Огнян Георгиев търси живописно „равновесие” в галерия „Арт Маркони“

Изложба живопис на Огнян Георгиев подрежда галерия „Арт Маркони“ във Варна. Откриването е в 18.30 часа на 28 април и може да бъде видяна до 19 май.  За да го представи подобаващо, галеристката Ваня Маркова разказва: „Изкачвам с колата стръмния, черен път, водещ към дома на Огнян Георгиев и нямам търпение, да се отзова на върха. Обръщам на широката площадка в двора, така че да се отзова с лице към великолепната гледка към Варненския залив. От тук имаш чувството, че всички сгради не просто са обърнати към морето, те се стремят към него, протегнали ръцете на булеварди и улички. Ателието на Оги е естествено на последния етаж, като стълбата водеща до него нескромно се кипри с „бижутата си“ – стари корабни фенери, раковини, котви...Творческия безпорядък е само около картините, иначе това е едно от най-подредените ателиета, което съм виждала. Мислех си за това заглавие на изложбата докато пътувах насам, разсъждавайки за тежката и екстремна работа на Огнян и невероятния му усет към пейзажа. Завършените картини ми подсказаха същото, но чрез излъчването си. Морските пейзажи са преобладаващата част от експозицията, и като че ли те са ми своеобразен тест за сравнение. От времето, от което работим заедно, а това са 13 години морето е неизменна тема в платната му, главно действащо лице, опорна точка, предизвикателство. Всеки път проглеждам за него през погледа и емоционалното състояние на художника. Неговите любими кътчета от „Черноморец“, „Ветеран“ и „Кара дере“ оживяват с нюансите на зараждащите се утра или залязващи дни. Вълните сменят посоките си, облаците гонят своите сенки, брегът променя настроението и цвета си, тревите изумрудено блестят и прегарят в есенно затишие, някъде опънати платна порят вятъра и светлина, много светлина извира от всяка творба.“ Така ни разкрива Ваня Маркова пъстрия свят на художника Огнян Георгиев.

В търсене на своя почерк за пресъздаване на морето художника минава през различни етапи. Имал е периоди, в които утринните и залезни отблясъци са преобладавали; периоди със застрашително синьо-зелено, предвещаващо щорм и тревога море; други, в които акцентът се е премествал върху сиянието на облаците и отражението им във водата или пък живописността на малките лодки и рибарски гемии, кротко поклащащи се до мостчето, или безпомощно изправили снаги на стапел. Изложбата „Равновесие“ показва дълбочината на познаване на капризния и непостоянен характер на морето.