Буквар и първа читанка за слабо виждащи деца, електростатична машина за опити по физика, музикални инструменти, спортни уреди, модел на телеграф, обучителни средства по специалните програми "Зрително подпомагане", "Полезни умения", "Ориентиране и мобилност", пособия за брайлово ограмотяване, чертожни инструменти, брайлови машини, пишещи машини, брайлова музикална плоча от 1956 г. - внос от ФРГ, с която е работил като студент именитият композитор акад. Петко Стайнов... Това са част от експонатите в открития днес във Варна музей "История на образованието на зрително затруднените в България". Музеят се намира в сградата на СОУ за деца с нарушено зрение "Проф. д-р Иван Шишманов" и е първият по рода си в България. Откриването му е по случай 110-годишния юбилей на учебното заведение, а първи прага му пристъпиха двама бивши директори на СОУ "Проф. д-р Иван Шишманов" - Елка Маринова (1967 - 1980 г.) и Петър Петров (1980 - 2011 г.).
Специален гост на събитието беше и преподавателят по "Специална педагогика" в Софийския университет проф. Владимир Радулов - бивш възпитаник на СОУ "Проф. д-р Иван Шишманов". Професорът е автор на книгата "История на учебното дело на зрително затруднените в България", която днес подари на музея.
Колко точно са експонатите, не сме броили, но всички са интересни, каза за "Черно море" директорката на училището г-жа Жулиета Петкова. Гордост е да си наследник на такава дълга история. Сега поставяме първия камък. Поколенията ще обогатяват сбирката, ще търсят и добавят нови екземпляри, добави тя и благодари на учениците, преподавателите - бивши и настоящи, и на спонсорите за създаването на експозицията. Жулиета Петкова сподели още, че идеята за музея се е зародила през 2010 г. на конференция в Загреб.
151 деца в 23 паралелки се обучават в училището за деца с нарушено зрение "Проф. д-р Иван Шишманов" в "Аспарухово". Част от тях вече посетиха музея. Сбирката е отворена и за деца от други училища.
Гражданите, които проявяват интерес, също са добре дошли, каза директорката на училището. Всички хора могат да се запознаят с начина, по който се ограмотяват незрящите, да придобият по-пълна представа за живота, който те водят. Да разберат какъв дълъг път изминават, как полагат два пъти повече труд, за да стоят наравно с другите. Накрая гостите могат да опитат да изпишат името си на плоча с шило, използвайки брайловите символи, добави Жулиета Петкова. Златина Добрева
Снимки авторът