Светослав Пеев: Проумях го! Няма възраст за любовта

- За Славчо Пеев киното е...

- ...Непозната земя. Независимо че имам над 30 роли. Искал съм киното да бъде нещо повече за мен. Вървял съм по тази “земя” успешно, когато съм имал добри режисьори...

- Театърът тогава какво е за тебе?

- Театърът е моята истина. Ученик съм на едни от най-големите български театрали. И те са ме възпитавали. Затова театърът за мене е свято нещо!

- Как усещаш музиката?

- Тя ме докосва. Пронизва ме. Но предпочитам да слушам певци отколкото състави. Нямам насищане на изпълнители като Рей Чарлз, Франк Синатра...

- А танцът какво е?

- Обичам да танцувам. Изразявам се чрез танца. Имам чувство за ритъм.

- Приятелството е...

- Имам приятели. Не съм сам. Не ми е познато това чувство. Отгледал съм си моите приятели и те са моето богатство. Но много от тях загубих – Климен Денчев, Тодор Колев... А с тях имах невероятни случки. Спомени. Истински житейски и творчески уроци.

- Родителите са...

- О, имах великолепен баща. Един от лекоатлетите навремето – Панайот Пеев  (по-скоро Панайотис, защото е грък по произход). Беше национален шампион на средни и дълги разстояния. 3 пъти балкански шампион. Шампион бе и на Франция. Истински аристократ на духа. С невероятно възпитание. И предизвикваше невероятно уважение. Още по времето на социализма към него се обръщаха не с “другарю”, а с “господин Пеев”. Много неща наследих от него... А майка ми, с румънски произход, ме възпита на трудолюбие, да казвам истината.

- А как коментираш семейството?

- Семейството? Това са децата. Децата на моите деца. И без тях не мога. Няма бивши жени. Казвам го, защото от три жени имам три деца. А от тях – 4 внучета. Обичам ги всичките.

- Младите хора са...

- Те са моето необходимо кръвопреливане. Предпочитам ги. Ако трябва да избирам компания, предпочитам тази на младите, а не на моите връстници. Колкото и кофти да  звучи за наборите ми.

- Варна е...

- Моето пристанище. Още от първите ми актьорски години в Добричкия театър “Йордан Йовков”. Варна ме е облагородявала. Правила ме е по-романтичен. По-влюбен. Тук проумях, че не планината е моята потребност и стихия, а морето. Тук се научих да “разговарям” с него. Обичам Варна.

- А България за Славчо Пеев е?

- Три пъти съм емигрирал – в Италия, в Гърция, в Кипър. И три пъти съм се връщал в България. Не знам защо съм отивал. Не знам и защо съм се връщал. Би трябвало така да ми е писано.

- Любопитството за теб е...

- Зависи от коя страна го гледаш. Би трябвало да си добронамерен. Тогава положителните знаци са по-големи.

- А любовта е...

- Няма възраст за любовта. Проумях го! Както и че любовта няма възраст.