„Старателно и упорито след всеки спектакъл се боря с невъзможността да разделя на компоненти един спектакъл. По всички правила на театралното изкуство това са взаимопреплетени творчески изяви, но самият живот (например да си в жури, ако това е живот!) налага да се опитваме да постигаме горепосоченатаневъзможност. Не мислете, че не съзнавам цялата релативност на ситуацията и неизбежната необходимост да се намери приемливо поне за повечето хора решение“, коментира председателят на международното жури на кукления фестивал „Златният делфин“ Никола Вандов. И продължава: „Та отбелязвам си „отделните” постижения и забелязвам, че от миналите до този момент спектакли:1. В списъчето ми има повече имена на сценографи, отколкото на режисьори. Свила Величкова, Станислава Кръстева, Рин Ямамура, Димитър Димитров, Петя Димитрова... А режисьорите са един - двама и толкова. Поне за сега. Какво е това? Случайности ли? Дали не е последица от факта, че сме в епохата на изображението, а не на мисълта?2. В няколко от нашите куклени театри (а това са и най-интересните, и това е естествено) е установен някакъв особен, заразителен и въодушевен начин на колективна работа, което води до такива изяви на ангажираната в спектакъла група, че би било несправедливо да се открояват отделни нейни членове. Нима в „Приказка за Скитника Крал” на Столичния куклен театър можете да посочитеедин от актьорите, и да не се почувствате несправедливи към другите? Не се ли изявиха така и трупите на Варна, на Бургас?Очевидно е време да променяме статутите на фестивалите в техните раздели за наградите. Можем да помислим върху това. Може битрябва да има повече награди за сценографите, а актьорските награди все повече да стават колективни...“