ГЕРО: Завиждам на младите за това, че не се страхуват от нищо

Внушителен като присъствие – физическо и духовно, той бързо спечели симпатиите и обичта на публиката, вниманието на критиката и специалистите. Артистичен и провокативен, не закъсняха и наградите на публиката, на театралната академия АСКЕЕР – и за второстепенна, и за главна роля... Дали ще е на театралната сцена, или на телевизионния екран, той фокусира вниманието. Той – Герасим Георгиев – ГЕРО. След митарстване в различни трупи и телевизионни формати, той вече е една от звездите на Младежкия театър “Николай Бинев”.

- Какво е театърът за ГЕРО?
- Театърът за мен е начин на съществуване. Неизбежна любов. Любов на сън и наяве.
-  А киното?
- То все още ми е мечта. Нереализирана. Но вярвам в нея. И пътувам с нея.
- Музиката е...
- Най-висшето чувство.То за мен е и синхрон. И покой. Но не ме обзема често.
- Тогава танцът какво е за ГЕРО?
-  То е удоволствието да облечеш музиката с движение. Доста забавна игра. И още един елемент, който услажда живота ми. Да ти покажа ли една стъпка?
- Приятелите са...
- Може ли живот без приятели? Без тяхното истинско присъствие? Без истината, изречена от тях?...
- Родителите са...
- Те са моето начало. И тяхното продължение съм. При това съм изключително признателен. Те са формирали голяма част от истинското ми аз. И искрено се надявам, че се гордеят с мен.
- Семейството е...
- Това е моят уют. Моята почивка. Моето усамотение. Без прожектори и светкавици. Това е моето възстановяване. И сила, когато чуя – “тате” от дъщеря ми. Или “Геро” – от жена ми.
- Младите хора са...
- Шаблонен отговор – бъдещето, надеждата. Завиждам им единствено на това, че не се страхуват от нищо. Дори го демонстрират. Но не уважават другите... Това май е болестта на младото поколение.
- Любопитството е...
- То е възможност за развитие. За натрупване. Жив ли си, трябва да си любопитен.
- Любовта е...
- Тя е вселена. Необходимост. Неизбежно очаквано попарване. Търсена искра, която да те възпламени. Любовта е искрата на живота.
- А Варна за ГЕРО  е...
- Голяма част от неповторимото ми детство. Но и онзи залез над морето, който ме е приютявал. И онзи изгрев, който ме е зареждал...Варна!
- България е...
- Аз съм България!

Кирил Аспарухов