Излезе третата поетична книга на Юлиян Атанасов „Романтика за динозаври“

Още с първите стихове новата книжка на нашия колега Юлиян Атанасов пренася в друго време. Юли започва тази стихосбирка от там, където свършва предишната – така галеристката Ваня Маркова анонсира представянето на новата му творба, което ще бъде в 17.30 часа  на 11 юни в  Галерия "Арт Маркони". Думите му се леят спокойно, наситени с онова съкровено очарование, което носи интимният разговор. Защото стиховете му са един въображаем разговор с любимата. Имаш усещането, че си  край тиха река, в която отраженията на емоциите игриво пробягват; слънчеви думи заслепяват,  обсебват, усмихват;  метафорите бавно разтягат удължените си сенки;  усещане за свежест попива във всяка клетка.

Ето какво споделя авторът за поредната си книга. По отношение на заглавието „Романтика за динозаври“, Юлиян се съгласява, че звучи малко учудващо. „Може би някои хора ще си кажат какво общо пък имат динозаврите, тези страховити чудовища. Образът на динозавъра присъства в някои от стихотворенията от новата ми книга. Този образ е хрумване, може би от асоциацията за нещо много старо, древно, нещо, съществувало в памтивека, както обичаме да казваме. Толкова старо и древно нещо е и любовта, в която има романтика. Тя съществува от древността. Стара е колкото човека, а може би и по-стара. В едно свое стихотворение казвам, че динозаврите се различават от нас само по това, че са имали повече време да обичат, защото са живели по-дълго. Има и друго, разбира се, в този образ. Динозавъра се свързва с нещо страшно на вид, грозно. Нали обаче и грозният човек, родил се така на тази земя, има право да обича? Любовта е за красивите души, а един човек може да не е дарен с външна красота, тя е от Бога, а с вътрешна. Тя също е от Бога. А какво е любов без романтика? Доста от стихотворенията ми започват със защото. Не мога да го обясня точно, така съм ги усетил. Аз не правя стиховете си, така, както занаятчията изработва предмети от бита. Никога не правя стихотворения и не нагласям рими. Стиховете ми са вътрешно усещане за нещата. Може би това ЗАЩОТО идва и от факта, че по принцип обичам да си задавам въпроса ЗАЩО, т.е. търся отговори за онова, което се случва – споделя още Юли.

Първата ми книга излезе през 2001 година, а втората през 2005-а. Третата сега се появява след 10 години пауза. Дори 11. Да, за тези 10 години не бях написал нито ред поезия. Нали знаеш, великият Висоцки има една песен "Меня сегодня Муза посетила, Посетила, так, немного посидела и ушла..." То е свързано с това, което вече казах - не мога да правя стихотворения. Няма ли я музата, нищо не става. Може би настоящите стихове са били някъде вътре у мен и са отлежавали 10 години.

Валери Станков бе човекът, който застана до мен за първата ми книга, направи го и за втората, сега отново ме окуражи. Той пръв прочете тези стихове и ми писа веднага, че това е готова книга. Когато ти го каже автор като Валери, няма какво повече да умуваш. С него сме приятели, били сме колеги през годините, аз лично вярвам, че неговото творчество ще влезе в учебните планове на ученици и студенти. Защото такъв виртуоз на художественото слово няма"- така завършва откровенията си, свързани с новата книга авторът.

Юлиян Атанасов. Варненец. Средностатистически българин. Завършил Шуменския университет „Константин Преславски”. Филолог по образование, журналист по призвание. Изпитал плюсовете и минусите на учителската професия. Работил в печатни и електронни издания в продължение на 23 години. В момента е на длъжност „връзки с обществеността“.  Писал в различни области на обществено-политическия живот: спорт, образование, култура, общество, политика. Културата и спортът си остават неговата слабост. Автор на 3 поетични книги: „Белег от нежност” (2001 г.), „Огледалото в твоята стая” (2005 г.) и настоящата „Романтика за динозаври” (2016 г.).   Семеен, с дъщеричка на 5 години .

Честита трета стихосбирка, Юли! Да ни поканиш и на 30-тата си книга - на чаша питие, приятелска приказка и много топла събрана мъдрост!