Формално „За корабите, котките и още нещо“ е книга за трудното моряшко ежедневие, но всъщност е книга за пътуването към себе си и възмъжаването на духа, което не е граничен и краен процес. В този смисъл най-важната проекция на съдържанието в заглавието е „и още нещо“. Това каза Станка Бонева за новото заглавие, което представя галерия "Арт Маркони" на 11 декември от 18,30 ч.
Романът има посвещение: „На моряшките съпруги, тези съвременни Пенелопи…“, което завършва с достоен мъжки жест: “Поклон!!!“. Пред семействата си обикновено моряците са немногословни за своето всекидневие далеч от брега, затова, освен като реверанс към жените – съпруги и майки, книгата на Продан Георгиев е едно открехване на завесата към това ежедневие, представяне по „човешки“ начин на делниците и на нощните безпокойства с мисъл за „тук“ (кораба) и за „там“ (близките хора): един жест на себеразкриване заради по-силното сближаване на съдбите от брега и съдбите от морето. Както казва Живко Сотиров в предговора: “В тази книга Продан Георгиев застава срещу себе си и честно, откровено споделя натрупаните мълчания в морето“.
Детайлните описания в повествованието не натежават, терминологията също. Тя е обяснена достъпно и ненатрапчиво, дори звучи интригуващо. Специфичният език не доскучава, напротив – привнася познание и моряшка атмосфера подобно на морските приключенски книги, илюстрирани с подробни карти на местата, които маркират пътешествието, и обяснителни бележки, за да бъде направен читателят по-пристрάстен съучастник в него. Добре премерените щрихи в обрисуването на хората изграждат пълнокръвни образи и характери. Действените и речевите характеристики преобладават над портретните, което създава усещането за динамика. Дори в отделни лаконични реплики могат да се уловят наситен психологизъм и напрежение.
Въпреки подзаглавието „Една година от живота на един главен механик“ пред читателя се изявява не просто една година, а представителна извадка на една човешка съдба: сливане на минало, настояще и бъдеще, редуване на постижения и спадове, закономерности и случайности, удовлетворения и горчилки, концентрирани в образа на главният механик Павел – решителен и непоколебим мъж, който знае какво иска от живота и от себе си.
Във философски смисъл „За корабите, котките и още нещо“ е творба за хармонизирането на стихиите, за подреждането на „хаоса“. Читателят може би очаква от един морски роман борба предимно с бури и пирати, но въщност на преден план е изведена борбата за преодоляването на негативното в човешкия свят. Един от първостепенните образи в повествованието е образът на котката. Тя е може би най-яркия носител на домашна атмосфера на кораба, присъствието ѝ напомня за семейственост и домашно огнище.
Романът е четивен и интересен, защото писателските качества на Продан Георгиев са несъмнени - казва още Станка Бонева, представяйки автора и творбата.