Проф. Петър Луканов: Няма да участвам в журито на Международния балетен конкурс - Варна!

Професор Петър Луканов, дългогодишен член и в последните 10 издания зам.- председател и председател на международното жури на балетния конкурс във Варна, е роден на 22.Х.1931 г. Завършва средното си образование през 1949 г. в София. От 1950 до 1955 г. е солист на ансамбъла на Строителни войски, а от 1955 до 1963 г. - артист-балетист и солист на балета  на Оперен театър - гр. Русе. В периода 1963 - 1968 г. следва и завършва с пълно отличие „Балетна режисура” в ГИТИС - Москва, в класа на професор Леонид Лавровски. 

Още като студент реализира постановка, хореография и режисура на шест едноактни балета в Русе: „Франческа да Римини” на П.И.Чайковски, „Чудният мандарин” - Б. Барток, „Целувката на Феята” - И. Стравински, „Блудният син” - С. Прокофиев, „Един американец в Париж” и „Кубинска увертюра” - Дж. Гершуин (1965 и 1966 г.). През 1967 г. поставя „Светлината залива всичко” на Б. Икономов в Националната опера в София; през 1968 г. „Нестинарка” на М. Големинов в Народна опера,  Пловдив, и 3 едноактни български балета в Държавния академичен театър за опера и балет в гр. Новосибирск, Русия (тогава СССР): „Балада за автопортрета” от Кр. Кюркчийски, „Маски” от В. Казанджиев и „Фантастични сцени” от Ив. Маринов.

За първи път в историята на ГИТИС през юни 1968 г. Луканов защитава диплом  с 9 едноактни и 2 многоактни балета.

От ноември 1967 г. (една година преди да завърши образованието си)  е балетмайстор и многократно директор на балета на Софийската опера.

Успоредно с работата в Националния балет в различни периоди е бил художествен ръководител на отдел „Класически танци” и директор на Държавното хореографско училище (сега Национално училище за танцово изкуство). 

От 1980 до 2013 г. Петър Луканов е преподавател по хореографска композиция, композиция на класическия танц, хореографска и балетна режисура и история на балета в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. 

През 1986 г. Висшата атестационна комисия при Министерския съвет му присъжда научното звание „доцент”, а през 1994 г. - „професор“.

 
Професор Петър Луканов е ръководител на катедра „Хореография” в периода 1989 – 1999 г. и  заместник-ректор на Академията в Пловдив от 1993 до 1999 г. От 1995 до 2010 г. преподава хореографска композиция и режисура във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър”. 

От 1965 г. до настоящия момент е реализирал хореография, постановка и режисура на 81 балeта (22 от тях по музика на български композитори, 17 световни премиери, а 15 - за първи път в България), 34 балетни миниатюри (14 от тях по музика на български композитори, а 17 - за международните балетни конкурси във Варна и Москва).

Реализира и хореография, постановка и режисура на 42 опери, мюзикъли, оперети и драматични спектакли (16 от тях по музика от български композитори), както и на 6 балетни филма - 3 от тях по музика на български композитори.

Носител е на ордените „Св. св. Кирил и Методий” и „Стара планина”, златна и кристална лира на Съюза на музикалните и танцови дейци и др. Той многократно е бил член на жури на международните балетни конкурси във Варна, Москва, Осака, Шанхай, Модика, заместник- председател и председател на журито на Варненския международен конкурс и председател на журито на конкурса в Модика; член на Специализирания научен съвет за музикални изкуства към Министерския съвет. 

Потърсихме професор Петър Луканов по повод 27-ото издание на балетната олимпиада във Варна с идеята, че като дългогодишен член на журито на Международния балетен конкурс във Варна ще ни разкаже повече за неговата история, за начина на оценяване на изпълнителите и за създателя на това грандиозно за нашия град събитие - доцент Емил Димитров.

И каква бе изненадата ни, когато разбрахме, че професорът хореограф, едно от най-изявените имена в България, отказва да участва в журито на тазгодишния балетен конкурс. Защо? Обиден, огорчен, ядосан… Професорът прие да изложи мотивите си пред нас, за да не може никой да спекулира с мотивите за решението му. Ето какво разказа проф. Петър Луканов пред репортер на вестник „Черно море“:

„Няма да участвам в журито на Международния балетен конкурс -Варна! Отказах се след не особено дълги размисли. Искам да се обърна директно към г-н Димитър Димитров, изпълнителен директор на фондация „Международен балетен конкурс - Варна”:

Г-н Димитров, на 26.VІ.2016 г. ми казахте, че за да няма скандали в международното жури, сте взели много трудно решение (не уточнихте кои точно сте взели решението!) аз да не бъда заместник-председател на журито тази година, т.е. Вие пряко ме обвинихте, че аз съм предизвиквал скандал на предишното издание на конкурса - 2014 г.

Дали според Вас скандал е отстояването на една 50-годишна традиция в работата на конкурса? Скандал ли е, че се опитах (и успях) да предотвратя едно опорочаване на работата на международното жури: по предложение на председателя на журито всеки негов член трябваше да обявява своята оценка пред всички и да има право да я променя до следващия ден!?!  На което Вие без всякакви възражения послушно се съгласихте. Задавам си риторичен въпрос: Къде е тайното гласуване? За какво Ви е цялата апаратура за електронно гласуване? С това не се ли дава възможност за официално създаване на съглашателства в самото жури? Това не е ли грубо нарушаване на правилника за работа на международното жури???  

Международният балетен конкурс – Варна,  с годините отстоя признанието на единствената балетна олимпиада. На коя олимпиада съдиите (журито) могат да променят оценките си в рамките на 24 часа?!? Покойният доцент Емил Димитров никога не би допуснал подобно нарушение.“

Опитваме се да поведем разговора в друга посока и питаме професор Петър Луканов за съвместната му работа и сътрудничеството му с доцент Емил Димитров, един от основателите на първия в света Международен балетен конкурс - Варна. При този въпрос професор Луканов рязко сменя тона и от думите му лъхва уважение и любов:

„За Емил Димитров не може и не бива да се говори само в минало време. И досега очаквам да го видя и го „виждам” на симфонични концерти, оперни, балетни и театрални спектакли. Емил обичаше изкуството в цялата му многожанровост и му посвещаваше всеки миг от живота си. Особена сила имаше любовта му към безсловесното, но говорещо много и с огромна сила изкуство на танца - балета. На тази силна и всеотдайна обич се дължи създадения  и 50 години съхраняван и развиващ се първи в света Международен балетен конкурс - Варна, един от създателите и несменяем директор на който е той. Конкурс, оценяван винаги със суперлативи от световната балетна общественост. Затова бе необходимо голямо дръзновение за преодоляването на многото препятствия по пътя на неговото съществуване  и Емил Димитров го притежаваше.

За реализирането на всяко издание на конкурса са необходими стотици хиляди левове, с които държавата не може да го субсидира. Тя го подпомага с няколко десетки хиляди, а останалото? Тук идва на помощ организаторският талант на доцент Емил Димитров. Той успява да намери и осигури спонсори - в страната и чужбина, и буквално да спаси съществуването на този (отново повтарям) пръв и най-авторитетен международен балетен конкурс в света.

Това е конкурсът с най-трудна и тежка програма, но в замяна на това е бил и е трамплин за десетки млади изпълнители, чиято световна кариера започва от Варна. По образеца на Варненския конкурс и заимствайки неговия регламент, бяха създадени десетки международни конкурси – в Москва, Париж, Джаксън, Осака и много други, но той е от малкото издържали проверката и изпитанието на времето. Къде са сега конкурсите в Париж, Осака, Джаксън и други? - вече  са в историята на балетните конкурси. Продължаващата и днес балетна олимпиада във Варна  в голяма степен се дължи на усилията, организаторските способности и любовта на доцент Емил Димитров към балета!

Емил Димитров имаше едно невероятно чувство да подбере и осигури най- престижното международно жури - Галина Уланова, Юрий Григорович,, Серж Лифар, Алисия Алонсо, Арнолд Хаскел, Андре-Филип Ерсен, Анастас Петров, Фьодор Лопухов, Наталия Макарова и десетки други - световноизвестни дейци на балетното изкуство, както и голям брой първокласни изпълнители, които потвърждават високото ниво на конкурса: Владимир Василев,  единственият досега носител на Голямата награда , Екатерина Максимова, Наталия Макарова, Михаил Лавровски, Наталия Безсмертнова, Ева Евдокимова, Патрик Дюпон, Елизабет Плател, Михаил Баришников, Максимиляно Гера, Аурора Бош, Лойпа Араухо, Вера Кирова, Красимира Колдамова, Калина Богоева, Бисер Деянов, Ясен Вълчанов и десетки други.

Много бяха опитите на наши и преди всичко чужди „балетни специалисти” многократно да препоръчат редица промени  в регламента на конкурса, но най-голямото достойнство на Емил е, че не се поддаде на различните опити за влияние и запази чистотата и силата на Варненския международен балетен конкурс. Това привличаше и продължава да привлича голям брой изпълнители, което е и живата реклама на конкурса и големия принос на Емил Димитров в българското и световното балетно изкуство.“

Връщаме се отново на темата за отказа на професор Луканов да бъде част от журито на тазгодишното издание на конкурса и за причините, които са го накарали да вземе това решение. Професорът е категоричен и лаконичен: 

„Има още много причини, за да бъда обиден и да напусна журито!     

Има и много въпроси, които не желая да поставям тук. 

Не желая да „създавам скандали”!

Но, въпреки че ме разочароваха, пожелавам успех на всички участници в тазгодишното издание на Варненския балетен конкурс!“

Черно море