Авеню: Истинската свобода се ражда в мислите, в мечтите, в изказа

ЕЛИ МАРИНОВА

Снимки: Красена Ангелова

Те знаят вкуса на свободата. Знаят и как да извличат есенцията на живота. Пише го между редовете на песните им, прозира сред нотите на музиката, която изпълняват. Боби и Заки. Здраво стъпили на земята, но и летящи  на крилете на изкуството, което ги прави истински щастливи.  Дует "Авеню" ще зарадва феновете си на сцената на ФКЦ във Варна. Те са Боби Иванчев — вокал и автор на музиката и Заки Соколов — вокал и автор на текстовете. Какво ще се случи под светлините на прожекторите на 11 декември ще разберат тези, които вече тръпнат да ги чуят на живо. А ние си говорим за промените, живота, музиката, Коледа и свободата. "Свобода" е и името на новата им песен.

Заки и Боби, задава се едно интересно ваше завръщане на варненска сцена. С нов порив, с вик за свобода. Разкажете ни за новата си песен. Как възникна идеята, кои са авторите?

Б: Аз написах музиката и пратих демо на Заки, който написа текста.

З: Всъщност Боби ми прати две дема - първоначално едно само с китара и някак си на него не успях бързо да напиша текст... Той явно усети, че на мен ми е по-лесно когато имам демо с почти завършен аранжимент и когато вече ми прати такова демо текстът дойде сам. Още в момента, в който чух как се е получил аранжиментът, получих усещането за полет и свобода и седнах да пиша.

В клипа участва дете. Кое е, как го избрахте?

З: Антон е син на фотографката Красена Ангелова, която прави нашите фотосесии и той беше с нас в Балчик, когато довършвахме детайли по разкадровката и идеята на клипа. Една реплика от това малко 4-годишно момче разби цялата ми първоначална идея на пух и прах и в главата ми се появи това, което зрителите виждат в клипа.

Как изглежда един истински свободен човек на средна възраст според вас?

Б: О-о, съвсем различно от децата... Всъщност винаги съм твърдял, че децата са най-свободните същества, с възможно най-малко зависимости - те се нуждаят само от семейството си, общо взето. Всички други взаимоотношения и свързаности между хората се появяват с годините. За мен нито един зрял човек не може да се нарече свободен именно поради това, че ние сме оплетени в различни отношения и зависимости извън семейството ни, които ни карат да се съобразяваме с много изисквания, правила (дори догми, ако щете) и чувството за свобода е някак си лъжливо изкривено само през призмата на относителна фиансова стабилност... Но това не е свободата - тя е нещо много по-висше и мисля, че всеки от нас трябва да се стреми да бъде все по-свободен в мислите си, в мечтите си и изказа си... Тогава ще дойде и по-истинското усещане за свобода.

От какво не са свободни хората днес?

З: Ох, това е доста дълга и сериозна тема за този момент...
Б: И на мен не ми се иска да навлизам в тязи тематика, но само ще отбележа, че повечето хора са затворници на самите себе си и на погрешно комуникирани обществени схващания и догми.

Вие щастливи хора ли сте?

З: Няма пълно щастие - важното е да се стремим към него и да се радваме на добрите моменти около нас и да искаме да ги направим повече.

Б: Напълно съм съгласен със Заки! Щастието винаги върви заедно с тежки моменти и именно тези моменти ни карат да оценяваме това, което ни кара да се чувстваме щастливи...

Знаем, че двамата сте в различни поприща и музиката ви е хоби? Значи сте от хората, които правят точно нещата, които ги карат да се чувстват щастливи. Така ли е?

Б: Мисля, че и двамата със Заки се занимаваме с професии, които наистина ни доставят удоволствие и това определено е от огромна важност както за нас, така и за всеки друг, който се занимава с това, което харесва. Музиката според мен просто ни доставя допълнителен вид емоции, които ги няма в останалата част от ежедневието ни и в тези моменти на създаване на музика ние наистина се чувстваме щастливи.
З: Не виждам какво да добавя към това.

По ваши наблюдения нашенецът, останал внезапно без работа по време на кризая, обръща ли се към хобитата си като начин да се справи с живота, оцеляването, препитанието?

Б: Има много примери за това как хора, останали без препитание започват да се занимават с неща, които са важни за тях и доставящи им удоволствие и това започва да се превръща в основно средство за професионална реализация. Какво по-добро от това? Четох как неволята е помогнала преди няколко години на един човек и той сега е изключително успешен пекар със собствена пекарна и персонал.

З: Мисля обаче, че дори и тези примери не са достатъчни... Хората тук, които са изпаднали в трудна ситуация трябва да повярват в себе си, ама наистина да повярват. Тогава съм убеден, че ще открият неподозирана вътрешна мотивация и сила да се справят с всичко.

Разкажете ни интересна случка от творческите ви моменти, от сцената

З: Спомням си как между двете части на концерта за промоцията на нашия дебютен албум трябваше да скоча от сцената и не видях, че всъщност имаше две стъпала под мен - беше тъмно и не ги видях... Изкълчих си и двата глезена и само аз си знам как довърших концерта - трябваше да се движа непрекъснато, за да не се подуят...  

След лятната почивка, която си дадохте и поредицата декемврийски концерти - какво предстои пред дуета?

Б: В момента сме в записи на нова песен, която се надявам да можем да представим в началото на другата година.. А вече има и други музикални идеи... 

Обикновено по Коледа  и Нова година се сещаме да подсилим пожеланията си и посланията за утрешния ден. Какви са вашите послания към хората, които ви слушат?

З: Най-вече бих искал да пожелая на всички да бъдат здрави. Това според мен е най-важното. И нека всички да вярваме малко повече в себе си...

Б: Аз бих допълнил още малко пожелания - нека да виждаме доброто дори и в трудните моменти и да се усмихваме по-често. Нека да се стараем да правим повече добро, а то несъмнено ще се върне и към нас.