Варна 20°
fallback
Култура
10:32 | 17 ноември 2016
Обновен: 11:17 | 2 октомври 2024

„Синът“ на Христо Симеонов с Голямата награда в Котбус

Два български филма представиха достойно българското кино на Филмовия фестивал в Германия

По материала работи: Деян Михайлов

В периода от 8 до 13 ноември в град Котбус се проведе поредното 26-о издание на Фестивала на източноевропейското кино.  Бяха показани 200 актуални кинопродукции от 45 страни.

Голямата награда за късометражен филм, дотирана с 1500 евро, бе присъдена на лентата „Синът“ на младия български режисьор Христо Симеонов. Сценарият се базира върху разказа „Джанго“ на писателя Деян Енев, който е и сценарист на филма. 29-минутната кинотворба трогва с нерадостното битие на ромското момче Джанго, което живее във фургон близо до железопътна гара. Всеки ден баща му пътува до близкия град с надеждата да намери работа и храна за семейството. Единственият приятел му е бездомно куче, което радва делника му, изпълнен с уроците по оцеляване в едно мизерно съществувание на ръба на обществото.  Журито на фестивала бе докоснато от въздържаното  наблюдение на ромския делник, което граничи с поезията. Актьорският състав е подбран изцяло от непрофесионални актьори, които със самороден талант пресъздават всекидневната борба за оцеляване на ромското население .

12 кинопродукции от 18 страни се бореха за статуетката “Лубина” и наградата от 25 000 евро.

В състезателната програма България се представи с новата копродукция на Швеция, Холандия и Босна  “Прокурорът, защитникът, бащата и синът“. Тази кинотворба, режисирана от Иглика Трифонова, не е случаен филм, а откритие в нашата съвременна кинематография. Филмът е създаден по действителен случай от трибунала в Хага. Сюжетът ни отвежда в съдебната зала, където босненецът Деян е призован да даде ключови показания срещу сръбски военнопрестъпник, чиито четници са издевателствали над жени в малко босненско селце. Като  награда му е обещано правото да остане в Холандия. Защитникът на обвиняемия се съмнява в достоверността на показанията на свидетеля и предприема проучвания в родното му село, разположено високо в планината, където времето отдавна е спряло. Приет е радушно от семейството му, в което двамата му родители изповядват различна религия, но въпреки това не воюват помежду си. Прокурорът (Ромен Беранже) е обсебена от мисълта, че справедливостта трябва да триумфира и е педантично убедена във вината на сръбския командир. Бащата на момчето придружава адвоката на обвиняемия в Хага с надеждата да открие своя син, отдавна обявен за безследно изчезнал. Срещата с изгубения му син връща усмивката в очите му, където досега е имало само тъга. Деян е разобличен в лъжата си и е екстрадиран обратно в Босна. В името на голямото право неговият живот е принесен в жертва.  Възтържествува правото, но не и справедливостта. В човешката история това не е безпрецедентен случай. Често се жертвоприношават хора в името на велики каузи, политически идеи и събития.

Талантливата наша режисьорка с дълбочина вниква в душата на малкия човек, който винаги е жертва на фона на  световните политически катаклизми. Историята е открита преди десет години в български вестник, а творческият процес е осъществен с много прочетена литература за военния конфликт в Босна, с емоционално интензивна работа с плеяда от звездни актьори от 8 националности на различни езици, но най-вече с много любов. Иглика Трифонова се интересува от човешкия аспект  на тази реална съдба, от незаздравяващите рани, които войната оставя след себе си. С този филм тя ни отправя послание, че лъжата винаги има ужасяващи последици, че доброто и злото вечно се преплитат и че понятието за тях е релативно. Това е разказ за победата на човешкото достойнство и безусловната бащина любов. Лентата е призив за хуманизъм и толерантност в нашето време на религиозно разделение и нетърпимост към различните от нас.

Иглика Трифонова е майстор в претворяването на документа в художествен филм. Двата й успешни игрални филма -  „Писмо до Америка“ (2001) и „Разследване“ (2006), както и премиерната й кинотворба търсят човешкия и психологическия аспект на реално случилото се. Акцентът пада върху нейните персонажи, които въпреки страданието не загубват човешкото в себе си. В „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син” всеки от тях е многопластов и автентичен. Емоционалното не е изтласкано от политическите сюжети,  напротив, то остава в спомените ни за този филм. Световни имена в киното и ядро от български утвърдени кинематографисти допринасят за успеха на филма в кината и на интернационалните кинофоруми. Шведският актьор  Самуел Фрьолик  успешно се превъплъщава в ролята на Защитника. Той стана популярен  преди  повече от 20 години във филма на Биле Аугуст „Най-добри намерения” по сценарий на Ингмар Бергман („Златна палма” в Кан, 1992). Изудин Байрамович изпълнява ролята на бащата на момчето и е откритието на Иглика Трифонова. Този малко позабравен, но  невероятен босненски  актьор, правейки тази роля, трябва да изживее повторно ужаса на братоубийствената и безсмислена  война, на която е бил свидетел.Френската актриса Ромен Беранже влиза в кожата на амбициозната  прокурорка. Тя става особено популярна след съвместната й работа с Леонардо ди Каприо и Моника Белучи във филми като „Апартаментът“ и „Диви нощи“. Голям  актьорски потенциал показват и нашите актьори Ованес Торосян и Красимир Доков, който отдавна е талисман на Иглика Трифонова. Майсторски заснетите кадри издават почерка на нашия кинооператор Рали Ралчев, а музиката е дело на Теодоси Спасов.  Монтажист на лентата е Тома Въшаров, който е талантлив млад документалист. „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син” блесна като стойностно филмово събитие още през 2011 г. - в рамките на кинофестивала в Кан спечели наградата ScriptEast, посветена на легендарния полски кинорежисьор Кшищоф Кешловски. Световната премиера на филма се състоя през ноември 2015 г. в конкурсната програма на международния фестивал Black Nights в Талин. Кинолентата е своеобразен  задълбочен коментар върху най-новите исторически събития на Балканите.  Иглика Трифонова се интересува от съдбата на нашите съседи, от неща, които могат да се случат на всеки един от нас, и в този смисъл не бива да са ни чужди. Филмът обаче печели своята публика с топлината, с която тя съумява да ни покаже как  е възможно  хуманизмът и любовта да оцелеят на фона на смъртта и зверствата.

 

КРАСИМИРА ПЛЕТНЬОВА

Автор на статията:
Деян Михайлов
0 коментара
fallback
fallback