Калин Врачански: В изкуствата намерих себе си

Той стремглаво се появи и в киното, и в театъра. Но умее да оставя следи. Характерни и запомнящи се роли, които го превърнаха в любимец за поколения българи. Неизменна усмивка. Авантюристичен по природа. И непоправим работохолик. Всеки ден е в различни точки на България – или на театрален гастрол , на филмови или телевизионни снимки. Това е Калин Врачански. Актьор на свободна практика.

- Киното за Калин е...

- Каквото и театъра.

- А театърът тогава какво е...

- Ако проходих в киното, театърът ме повлече в храма на изкуствата, а там намерих себе си.

- Семейството за тебе е...

- То е най-ценното, което човек трябва да притежава, за да не е сам и безотговорен.

- А родителите...

- Те трябва да са опора и вдъхновение. Пример - моите родители.

- Приятелите за Калин са...

- НЕЩОТО, без което не може да се живее.

- Любопитството...

- Любопитството е движеща сила. Но прекаленото любопитство пари. Народът нали е казал – любопитството уби котката.

- Младите хора са...

- За мене те са тези, които трябва да направят повече от нас. Не е желателно. А препоръчително.

- България за Калин Врачански е...

- Държавата, в която живея. Но и мога да живея във всяка една друга държава. Навсякъде по света.

- А Варна...

- Към нея тръгвам винаги с отворено сърце и си тръгвам с усмивка. За да се върна пак.

- А любовта?

- Тя е ритъмът на сърцето.

- А музиката какво място намира в сърцето ти?

- Тя е в душата ми. И душата ми живее чрез нея.