Традициите са хубаво нещо. Но могат да бъдат променяни. Щампите – надскачани. Прието е след определена възраст хората на изкуството да слязат от сцената. За удобство, от умора или за да ги запомнят почитателите в най-върховата им форма. А и обществото вкарва в коловози, в които често и да не искаш, влизаш. Като този за пенсионната възраст. Да, ама не. За звезди като Лили Иванова или “Г-жа Стихийно бедствие” – Стоянка Мутафова, тази щампа не важи. И на 94 г. тя шества из сцените на България и радва зрителите от различни поколения. Не случайно Сатиричният театър, където тя продължава да играе, я предложи за Книгата за рекорди “ Гинес”. Да ви приличат Лили и Стояна на уморени и стари?
Имаме си обаче и варненски творец, който достойно чака за одобрение от световната книга с рекорди да бъде записан като най-възрастния пеещ оперен певец – на 80 г. Това е тенорът от Варненската опера Евгени Леков. Зад гърба си има 60 сезона на оперна и оперетна сцена, а в репертоара си над 50 централни роли.
Малко история от творческата му пътека: първата си оперетна роля изгражда през 1955 г. в Сливен, в оперетата “Наталка Полтавка”. Последователно работи в Естрадния театър на Лом, Драматично-музикалния театър в Пазарджик, Сливенската работническа опера, Ансамбъла на БНА, а от 2 октомври 1969 г. постъпва в трупата на Варненската опера, където продължава да пее до 80-годишната си възраст. Евгени Леков е гостувал във всички оперни, оперетни и музикални театри в България. Успешни турнета с Националната и Варненската опера има в Германия, Италия, Испания, Русия, Куба, Чехия, САЩ, Югославия и др. Участва в над 2000 концерта с изпълнение на руски, съветски и български песни. Много години е първенец по брой спектакли – 50 на сезон. Много записи в Радио София и “Балкантон”. Над 100 са благодарствените заповеди. И нито един болничен лист! Нито една отказана роля! Носител е на Лентата на кмета 75, плакета на Варна, орден “Кирил и Методий” – ІІ степен, “Златна лира” за 80-годишнината му и др.
И на 83 г. Евгени Леков оправдава прозвището си “българския Павароти”, а участието му в сборни концертни прояви пред българска и чуждестранна публика е търсено. Едва ли в България има друг оперен певец, който да продължава да води такъв сценичен, концертен живот. Евгени идва за разговора уверен, стегнат, младеещ за възрастта си. И някъде между първите изречения решава без предупреждение да изпее кратка музикална оперна фраза. Ушите ми писват от неочакваната сила и тембър на гласа му. Наистина неочаквана.
- Как поддържате гласа си? Издайте някоя тайна, която ще бъде съвет към младите изпълнители.
- Никак. Съвсем никак. Гледам, че мои колеги все си ходят с бутилката минерална вода. На мен не ми се налага. Нито сурови яйца ям за целта, нито друго. Това е даденост. Имам диапазон до горно до и това е наследство от майка ми. Тя беше народна певица и като влезеше в една стая, я изпълваше с магичния си тембър и сила на гласа. Почина на 88 г. и до последно пееше безотказно.
- Защо не сте ползвал болничен нито веднъж?
- Не ми се налагаше. Помня само веднъж за всичките тези години да съм излизал на сцена с недостатъчна кондиция. Но не съм си вземал отпуск по болест. Никога. И сега се чувствам силен и можещ. Стига да има кой да го оцени и използва.
- Забавлявахте ли се, докато работите?
- О, да. Аз правех точно това, което искам.
- Мислите ли, че изборът на подходяща професия до голяма степен определя нивото на щастие на хората?
- Със сигурност. Ако човек не отива на работа с удоволствие, то той губи безценно време и енергия, губи си живота. Не знам какво щях да правя, ако не беше музиката. Не си представям да започна сега и да имам друга работа, друго занимание. Музиката е моят живот. Ако не е тя…нищо нямам. В момента съм сам. Имах жена до себе си, отгледах дете и внуче. Но нямам мой наследник и това малко ме натъжава. Знам, че този глас е наследство и няма на кого да го предам. И все пак, явно това е моята съдба и аз я приемам.
- Как Ви откриха?
- Беше случайно. Като ученик рецитирах стихове в Лом. Само от рецитирането на един от присъстващите му направило впечатление, че имам дълбочина на гласа и голям диапазон. По-късно, докато учех за учител в София, един кандидат-студент ме откри и препоръча на Мара Цибулка. Така започна всичко.
- Ходил ли сте скоро на опера?
- Избягвам. Тъй като самият аз съм критичен към себе си, критичен съм и към останалите. Слушам колеги и все намирам недостатъци, искам да им кажа – това може да се изпее така и така. А не мога да им кажа. И това ме изнервя, натоварва. Затова ходя само на спектакли на големи артисти и това ми доставя радост. Има колеги от Варненската опера, които ме слушат, искат моето мнение, допитват се до него, карат ме да им посочвам грешките. Това ми носи радост и удовлетворение. Носител съм на награда „Златна лира“, но нямам пропуск за спектакли на операта.
- Смятате ли, че има отлив на интерес от страна на младите хора към оперните спектакли?
- Има, да. Те сега се опитват да ги привлекат с по-лекия жанр – оперетата. Не знам дали успяват.
- Слушате ли радио? Има ли нова българска песен, която бихте запял и изслушал пак, защото ви е грабнала?
- Не слушам радио, гледам телевизия, но знам какво излиза като нова музика. Нищо. Нищо, което да е стойностно и да остава за поколенията. Гледам един музикален формат. И какво пеят младите? Паша Христова с „Повей, ветре“. Защото е Песен. И остава. Гледал съм и нови издания на конкурси. Мисля, че беше „Бургас и морето“. От толкова много песни – една или две ще останат. Една или две имат качества да станат хит. Липсват таланти, които да пишат песни. Създават се недоносчета, всичко е за пари.
- Положително сте имал възможности да изберете за живеене град в чужбина с оперни традиции, но останахте у нас, във Варна. Защо?
- Имах, да. Можех да остана да работя и живея в тогавашната Западна Германия. Но баща ми скочи и каза: „Я че умрем сам“. Послушах го и останах. Имал съм много други възможности да напусна, да изляза навън. Предложиха ми кариера в Парма, Италия.
Отказах. Защо ли? Тук имах кариера, слава, приятели, уважение. Тук беше целият ми живот.
Завършваме разговора с мисли за таланта. Евгени Леков не вярва на формулата за големия процент труд. Да, не може да си мързелив и да очакваш успех и слава, но все пак аз си мисля, че са нужни 95% талант и само 5% труд. Аз си мисля, че всичко е в тембъра, в енергията, която излъчваш. Тя заразява и впечатлява слушателя, тя го оставя в плен, допълва големият тенор. А ние от сърце му пожелаваме да продължи да пее на сцена, да радва почитателите на операта и, разбира се, да влезе в Книгата на рекордите “Гинес” като най-дълго пеещия оперен изпълнител в света.
Ели Mаринова
Снимка: Пламен Гутинов