Варна 24°
fallback
Култура
12:08 | 31 март 2016
Обновен: 12:26 | 4 октомври 2024

Северното небе танцува пред обективите на наши фотографи

Петър Чолаков и Дамян Хаджииванов за лудостта да снимаш Аурора на минус 15 градуса

По материала работи: Юлиян Атанасов

Ели Mаринова

Познавам този вид лудост. Близка и разпознаваема ми е. Нарича се любов към земята. И още: импулс на твореца се нарича. Реших отблизо да разпитам родните фотографи Петър Чолаков и Дамян Хаджииванов, които наскоро направиха великолепна фотосесия на Северното сияние, защото ми е любопитно да усетя тяхното изживяно вълшебство и да се опитам да го предам на вас. Българските фотографи снимаха природния феномен Аурора в Северна Норвегия при минус 15 градуса.  Групата от 8 любители и професионални фотографи снимаха в околностите на севернонорвежкия град Трьомсо.

 

Търсачите на силни усещания се върнаха от експедицията със спиращи дъха снимки, на които Аурора  е запечатана като величествена птица, като небесен път и като светлинен божествен ореол. Фотосите могат да бъдат видени на специална изложба, която ще бъде представена в София под егидата на Норвежкото посолство. Цялата експедиция отнела на фотографите 8 дни, като 6 от са били изцяло посветени на фотографията. „Една снимачна нощ всъщност представляваше 4-5 часа непрекъснато снимане на -10, -15 градуса. Един от дните пътувахме почти 12 часа, за да стигнем до Финландска Лапландия, където има прекрасни гледки.“, казва водачът на групата Дамян Хаджииванов.

 

Откога се занимавате с фотография?

 

  • Петър: Аз се занимавам професионално с фотография повече от 19 години. Учил съм операторско майсторство в НАТФИЗ преди много години. Истинският и много ценен опит обаче придобих като фоторепортер на в. Труд, където работих повече от 10 години. Там се научих на професията. Благодарение на работата си във вестника спечелих  два пъти BGPress Photo и бях номиниран за световния приз World Press Photo. Сега преподавам фотография в моята школа Great Photo Art и се занимавам с пътуваща фотография.

 

  • Дамян: Аз снимам активно от 2012 г., но от дете съм любител-фотограф. Участвал съм многократно в конкурси за фотография и изложби.

 

Какво ви накара да изберете Севера и дивото като посока?

 

  • Дамян: Избрахме Трьомсо, Северна Норвегия, защото там шансът да видим и да снимаме сиянието е най-голям. Там то може да бъде заснето при ясна нощ, без облаци, почти всяка нощ от октомври до март. Освен това пейзажът е невероятно красив – заснежени върхове, китни езерца.

 

Знам как изглеждат -15 градуса. Сериозно изпитание. Какво е усещането да си там?

 

  • Дамян: Усещането е повече от вълнуващо. Когато видиш Сиянието, то е толкова магическо, че забравяш къде си, забравяш за студа и всички неудобства. Просто му се наслаждаваш безмълвно. Дори първият път, когато то се разкри пред нас, между другото, беше вечерта на Св. Валентин, всички в групата бяхме толкова погълнати от него, че дори първоначално забравихме да извадим фотоапаратите. Забравихме за какво сме отишли там. Взирахме се в него може би 10 мин. докато всъщност се сетим, че трябва да снимаме. Иначе бяхме и доста добре екипирани със специална екипировка, за минус 20 градуса и по този начин се спасихме физически от студа.
  • Петър: Сиянието е природен феномен, който за нас българите е такава рядкост да бъде видяно и снимано, че студът изобщо не може да те спре.

 

Би ли могъл всеки да се справи с подобно изпитание заради моментите на небесно вълшебство? Имаше ли мигове, в които ви идваше да се откажете?

 

  • Дамян: Това пътешествие е доста изтощително и трудно, свързано с много неудобства от чисто човешка гледна точка – хиляди километри път, голям студ, непрекъснато напрежение. Би могъл да го издържи само този, който много го иска. Но на мен лично никога не ми е идвало да се откажа, а и не исках, тъй като водех групата.

 

  • Петър: От фотографска гледна точка, да снимаш Сиянието е много трудно, защото то „не позира“. Ти трябва да го дебнеш и преследваш. Трябва да си подготвен много добре технически и физически. Относно познанията по фотография, на нашите пътувания винаги има водачи професионални фотографи – аз или Дамян, които учат всеки от групата как да снима по най-добрия начин. Така че, това не е проблем. Освен това, специално за това пътуване много ни подкрепиха колегите от Olympus, които ни предоставиха прекрасна снимачна техника от най-висок клас.

Ще помоля за малко технически детайли. Как се организира едно такова пътуване? Има ли къщички под наем, които могат да се наемат в близост до районите, в които се появява Аврора? Скъпо ли е по принцип – наеми, храна, път?

 

  • Дамян: Ще излъжа ако кажа, че такова пътуване  не е скъпо. Няма как да е евтино, защото е свързано с екипировка, хиляди километри път, тежка организация и пр. Организацията ни отне повече от половин година. Ние като водачи трябваше да сме добре подготвени, да сме проучили локацията и да сме подготвени за всяка неприятност, която би могла да ни сполети. Например, там пътищата са изцяло заледени, всички коли бяха с гуми с метални шипове. Ние бяхме взели бус под наем, който карах аз и трябваше да внимавам да не поднесе на леда и в същото време да преподавам. Носех отговорност за още 8 живота. Наши колеги – испански фотографи, които бяха там по същото време като нас и дори имахме среща да снимаме заедно една вечер, катастрофираха точно в деня преди срещата ни. Катастрофата се случи заради заледените пътища. Слава Богу са добре, но такива неща се случват често, затова трябва да сме много внимателни.

 

  • Норвегия е скандинавска страна с доста по-висок стандарт на живот от нас, така че си е скъпичко. Ние бяхме отседнали в хотел в града Трумсьо и пътувахме до мястото на снимките с буса, за който Дамян спомена.

 

По кое време на годината се появява Сиянието? Има ли часове, за които се знае, че се появява. Чака ли се или просто знаеш, че ще отидеш на конкретно място и небето ще сияе в своя танц?

 

  • Дамян:  По правило Сияние в Норвегия има от октомври до март всяка година, но много често облаците го скриват от погледите. Никога не можеш да си сигурен, че небето просто ще се отвори пред теб. Всичко е въпрос на много търпение и късмет. Това е природа, не действа по нашите желания. Има мобилни приложения, които подсказват кога и къде има най-голяма вероятност Сиянието да бъде видяно. Ние ползвахме такова за ориентир, но и то не е 100% сигурно.

 

Предполагам, участвате в различни фото-форуми и портали. Учат ли ви, сравнявате ли часовника си от тях?

 

  • Петър: Човек се учи цял живот. Ако някой твърди, че знае всичко, то значи не знае нищо. Така че и ние се учим. Не точно от форуми, а по-скоро от хората, фотографите, с които се срещаме очи в очи, когато пътуваме по света. Според мен живият контакт е най-добрият учител, особено когато става дума за фотография. Затова  организираме срещи на нашите групи български фотографи с групи чуждестранни фотографи. Имаме много добро партньорство с наши колеги от Валенсия, Испания – Objetivo Valencia.

 

Кои са любимите ви обективи?

 

  • Петър: Моят любим обектив е широкоъгълният.

 

  • Дамян: Най-добрият обектив и фотоапарат е този, който човек има в интересен момент и му позволява да направи снимка, която разказва история. Лично аз обичам да експериментирам с обективите. Например една от панорамите ми, които харесвам най-много, е снимана нощно време с твърд портретен обектив 135мм.

 

Фотограф къща храни ли в България?

 

  • Петър: Въпросът е спорен. И да, и не. Фотографията, както и много други професии в България, не се счита за нещо сериозно и нещо, за което трябва да се плаща. Но аз мисля, че всичко това много скоро ще се промени. Фотографията се превръща в неизменна част от живота на всеки човек. Вижте социалните мрежи.

 

  • Дамян: Да се изхранва човек с изкуство в днешният материален свят не е лесно. Но преследването на мечтите ти е безценно!

 

Какво бихте препоръчали на търсачите на силни усещания с камера в ръцете, които искат да поемат по тежки маршрути? Без какво да не тръгват?

 

  • Дамян: Да не тръгват без цел, подготовка и ентусиазъм!

 

  • Петър: Аз би ги посъветвал да тръгнат с нас! Няма да съжаляват. Освен всичко друго ще се забавялат много.

 

Каква е следващата ви посока?

 

  • Петър: Програмата е натоварена до края на годината. През май ни чака Френската „Венеция“ Анси, през юни ще снимаме на остров Isle of Skye, Шотландия – едно от най-фотогеничните места в Европа.

 

  • Дамян: През септември ни чака остров Галапагос, където ще снимаме диви животни, които не могат да бъдат видени никъде другаде по света. През октомври ни чака величествената Тоскана в Италия. Информация за всички наши пътувания до края на годината може да бъде намерена на нашите сайтове: greatphotoart.com и f-8.photo.

 

  • Петър: Нашите пътувания са отворени за всички любители на фотографията. Както казах няма значение какви познания и опит имат във фотографията. Ние ще ги научим. Това е една от основните цели на нашите пътувания – да се учим взаимно да правим по-добри снимки.
Автор на статията:
Юлиян Атанасов
0 коментара
fallback
fallback