Две знакови за Варна годишнини ще отбележи Музеят за нова история в морския град през 2016 година. 90 години се навършват от първите варненски музикални тържества през 1926 г. Те поставят началото на международния музикален фестивал „Варненско лято“.
„Едва 10 години след старта си проявата става международна и така до ден днешен“, отбелязва пред „Черно море“ уредникът на Музея за нова история на Варна д-р Олег Бенов.
В музея се съхранява първият концертен роял на града. „Това е един изключителен експонат, с който много се гордеем. Най-богатите люде на града са заделили от средствата си и са събрали за неговото закупуване.
На този роял е свирил и Добри Христов, както и много други именити музиканти. Използван е някъде до 70-те години на миналия век и в началото на 80-те е предоставен на музея в окаяно състояние, затова през 2012 г. подехме една инициатива за доброволно набиране на средства за ремонт и реставрация на този прекрасен инструмент. За да го върнем към нов живот, са нужни около 12 000 лв.
Поставили сме касичка в музея и разчитаме на съпричастието на варненци. Вече сме събрали една значителна част от сумата. Искаме, както закупуването на рояла е станало по инициатива на будни варненци, отново варненци да са тези, които ще осигурят неговия ремонт и връщането му към нов живот.
Реставрацията ще бъде извършена от варненски майстор, чието име засега ще запазя в тайна, част от ремонтните дейности ще са в чужбина, отново с негово съдействие“, разказва Олег Бенов.
Част от фонда на музея, която пази историята на музикалния фестивал, е цигулка, разположена в залата, която съхранява експонати от културния живот на Варна от началото на миналия век. „Инструментът доста е пострадал през годините, но ние решихме да го изложим в автентичния му вид“, отбелязва Олег Бенов.
Другата годишнина, свързана с Варна, която ще бъде отбелязана през 2016 г., е 90 години от откриването на новите морски бани. „Те и до днес се радват на интерес от страна на варненци и гостите на града и са важна част от историята на Варна. На втория етаж на нашия музей може да се види автентична съблекалня от онова време, тогава разсъбличането не е било така палаво, както днес – където, както му се иска на човек, а е ставало само на уречените за това места на плажа.
Нормите на тогавашния морал са били железни. Морето е било използвано от дълбока древност през лятото за освежаване и повишаване на тонуса. След Първата световна война варненци решават много далновидно да се фокусират върху превръщането на града в курорт. Още тогава те са съзнали разликата между летовище и курорт и преходът между двете е станал точно с откриването на морските бани. Думата курорт е от немски произход и означава селище, в което се осъществява дейност, свързана с оздравителни процедури, докато летовище е по-скоро място, на което човек може да си отдъхне“, разказва Бенов.
Експозицията, която заема втория етаж на Музея за новата история на Варна, част от която са и старовремските съблекални, за които стана дума по-горе, е особено атрактивна за посетителите.
Оформена е оригинално, като пресъздава автентичната атмосфера на една варненска улица в началото на миналия век – с хотел, ресторант, бирария, фотоателие, сладкарница и т.н.
Един от най-интересните експонати е старовремска прахосмукачка. Акцентът в тази постоянна изложба на музея е европейският облик, който градът има още тогава, и то във време, в което властва следвоенната криза след Първата световна война.
Общо в четири зали на три етажа е представена постоянната експозиция на Музея за новата история на Варна. Една от залите е посветена на стопанския живот. „Градът се е развивал първоначално благодарение на износа на пшеница и други зърнени култури, които пристигат от цяла Североизточна България и се концентрират на варненското пристанище. Като резултат от Първата световна война Южна Добруджа вече не е в пределите на България, това един вид окастря стопанските възможности на града. В началото на 20-те години на миналия век се взема решение усилията да се насочат към развитието на курортното дело .”
Друга зала в музея „разказва“ за управлението на града с фокус върху кметската институция по онова време. „Макар и с малко на пръв поглед експонати, ние сме маркирали важните моменти, свързани с развитието на местното самоуправление по онова време. Кметът е човекът, който има и реалната власт в ръцете си, но носи и цялата отговорност“, пояснява Олег Бенов.
Част от експозицията е посветена и на ролята на Варна за развитието на образованието в страната по онова време. „Достатъчно е само да споменем имената на водещите училища в града в началото на миналия век – Мъжката и Девическата гимназия, както и на втория университет, който се появява в България – Стопанския – това е предшественикът на днешния Икономически университет, който е водещо висше учебно заведение в страната вече толкова години“, казва още Олег Бенов.
Не всички предмети, собственост на музея, са показани в постоянната му експозиция. На входа е заделена една специална витрина, в която се подреждат периодично тематични изложби. Последната е от картички за пролетта, част от колекцията на краеведа Ярослав Гочев, дарени на музея след смъртта му през 1995 г. от неговата сестра.
По повод Великден ще бъде подредена друга експозиция от картички и опаковки от бои за яйца, каквито е имало през годините. Временни тематични изложби в музея е имало и от детски играчки, детски вестници и списания, коледни и новогодишни картички и др.
Най-новият експонат, собственост на музея, е брошка от времето на цар Фердинанд, която ще бъде показана за първи път на гостите в Европейската нощ на музеите.
Малко над 5000 души са посетили Музея за новата история на Варна миналата година. През 2014 г. посетителите са над 6000. Чужденци в музея идват главно неорганизирано и това са около 60 - 65% от общия брой. Групови посещения правят основно ученици.
„През лятото в музея идват главно чужденци. Варненци ни посещават обикновено по време на трите големи инициативи, които организираме . Те станаха вече традиция и се очакват всяка година с голям интерес“, пояснява Олег Бенов.
Музеят за новата история на Варна е един от първите в страната, който се присъединява към Европейската нощ на музеите, още когато инициативата се заражда във Франция през 2005 година. „България в лицето на Министерството на културата се присъедини на следващата 2006 г.“ , отбелязва Олег Бенов.
Втората значима инициатива е „На бяло сладко и спомени за Варна“. Тя се провежда ежегодно на 15 август от 1992 г. насам. „Целта е не само да се съберем на сладки приказки и спомени. Всяка година организираме специална програма. Черпим хората с бяло сладко, защото това е част от духовната култура на града – с бяло сладко са посрещани скъпи гости на раздумка, приятели. В града е останал един човек, една дама от арменски произход, която произвежда бяло сладко с онзи прекрасен вкус, който е имало през десетилетията преди нас. Тази дама ни снабдява и нас с бяло сладко. Гостите ни на този ден винаги са доволни и щастливи“, разказва Олег Бенов.
Третата значима проява, която Музеят за нова история на Варна организира, е петдневният младежки фестивал на изкуствата, който съществува от 2011 г. „ Хубаво е, че успяхме да привлечем и други музеи към инициативата. Искам да подчертая, че досега фестивалът е проведен три пъти без никакво финансиране “, споделя Бенов пред Медийна група „Черно море“.
Полина Петрова Снимки Пламен Гутинов