Проф. Иван Ничев: Времето е единственото измерение на изкуството

Иван Ничев е завършил Държавната филмова академия за театър и кино в Лодз, Полша. Понастоящем е преподавател в НАТФИЗ “Кр. Сарафов”. В творческата си биография проф. Ничев има над 15 филмови заглавия, някои от тях  знакови за българската култура : “Българска рапсодия”, “Бай Ганьо”, “Пътуване към Йерусалим”, “След края на света”, “Любовни сънища”, “Иван и  Александра”(носител на “Златна роза 88”), “Звезди в косите, сълзи в очите” и други.

- Киното за Вас е...

- Най-добрият начин в различността и забавлението. И не го възприемам като отговорност. Артистът разказва някоя история. Създава се филм. А да сте чули  осъдени за слаб филм?...

- А театърът какво е...

- Театърът е голямата моя мечта. Добре, че преди години проф. Гриша Островски в откровен разговор помежду ни ме ориентира към киното – нямаш фасон, височина, красив вид...Това бяха аргументите му. А аз бях в потока на Апостол Карамитев, Мила Павлова и други популярни и обичани артисти...Но открих голямата радост да бъда режисьор. И да реализирам себе си като филмов режисьор.

- Как да се живее – сред митове или в реалността?

- И в двете пространства съм почти едновременно. Когато потъвам в реалния свят, намирам сили да се “приземя”, а това не е най-благодатното за създаване на изкуство. А митовете си съществуват. И аз ги нося.

- Приятелството е...

- Това е едно от най-ценните чувства. Щастлив е този, който има 2-ма - 3-ма верни приятели. Дори и с прекъсване през годините приятелите ми са ми приятели. В най-тежката си форма – предателството,  то не ми е познато. В приятелството често се правят компромиси, но с най-ценните неща от живота компромиси не правя.

- Родителите са...

- Всичко, което едно нормално дете трябва да получи от тях. Аз това съм получил от родителите ми. Разбираха влеченията ми. Но търсех сам своя път. Затова днес, като родител, аз съм оставил децата ми сами да търсят своя път. И не упражнявам никакво насилие, както моите родители не са упражнявали върху мен.

- А добрата дума какво е за Вас?

- Много е важна. Само един пример от богатата ми творческа биография. На кинофестивал съм в Сидни, Австралия, в далечната 1978 година. Представях филма си “Звезди в косите, сълзи в очите”. Един австралийски критик, който не познавам, след прожекцията дойде, благодари ми, прегърна ме. Каза добра дума. Пожела ми хубави неща...А как е при нас. Пестим добрите думи. Пожелания. Завистта, както и да я “облагородяват”, продължава да властва. За нея няма почивка.

- Какво са за вас младите хора?

- Те са бъдещето. Понякога не ги разбирам.Те мен – също. Явно не съм в тяхното време. Разминаваме се. Не съм на една вълна с тях. Но това не ми пречи. Надбягване във времето. Времето е единственото измерение на изкуството.

- Любопитството е...

- Имам широко отворени очи за всичко. Но не мога да кажа кое преобладава – хората, техните взаимоотношения... В тях търся героите и техните превъплъщения. А не в книгите.

- Днешна България за Вас е ...

- Доживях тази нова България. Бях готов преди това да емигрирам. Промяната ме спря. А тя продължава бавно. Не вървят нещата така, както си ги представях. Но вярвам в една по-добра България. Днес се случват много положителни неща. Европа се възражда. А с нея – и ние.

- А какво е Варна за Вас?

- Прекрасен град, в който имам фенове. Моя публика. Морето, неизменна част от Варна. Заради филмовите си фестивали не казвам, че Варна е Кан на Балканите, а това е българската Варна. Пожелавам й да има по-световен авторитет. С по-осезателно чуждестранно участие.

- А любовта какво е за Иван Ничев?

- Най-великият двигател в човека. И на твореца. А престане ли да го вълнува, той започва да гасне. А изчезне ли в твореца, той ще се откаже и от изкуството.