- За Славчо Пеев киното е...
- ...Непозната земя. Независимо че имам над 30 роли. Искал съм киното да бъде нещо повече за мен. Вървял съм по тази “земя” успешно, когато съм имал добри режисьори...
- Театърът тогава какво е за тебе?
- Театърът е моята истина. Ученик съм на едни от най-големите български театрали. И те са ме възпитавали. Затова театърът за мене е свято нещо!
- Как усещаш музиката?
- Тя ме докосва. Пронизва ме. Но предпочитам да слушам певци отколкото състави. Нямам насищане на изпълнители като Рей Чарлз, Франк Синатра...
- А танцът какво е?
- Обичам да танцувам. Изразявам се чрез танца. Имам чувство за ритъм.
- Приятелството е...
- Имам приятели. Не съм сам. Не ми е познато това чувство. Отгледал съм си моите приятели и те са моето богатство. Но много от тях загубих – Климен Денчев, Тодор Колев... А с тях имах невероятни случки. Спомени. Истински житейски и творчески уроци.
- Родителите са...
- О, имах великолепен баща. Един от лекоатлетите навремето – Панайот Пеев (по-скоро Панайотис, защото е грък по произход). Беше национален шампион на средни и дълги разстояния. 3 пъти балкански шампион. Шампион бе и на Франция. Истински аристократ на духа. С невероятно възпитание. И предизвикваше невероятно уважение. Още по времето на социализма към него се обръщаха не с “другарю”, а с “господин Пеев”. Много неща наследих от него... А майка ми, с румънски произход, ме възпита на трудолюбие, да казвам истината.
- А как коментираш семейството?
- Семейството? Това са децата. Децата на моите деца. И без тях не мога. Няма бивши жени. Казвам го, защото от три жени имам три деца. А от тях – 4 внучета. Обичам ги всичките.
- Младите хора са...
- Те са моето необходимо кръвопреливане. Предпочитам ги. Ако трябва да избирам компания, предпочитам тази на младите, а не на моите връстници. Колкото и кофти да звучи за наборите ми.
- Варна е...
- Моето пристанище. Още от първите ми актьорски години в Добричкия театър “Йордан Йовков”. Варна ме е облагородявала. Правила ме е по-романтичен. По-влюбен. Тук проумях, че не планината е моята потребност и стихия, а морето. Тук се научих да “разговарям” с него. Обичам Варна.
- А България за Славчо Пеев е?
- Три пъти съм емигрирал – в Италия, в Гърция, в Кипър. И три пъти съм се връщал в България. Не знам защо съм отивал. Не знам и защо съм се връщал. Би трябвало така да ми е писано.
- Любопитството за теб е...
- Зависи от коя страна го гледаш. Би трябвало да си добронамерен. Тогава положителните знаци са по-големи.
- А любовта е...
- Няма възраст за любовта. Проумях го! Както и че любовта няма възраст.