Започнах с 3-4 години по-големи от мен момчета. В началото беше като на шега – докато порасна достатъчно, за да тренирам футбол. Оказа се обаче, че хандбалът ми се отдава, играта ме заплени и така и до днес...

- Не си съжалявал за футбола...

- Аз след това имах възможност да играя футбол, но избрах хандбала и не съжалявам. Това е една красива и динамична игра. Единственото лошо е, че се получават доста контузии, но тях ги има и във футбола и във всеки друг контактен спорт.

- Какви качества разви у теб хандбалът през годините?

- Доста комплексни... На първо място прави човека колективен играч. Това е много важно в съвременния живот за реализацията във всяка сфера. Разбира се, развива и много чисто физически качества, подобрява координацията, повишава издръжливостта, учи на дисциплина, както всеки спорт... В нито един момент не съжалявам, че съм избрал да се занимавам със спорт, въпреки трудностите, които срещаме, не само аз, но и всички колеги...

- Какви са най-честите трудности, които срещате?

- О, не са никак малко, въпреки че някои неща се подобряват през годините. Допреди една-две години на нас ни се налагаше да тренираме всеки път на студено през зимата. Зала „Черно море“ се отоплява отскоро, но това повишава наема през зимните месеци. Случвало се е да тренираме и при минусови температури, но не сме се отказвали от ентусиазъм и любов към спорта. Подобни условия обаче също биха отблъснали днешните млади хора да се занимават с хандбал. Те търсят повече удобства и дори и да дойдат в залата, не биха се задържали...

- Как се изгражда добрият колектив в един отбор, в „Локомотив“ е видно, че го има...

- Така е, с повечето момчета освен съотборници сме и приятели. Добрият колектив се получава, когато има хармония и разбирателство между състезателите и треньора. Разбира се, далеч съм от мисълта, че всеки с всеки може да бъде приятел и да се харесва, както на всяко работно място. Когато има едно ядро обаче от  5-6 души, които са в добри отношения, те увличат и останалите. Така се получава стабилният и устойчив колектив. В „Локомотив“ обстановката е чудесна, след много от мачовете се събираме, забавляваме се заедно, помагаме си както на игрището, така и извън него. Все пак спортът е аматьорски, но и при професионалните, въпреки че все пак става въпрос за пари, ако няма симбиоза между играчите и треньора, трудно се получава. Ако има напрежение между 2-ма – 3-ма състезатели, то се усеща и на игрището и във всеки един момент може да изиграе лоша шега.

Първи трофей с треньора Чавдар Чернев.

- Треньорската смяна в „Локомотив“ в началото на сезона отрази ли се по някакъв начин на колектива? Чавдар Чернев е доскорошен ваш съотборник...

- Несъмнено Никола Карастоянов е поставил основите на отбора в настоящия му вид и Чавдар Чернев на практика пое един изцяло изграден тим. Паснахме си много добре, познаваме се отлично, както казахте, той доскоро бе наш съотборник. Проблемите, които изживяваме през този сезон, не са свързани с треньорската смяна. Тук е моментът може би да поговорим за допуснатите загуби. Спадът в нашата игра се получи, първо, заради неминуемото изхабяване на състезателите в отбора. За никой не е тайна това, което постигнахме заедно в последните години - пет поредни купи, три поредни шампионски титли, не бяхме губили мач в България повече от три години и половина. Това, че нямаш конкуренция, в един момент започва да те демотивира. Отделно доста момчета напуснаха отбора  - някои заминаха за чужбина, други отидоха в други отбори, на практика се смени обликът на тима, който беше преди 2-3 години. Тогава имахме много дълга скамейка, равностойни състезатели на всеки пост. Докато в последната година сме преследвани от толкова много контузии, че сме съвсем различен състав от преди. През първия полусезон, докато всички бяха здрави, играехме добре и побеждавахме наред, но след това всичко се промени. Пенчо Рачев, един опитен състезател, който можеше във всеки един момент да помогне на отбора както в защита, така и в нападение, се контузи и няма да може да довърши сезона. Същата е ситуацията с нашия капитан - Тансер Юсню, на него му предстои операция, тъй като не може да си движи свободно ръката. Бранимир Балчев - един от най-добрите състезатели у нас, играе през втория полусезон с контузия, на него също му предстои операция, така че той не е на 100% в мачовете, ние също гледаме да го съхраним. Всичко това няма как да не се отразява на цялостното представяне на отбора. Костадин Иванов също вече не е в състава поради контузия. Това са четирима основни състезатели, на които не може да се разчита, и ние на практика излизаме съвсем различен отбор в последните двубои. Хора, които са получавали по-малко игрови минути, се превръщат в основни състезатели и съответно им трябва малко повече време, за да навлязат в ритъм. Това са всъщност причините, които доведоха до загубите, които допуснахме. А и нямахме късмет, особено срещу „Чардафон“ в Габрово, когато допуснахме гол в последната секунда. Имахме шанс да го вземем този мач. В Гоце Делчев срещата протече по същия начин. Изиграхме много силно първо полувреме, но през второто излязохме разконцентрирани, направихме доста грешки, а може би и умората си каза думата, защото, както казах вече, нямаме толкова състезатели на скамейката, които да влязат свежи в хода на двубоя и да помогнат. А последната ни загуба според мен се дължи на чисто подценяване на отбора на „Осъм“. Играхме слабо, беше ни се събрало доста и това ни се отрази психически, не смятам, че втори път можем да допуснем подобна загуба от тим, който е на доста по-ниско ниво от нас.  Ще играем полуфиналния плейоф срещу тях, така че ще можем да се реваншираме и да им покажем кой къде се намира реално в хандбала у нас. По принцип не трябва да се правят трагедии от загубите. Но, от друга страна, това, което се случва тази година, е хубаво за хандбала в България като цяло, защото по този начин първенството става по-интересно, тъй като е по-равностойно. Въпреки загубите, които допуснахме, аз лично нямам никакви притеснения, убеден съм, че ще играем финал за шампионата. За Купата е малко по-сложно, тъй като е един мач, всичко може да се случи. По-добрият отбор сме. Ако успеем поне Бранимир Балчев да съхраним, за да играе в този мач, смятам, че имаме много големи шансове. Без него ще ни бъде доста по-трудно, той е много класен състезател. Но ще направим всичко по силите си.

- Липсата на средства, за които си говорихме в началото, доведоха до това да не играете евротурнири, въпреки че бяхте абсолютни хегемони у нас в последните години...

- Това е много жалко, защото ние точно в тези години имахме силен отбор. Няма какво да се залъгваме - когато отидем в Европа, ние се противопоставяме на професионални отбори, които тренират двуразово, които получават нелоши заплати, които са подсигурени и мислят единствено и само за играта. Въпреки това смятам, че можехме съвсем спокойно да прескочим два кръга от Челиндж къп, това е третият по сила турнир, а и вече го бяхме правили преди три години. За нас евротурнирите щяха да са място, където да покажем своите възможности и да имаме шанс да ни забележат. Не знам кой откъде и какви пари е търсил и защо не се намериха средства за нашето участие в Европа. Не знам ръководството дали е потърсило съдействие от община Варна, защото ставаше въпрос за около 20 000 лева, но това щеше да е добра реклама за града ни, понеже тук щеше да гостува поне един отбор от чужбина заедно със своите най-верни фенове, а и те щяха да чуят за Варна. Както казахме, спортът в Европа е доста по-популярен отколкото у нас. Тези пари нямаше да бъдат хвърлени на вятъра. Но пак ще кажа, че да получиш, първо трябва да поискаш, а ние, състезателите, не знаем какво точно се е случило, но ни беше много неприятно, че не можем да участваме.

- Теб лично какво те държи в спорта, въпреки трудностите?

- Любовта към спорта и приятелските отношения с момчетата в отбора. Приятно ми е да отида на тренировка след работния ден, действа отпускащо и тонизиращо. Знам, че не ми остава още много да играя, най-вероятно следващият сезон ще ми е последен. През годините контузиите са доста, тялото се амортизира, а нямаме добро възстановяване, защото няма средства за това, всеки се лекува индивидуално, когато получи травма.

С Бранимир Балчев и Тансер Юсню. 

- За какво мечтаеш в личен план и за отбора?

- В личен план си пожелавам само здраве - за мен и за семейството ми, всичко, за което съм мечтал, съм го постигнал към момента. На всички момчета от отбора също желая здраве и да изпълним краткосрочната си цел - да направим отново дубъл и този сезон!

ПОЛИНА ПЕТРОВА

Още на тема хандбал в рубриката "На спортна вълна":
 

Чавдар Чернев: Добрата химия между треньор и състезатели води до успеха

Георги Атанасов: Добрият колектив държи ХК „Локомотив“ (Варна) на върха

Бранимир Балчев: Трябват ни здрави мачове в Европа!

Никола Карастоянов: Най-трудно се играе като фаворит!