Дрехи, с които са се обличали мъжете и жените през XIX и ХХ век, са показани в най-новата експозиция на Регионалния исторически музей във Варна. Изложбата се открива тази вечер и може да се разгледа до 12 август в зала „Север“. Облеклата са придружени с разяснителни табла, които разказват за промените в обществото през десетилетията, които се отразяват и на модата. Експозицията е съвместна с Историческия музей в Панагюрище. Те са донесли от фонда си облекла от средата на XIX в. до 40-те години на ХХ век.
„Характерно за дрехите от това време е, че те се изработват в домашни условия. Ушиването на облеклото е задача на домакинята. Мъжът се включва с изработването на цървули и обработката на кожи за подплата. В средата на XIX в. започват да работят и шивачите – терзии, които машинно изработват дрехите. До техните услуги в началото се прибягва само за връхните дрехи. Бонджур е една от най-красивите дрехи на заможната панагюрка - това е горна дреха, изработена от фабричен вълнен плат, обикновено внасян от чужбина, с апликации от кожа от скъпи животни, като норка, визон, и с мънистена бродерия.
Панагюрката носи много интересни кърпи за глава, които са с дантела, изработена на ръка, която се нарича кене. За основа е използван конски косъм и отгоре се изплита дантелата, ръчно, разбира се, с памучни конци. Подобни кенета бяха характерни за модата и през 80-те години на ХХ век, но тогава вече не изработени върху конски косъм. Много детайли от модата от онова време се използват и днес. Например плисираните поли, както и апликациите от кожа“, разказа за Медийна група „Черно море“ Ирина Ботева, главен уредник в Историческия музей - Панагюрище.
Варненският исторически музей показва в изложбата две облекла от началото на ХХ в. от отдел “Нова история”, а останалите експонати до края на ХХ в. са на отдел “Най-нова история”.
„Дрехите, които представяме, не са характерни само за Варна. Особеното е, че тъй като модата често обръща поглед назад, много от облеклата се носят и днес. Хората могат да видят неща, които са имали и носили. Изложбата създава известна доза носталгия“, поясни Златка Антова, главен уредник в отдел “Най-нова история” на Варненския исторически музей.
В края на XIX и началото на ХХ век градският живот във Варна се европеизира. Градът е главно пристанище на България и през него минават и остават голяма част от стоките, внасяни от Западна Европа. Роклята в този период е с висока яка, много басти, набор и дантели. Ръкавите са тесни или буфон. Мъжете носят сако и редингот с малък ревер.
След Първата световна война се налага модата на правите широки рокли с удължена талия, както и костюмите с права или плисирана пола.
През 30-те години на ХХ век в дамското облекло се налага костюмът тайор.
През Втората световна война настъпва застой в търсенето на нови, модерни форми в облеклото. Военният стил оказва силно влияние върху дамските дрехи. Пести се материал и облеклата се стесняват и опростяват. Все по-активното включване на дамите в обществения живот и излизането им от домовете води до отказ от дългите рокли и палта, сложните фризури и големите шапки.
През 40-те години почти липсват декоративни елементи в облеклото, а цветовата гама е ограничена – черно, сиво, кафяво. През 50-те години модата не търпи радикални промени поради икономическата стагнация и липсата на модерни и качествени платове. Това е време на идеологически ограничения. Първото специализирано модно списание в България след 9 септември 1944 г. е „Славянка“, от което излизат само 2 броя. През 1952 г. е отпечатан първият брой на модния журнал „Божур“.
60-те години на ХХ век са десетилетието, в което се раждат минижупът, френският маникюр, сакото с двуредно закопчаване, тънкият висок ток. Силно влияние върху модата има хипи движението. То въвежда дънките чарлстон, лентите за глава, сандалите. Своето място в модните акценти има и пола-панталонът.
Миниполи, панталони с висока талия, разкроени сака и широки блузони са начело на модните тенденции през 90-те години. Любимо облекло по това време са дънковите гащеризони. Друго от нещата, с които остава в спомените модата от това време, са широките карирани ризи. Обувките са с гигантски подметки и ток.
Полина Петрова Снимки Пламен Гутинов