Доволен съм от лятото, което си отиде – сподели звездата на Сатиричния театър Славчо Пеев предаването „Минути за култура“ на Телевизия „Черно море“. Имах много работа. Не искам да си отива. Захванахме се с една позабравена пиеса, търсихме и най-после намерихме – от английски. Тя е „Тигър и машинописци“ на Мъри Шизгал. Сега Валентин Балабанов от Народния театър започва работа по нея с 4-ма души. Това ще бъде 1-та пиеса от новия сезон. Искаме малко да надраснем себе си в новия сезон. С моя приятел, композитора Юри Ступел имаме планове да направим два мюзикъла - „Двама на коне и един на магаре“ и „Продуцентите“. Имам над 100 роли, динамичен живот. Италия, после Кипър. При мен е хоби. Или не знам как да го нарека. Нищо не ме спира да тръгна. Толкова ли ми е акъла, не знам..
Пробвах се като режисьор на една пиеса в Сатиричния театър през 2000 година когато се избихме. Намерихме пари, но тогавашния директор не ги усвои. И не я поставихме. 10 актьори – звезди. 3 месеца по-късно се видях с хора от кипърския сатиричен театър. Повикаха ме за „Полет над кукувиче гнездо“. Тогава започна моята режисьорска и актьорска работа на развален гръцки в Кипър. О, колко пияни руснаци изиграх тогава!
После се появи „10 хиляди долара в левия вътрешен джоб“, на която бях режисьор. Моите приятели Ивайло Калоянчев, Веско Цанев и Пламен Сираков ми казаха – няма какво да играем. Съгласих се, преведохме я. Изключителна пиеса! Играхме 100 представления в Сливен. Тогава се окуражих. Имах зад гърба си и много кипърски постановки.
За новия прочит на „Големанов“. Отидохме при Стояна и разбрахме, че лекарят и забранява да играе 3 месеца. Започнах да търся някого. Ама как се намира някой да замества Стоянка Мутафова? Търсих. Минах през 100-ци души – мъже, жени. Латинка Петрова ни помогна. Исках нещо ново да блесне, да изпъкне. Върнахме се към оригиналния текст на Ст. Л. Костов. И се получи.
Много ми е трудно да приема, че Кольо Анастасов го няма. Той игра в „Лека форма на тежка депресия“ в Сатирата на 22 юни за последно. Дойде 40 килограма. Публиката знаеше, че се разделя с него. 10-15 минути аплаузи, не го пускаше. Сякаш и той знаеше, че играе за последно. Как е играл, той си знае. Кольо ще остане Усмивката на България. Това е отвътре, отгоре дадено.
За мен Стратиевите роли бяха ключови. Всичките му роли показват това, което се прави върху човека – държавата и частниците. С жените си съм се разделял приятелски. Разстоянията не прощават. Когато хората не са заедно, не може да продължат връзката си. Жените не ги броя. С всичките си близки съм добре. На две неща не съм изневерявал в този живот – на децата и на „Локомотив“. Варна за мен винаги е била прозорец. Морето е всичко, то е животът“. Така голямата звезда на Сатирата завърши разговора с водещия Кирил Аспарухов в утрото на 14 септември.
По материала работи Ели Маринова, по интервю на Кирил Аспарухов
Вижте цялото интервю тук: "Щрихи от утрото" (14.09.2016) - Минути за култура-Славчо Пеев