Анджелика Джамбазова е амбициозна, артистична и отговорна, от онези млади хора, които те грабват от първия миг. Тя мечтае да се занимава с театър, за да вълнува хората от сцената и да ги кара да мислят. Победител е в първия национален конкурс – рецитал „Вапцарови дни“. Изпълнението й на творбата "Писмо" постави поанта в честването на 106-та годишнина от рождението на поета пред паметника му във Висшето военноморско училище.
- Какво от наследството на Вапцаров и от посланието, което носи неговото творчество трябва да пренесем в наши дни, за да ни вдъхновява? - На първо място искам да подчертая, че Вапцаров е хуманист. Любовта към хората и към най-мъничките неща в живота, които на пръв поглед са преходни и битови, тази любов е водещата сила в света. Според мен творчеството на Вапцаров е надскочило с години наред времето, в което поетът е живял. Успял е кратичкото си прощално стихотворение така да ти бръкне в душата, че няма значение на каква възраст си – то те докосва и вълнува и ти напомня, че любовта е единственото нещо, което трябва да е на дневен ред в дните ни. Това е Вапцаров, това трябва да запомним – любовта ще спаси, спасявала е и спасява света.
- Това актуална тема ли е сред младите хора днес? - За жалост живеем в едно апатично общество, в което се разминаваме като рибки в хладен аквариум. Но в моя кръг от близки хора всички се стараем да се борим срещу това да ни е все едно за хората и раздаваме любов и показваме отношение към всеки и всичко. Аз съм отгледана и възпитана с много любов и съм научена да давам любов на хората. Актуална тема е липсата на любов. В наши ръце е да се преборим срещу тази негативна тенденция в нашето общество. Това е първичен инстинкт – да обичаш, раждаме се, за да бъдем добри и не бива да позволяваме на обкръжение, което не е твърде приятелски настроено към нас да изкорени тази изначална любов, която носим от първия си миг. Ние смее движещата сила, която трябва да се пребори!
- А вие амбицирана ли сте с думи и слово да промените тази тенденция? - Абсолютно. Аз затова съм си поставила за цел да се занимавам с театър. Искам, когато стъпя на сцената да докосвам хората с това, което правя, да ги вълнувам и да ги карам да се замислят и да чувстват, да разберат колко много се крие отвъд видимото.
- Как се чувствате днес, когато ще рецитирате пред паметната плоча на Вапцаров като първия победител в националния рецитаторски конкурс по негово творчество? - За мен е чест! Аз бях притеснена дали ще успея да доловя цялата емоция, която носи творбата „Писмо“, да я усетя като моя, но още първия път, когато прочетох стихотворението аз се разплаках. Чувствам цялата отговорност, която поемам с моето изпълнение, искам да го поднеса по най-добрия начин в памет на поета Вапцаров. Искам той да се гордее с мен, знам че ни гледа отгоре.
Полина Петрова Снимка Пламен Гутинов