Варненската художничка Лора Маринова е оставила за известно време четките и палитрата, за да извае чувствата си със слово. Поетичната и книга представя пред читателя една преживяна художествена реалност на красота и тъга – така я представя пред аудиторията изкуствоведът Доротея Павлова. Реалност, която извиква познание на битието и на себе си. Заглавието на книгата, представляващо музикален термин, насочва към формата и стилистиката на текстовете – лирични миниатюри в традицията на литературния романтизъм. Тоналността задава субективния, личен, изповеден характер на поезията. Заглавието насочва и към постановката на руския модернизъм за синкретизъм на изкуствата – музика, литература, живопис и театър, която се реализира и от факта, че част от стиховете са писани по картини на Димитър Борисов.
Темите за любовта, за синовността, за миналото и бъдещето в поезията на Лора Маринова са осмислени посредством измеренията на времето и овладяната многолика тъга по отминаващото, по хармонията и човешкото. Тъгата на Лора Маринова не е безнадежна и безпътна, отчаяна и разоряваща. Тя е интелектуална и романтична. Лора Маринова ни представя една поезия с чувствителност на жена, дъщеря, майка и художничка.
Четете още: Стивън Спилбърг навърши 70 г. и не ще и да чува за пенсиониране