И чешкото кино се вписа в графата „много добър“

„Любовта си е любов“ изненада приятно зрителите, днес са последните два филма от конкурсната програма

Чешкият филм „Любовта си е любов“ изненада приятно публиката на Международния кинофестивал „Любовта е лудост“. Не защото чешкото кино няма традиции. Напротив. Лентата на режисьора Милан Числар обаче се оказа един изключително приятен за гледане филм. Филм, който на пръв поглед леко и непретенциозно вади на преден план много важни въпроси от битието ни. Лентата се вмества отлично в логото на фестивала, но за сметка на това не носи т.нар. естетика на фестивалното кино. Напротив, този филм може спокойно да бъде показван на масовия зрител, по големите екрани, а не да търси място под слънцето само на фестивали. Сред достойнствата му е фактът, че филмът разказва история – нещо, което понякога много ни се ще да гледаме в други, уж широко рекламирани филмови продукции. Тази история е естествена, жива, човешка, тя би могла да се случи с всекиго. Хващайки основната сюжетна нишка и основните герои, покрай тях в развитето на филма се развиват и други персонажи - приятели, съседи, роднини, все със сходни съдби и всеки със своите проблеми. Разбира се, на преден план изпъква темата за любовта. Главната героиня – 18-годишната Маришка, мечтае, по-скоро копнее да бъде като другите – да има приятел, да гори от страст, да се раздава, да бъде обичана. Тя обаче е незряща и това е хвърлило сянка върху живота й. Копнежът й е неосъществим в началото и поради факта, че най-близкият й приятел и съсед – Хонза, е гей. Съдбата обаче си знае работата и в живота на момичето влиза един младеж - циганинът Марек, който я харесва, а тя го обиква истински. Оттук нататък в лентата има всичко – има любовни копнежи, има романтика, има свобода на духа, която надделява над консерватизма. Постепенно се очертават различните лица на любовта, която е в състояние да надмогне предразсъдъците. Добро е екранното присъствие на актьорите, сюжетът се движи леко, динамично, а сред заслугите на филма е и умелото вплитане в едно на хумора в делничните житейски ситуации с дозата тъга – тя иде и от съдбата на незрящото момиче, и от рухването на мечтите и надеждите й. В един момент се появява и темата за истината и лъжата, каква е цената на истината, все неща, които провокират към размисъл.

Утре са и последните два филма от конкурсната програма. От 16 часа е турско-украинската продукция „Обичах те толкова силно“. Лентата е заснета през 2013 г. и е с продължителност 105 мин, режисьор е Орхан Текеоглу.
Сюжетът връща лентата назад, към годината на чернобилската катастрофа. Тогава в Трабзон започва нашествие на „Наташките”. Кемал и неговата жена Айше живеят сред момичетата от бившия Съветски съюз, които търсят по-добър живот в Турция. Олга се влюбва в Кемал, който я спасява от местните мафиоти. Тя му разказва историята на своя дядо, емигрирал от Турция в Русия. Подозирайки за увлечението на Кемал, Айше започва да го следи. Един ден тя посещава майстор Ариф, при когото среща Олга и Кемал...
В ролите ще видим Октай Гюрсой, Алма Терзич, Дюгу Йелмъз, Тефик Ерман, Алина Головльова, Фатих Докгьоз и др.

От 20 ч. също в зала 1 ще видим немския филм „Любовни пържоли“. Той е заснет през 2013 г. и е с продължителност 89 мин, режисьор е Якоб Лас. В главните роли са Лана Купер и Франц Роговски. Сюжетът тръгва от луксозен хотел, където съдбата сблъсква в един асансьор Клеменс и Лара. Какво се случва с тях двамата оттук нататък?...

В събота е официалното закриване на фестивала и връчването на наградите. От 19 ч. ще бъде прожектирана копродукцията на Германия, Белгия, САЩ и Франция „Последната любов на мистър Морган“.

Юлиян Атанасов