Гледах спектакъла два дни след едни ужасяващи и космически 24 български часа. В рамките на едно денонощие изверг наркоман наръга десет пъти с нож 16-годишно момиче на автобусна спирка. Посред бял ден. В държавата България. Слава Богу, лекарите спасиха живота на детето.
В същия този ден пак 16-годишно момиче спаси от смърт шофьор от градския транспорт. Направи го със завидно хладнокръвие и дари втори живот на един мъж, който не намираше думи да изкаже благодарността си. Случи се и то в държавата България. В какъв свят живеем, Господи? И толкова много ли ни трябва да загърбим Злото и да правим Добро? Толкова ли е трудно просто да бъдем Човеци?
„Кавказкият тебеширен кръг” – от погледа на едно по-друго време и едни по-други измерения, задава и тези въпроси. Постановката по класика на немския театър Бертолт Брехт тръгна в края на миналата година, а тия дни получи две номинации за театрален „Икар” – за цялостен спектакъл (режисьор е Маргарита Младенова) и на Стоян Радев – за водеща мъжка роля. В началото на идния месец пиесата ще се играе и на сцената на Народния театър в столицата, където варненската трупа по традиция се представя пред препълнен салон.
И още малко размисли по повод спектакъла. В деня, в който го гледах, първи балкон бе пълен само с млади хора. В партера положението бе почти същото. Изводът? Има надежда! Има надежда хората на духа наистина да спечелят битката с посредствеността, която, без да осъзнаваме понякога, бележи житейския ни път и го вкарва в едни коловози, от които мърдане настрани няма. А светлината в тунела е само от идещия насреща влак.
"Когато бях млад, имах отговор за всичко. Сега имам въпроси за всичко." Това прочетох наскоро в една от новите книги на големия български писател Коста Радев „Все едно” (отделен е въпросът, че книгите му ги няма в книжарницата, защото той самият не е рекламен продукт, за разлика от някои бездарници, които без свян редят нескопосаните си томчета до класиците Ботев и Яворов). Философ по природа, от всеки ред на този автор блика мъдрост. И крещят въпроси. И ако в „Кавказкият тебеширен кръг” големият въпрос е какво значи Добро и можем ли да правим Добро чрез житейския си избор, той съвсем не изчерпва посланията на този хубаво направен, стойностен спектакъл.
В основната сюжетна нишка – разказа за младата Груша, която спасява изоставено дете, отглежда го и го дарява с любов и грижи, са вплетени проблеми, които са товарили и продължават да товарят човешкото общество в каквато и фаза на развитие да се намира то. Разказът е просмукан от образа на войната и страданията и абсурдите, които тя носи (тук се вплита и въпросът за цената), за човешките отношения, за социалната неправда (друга тема е, че понятието социална справедливост е оксиморон), за властта, за избора. Скечът за сватбата и погребението ведно макар и да разсмива откровено, особено с монолога на отчето, всъщност отново е философия за смисъла на човешкия живот въобще. Да не говорим, че препратките към съвремието не са една и две. Достатъчно е да споменем поведението на съдията Аздак (Стоян Радев) и отсъжданията му в заключителната част на спектакъла. В ролята си на разказвач пък пак той казва „Ужасно е изкушението да вършиш добро”. Което отвежда семантично към финала на спектакъла – изборът на Груша в т.нар. Кавказки тебеширен кръг, своеобразна интерпретация на притчата за Соломон и майките.
Разбира се, режисьорският прочит на Маргарита Младенова става пълноценен с вярно намерените персонажи, сред които се открояват Стоян Радев (в образа на Аздак) и на Гергана Плетньова (в ролята на Груша). Великолепни са и двамата в превъплъщението си (Гергана също заслужава номинация за „Икар”). Партнират им на сцената познати и обичани актьори – Даниела Викторова, Биляна Стоева, Николай Кенаров, Ина Добрева, Георги Богданов, Антонио Угрински, Пламен Димитров и Валери Вълчев. Сценограф е Ивайло Николов, костюмите са дело на Ива Гикова, а музиката е на композитора Асен Аврамов.
Ще ми се в заключение да споделя мисъл на Маргарита Младенова в едно нейно интервю от миналата година. Разсъждавайки за ролята на изкуството в живота ни, режисьорът казва: „В това е силата на изкуството - да се обединяваме около това да не се смалява живеенето ни до чисто материални измерения”.
Е, „Кавказкият тебеширен кръг” обединява. Стига да имаш сетива за великото изкуство, наречено Театър. ЮЛИЯН АТАНАСОВ