Очаквайте "Лучия ди Ламермур" с Ирина Жекова на 15 март

Варненската публика вече чака спектакъла "Лучия ди Ламермур" с Ирина Жекова на 15 март, в първия ден от тазгодишния Великденски музикален фестивал, посветен на 130-годишнината от рождението на основателя на Варненската опера, първия световноизвестен български оперен певец Петър Райчев. „Лучия ди Ламермур” от Доницети е режисьорски прочит на Огнян Драганов, диригент Вилиана Вълчева, сценография Димо Костадинов, костюми Салваторе Русо – Италия. Солисти: Ирина Жекова, Илина Михайлова и Мария Павлова (Лучия), Пламен Димитров и Свилен Николов (Енрико), Арсений Арсов и Михаил Михайлов (Едгардо), Евгений Станимиров и Гео Чобанов (Раймодно), Бойка Василева (Алиса), Пламен Долапчиев (Нормано), Христо Ганевски (Артуро). Ролите са дебютни за солистите, с изключение на Арсений Арсов. Участват оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстор Красимир Щерев, хор с диригент Стефан Бояджиев и балет на Държавна опера Варна с балетен педагог Светлана Тоншева, възпитаници на Варненската детско-юношеска опера с худ. ръководител Ганчо Ганчев.

Режисьорът Огнян Драганов

Оперният шедьовър „Лучия ди Ламермур“ на Гаетано Доницети е заглавие, забулено с мистика и красота - красиво пеене, красива музика... В тази постановка добавяме и красиви сценография и костюми – дело на Салваторе Русе, дългогодишен художник на Римската опера и на Димо Костадинов, сценограф на Държавна опера Стара Загора. На сцената оживява любовта в една вълнуваща оперна история. Любовта, заключена в душата на едно младо момиче. Любов, която всички възприемат като лудост. В постановката ще видим алегорични моменти, костюми – класически и фантастични, хора и видения... Светът на „Лучия ди Ламермур“ е свят на полярности и красота. Противопоставяне между онова, което човек е принуден да прави тук, долу, на земята - и това, което очаква да получи от oнзи, по-добрия свят...

Интересното в тази постановка е различният режисьорски прочит на Орлин Драганов, който внася радикална транформация в персонажа на Едгардо. Той се явява не като реална личност, а като проекция на Рицаря на бял кон в съзнанието на Лучия. Това изисква героят да бъде драматургически статичен, някъде на границата между съня и действителността. Статиката определено създава трудности, защото партията е драматична и цялата нейна драматика трябва да дойде само от гласа.

Четете още: Angry Birds най-ядосващото приложение в света