След тежко боледуване почина голямата българска певица Любка Рондова, съобщиха от Ансамбъл "Гоце Делчев".
"Загубихме един прекрасен глас, изпял незабравимите песни на българите от Македония, техните скърби и неволи в бежанските години. Любка Рондова остави за поколенията множество песни, някои от които с 200-годишна история", отбелязват артистите от ансамбъла.
От младежките си години, след като се завръща в България, Любка Рондова става солист на ансамбъл "Гоце Делчев", където работи до последно.
Любка Рондова е родена в костурското село Шестево Егейска Македония, на 24 август 1936 година. Нейният дядо Митьо, Димитър Илиев (Буджов), е участник в Илинденско-Преображенското въстание.
През 1948 г. по време на гръцката гражданска война Рондова попада в групата на така наречените деца бежанци, с които е изведена от комунистическите партизани извън страната. Живее в Полша и Чехия. Завършва славянска филология в Карловия университет в Прага.
През 1960 година семейството ѝ се връща и установява в България.
Сериозният път на Любка Рондова на народна певица започва, след като се премества в София, когато постъпва в най-стария в България ансамбъл за народни песни и танци "Гоце Делчев". В него остава 30 години, като дълго време е солистка и лице на ансамбъла. Тук, в средата на българи бежанци от всички македонски краища, оформя и обогатява своя песенен репертоар, изграден основно върху песни, наследени от майка ѝ и баба ѝ, усъвършенства и своите изпълнителски умения.
Повече от 40 години певицата работи за съхраняването на българските традиции, а песните й "Смиляна", "Биляна платно белеше", "Кальо, Калино девойко", "Църна чума в Македония", "На гости ти дойдох, Кито моме", "Цъфнало цвеке шарено", "Болен ми лежи", "Айде слушай, калеш бре Ангьо" са станали нейна визитна картичка в България и по света. Певицата най-много се гордее затова, че е запазила костурската песен. "Народ, който пази хилядолетната си история, не е дошъл случайно на този свят", са думи на Любка Рондова, определящи целия й живот.
Dnes.bg