"Гласът на сърцето“ се казва сборникът новели и стихове на Петър Пенчев, който днес ще бъде представен в галерия "Арт Маркони". За него галеристката Ваня Маркова казва: „За всеки от нас, през различните периоди от живота ни, Пътят е различен. Понякога криволичещ между безкрайни поля и гори; друг път - минаващ през хълмове и върхари; а често той се губи в облаци и мъгли и когато ти се струва, че няма продължение, слънцето отново огрява и за щастие, те опровергава. И всеки е щастлив по различен начин. Житейският път на поета и писателя Петър Пенчев, който заедно със своята редакторка, Връбка Попова гостува на Клуба на дейците на културата и Дружеството на писателите Хасково, е също толкова разнообразен и пълен със събития и радости, с премеждия и болки, с любов и признание“.
Роден в Стара Загора, потомък на два наглед толкова различни рода/ по бащина линия- северняк, по майчина - тракиец/, той наследява силата и добрите качества и от двата рода. Това се е отразило както в житейското му ежедневие, така и в цялостното му творчество - изключително богато в жанровото си разнообразие, пъстро от чувства и преживявания, от надежди и мечти. В нежната си интимна лирика той извайва с думи образът на любимата жена както умелият скулптор извайва заоблените форми на женското тяло, като при това, не спира да мечтае за любов, да й се възхищава и отново, и отново да я желае:
" Уча се да стъпвам много тихо,
за да почувстваш моето присъствие
едва когато до гърдите ти притихна
и те докосна със треперещите пръсти...
Или пък... Искам да пристигна като птица -
под ангелското ми крило да се събудиш.
Устните ти да погаля със ресници
и отново да познаем чудото...
Това е едно от стихотворенията, включени към последната книга на Петър. А първата "Слънце през сняг" е издадена в далечната 1985 година, когато той току-що е заминал на работа в Москва. Завършил Инженерно-строителния институт в София и аспирантура в Московския автомобилно-пътен институт, Петър трайно се установява да живее в Русия.