Ясен Гюзелев е от най-талантливите художник-илюстратори в света. Син е на известния български оперен певец Никола Гюзелев. Според специалисти илюстрациите му към „Алиса в страната на чудесата“ са безспорната кулминация в творчеството му до момента.
ПОЛИНА ПЕТРОВА
Снимки ПЛАМЕН ГУТИНОВ
- За начало с няколко думи да представим Вашата изложба във Варна, която е едно от събитията в културния календар на града за тази година. Кои са акцентите?
- Всъщност с тази изложба аз показвам целия си творчески път, като започвам още от времето, преди да съм се изградил като художник, когато на 13-14-годишна възраст започнах да се подготвям сериозно за Художествената гимназия, следва целият период от гимназията и Академията и оттам нататък почти всички проекти, по които съм работил, са представени доста изчерпателно. Това е една ретроспективна изложба. С куратора Красимир Илиев от Софийската градска галерия решихме да започнем наистина от самото начало. Аз малко се боях да показвам неща от юношеството си, но след като подредихме изложбата, се видя как аз съм следвал един път от началото досега, в който има нещо предначертано, в който има една нишка, която си личи при всички мои работи.
- От гледна точка на опита как ви се струват сега първите ви творби?
- Понякога ми се струват малко наивни, от друга страна, чудя се как наистина съм работил по този начин в онези години. В изложбата няма неща, от които да се срамувам и които бих държал в папка вкъщи. Аз съм преценил, че те са произведения, които могат да бъдат закачени на стената на една изложбена зала, макар и рисувани с учебна цел понякога, макар и етюдни.
- А защо „Ретроспектива“ идва точно сега?
- Миналата година навърших 50 години. На 50 години обикновено човек се оглежда назад, преди да си направи сметка какво да прави занапред.
- Като се върнете назад, какво виждате и щастлив ли сте с пътя, който сте избрали?
- Когато гледам наредена изложбата, най-силно впечатление ми прави тази постоянност в моите търсения – на израз, на стил, на рисунък. Да, мога да кажа, че съм щастлив, по някакъв начин съм удовлетворен. Понякога си мисля какво ли щеше да бъде, ако работех в друг жанр – живопис или графика или нещо съвсем друго, различно от изобразителното изкуство. Но струва ми се, че моят талант е бил зареден точно със способността да работя в тази област, свързана с текст и литература. Смятам, че по този път не съм правил компромиси, не съм правил неща така между другото, което ми е струвало много време и усилия. Изработвам дори най-малките детайли с много грижа. Ако бях останал да живея в чужбина, едва ли щях да имам тази възможност, защото там животът изисква друго темпо, за да се справиш с битието си.
- Точно това исках да ви попитам - направи ми впечатление, че вие сякаш не обръщате толкова внимание на времето, за да се получи една наистина качествена творба. Това може би в наши дни наистина е трудно приложимо, когато всичко е на скорост и постоянно се преследват някакви срокове?
- Точно така, много е трудно в нашето съвремие, когато всички живеем така забързано. Обаче аз някъде в началото на професионалния си път осъзнах, че за да представя чрез труда си това, което мога, и това, което знам, че трябва да излезе на листа, наистина ми е нужно много повече време, отколкото някой ще ми го плати и оцени, но тогава си казах – колкото и да ми струва, трябва да го правя винаги, за да съм верен на себе си. Много мои приятели и близки питат – не можеш ли да измислиш начин по-бързо и по-лесно да ги правиш нещата, ще си по-свободен и ще печелиш повече пари, а аз им отговарям винаги – не, не мога, това съм аз, другото би било бягство от мен самия, което аз не искам да правя... Човек трябва да е верен на себе си и на таланта си!
- Можем ли да кажем, че изкуството до голяма степен е пощадено от препускането на времето и от модата на днешния ден?
- В моя случай – да! Но не бих се наел да давам съвети изобщо какво трябва да бъде изкуството и кой как да рисува. Точно това е хубаво, че всеки творец има възможност да открие своя уникален път и техника на изразяване.
- Смятате ли, че сте по-популярен в чужбина, отколкото в България, и как се отнасяте към този факт?
- Дълго време беше така, но не мисля, че продължава да е така. В България все повече се чува за мен през последните години. Истината беше, че аз изобщо не се изявявах в България допреди 6-7 години, когато направих първата си изложба в София. Аз не мога да се сърдя за това, че не съм бил известен тук. Нито книгите ми се публикуваха, нито изложби правех. Откакто започнах да правя изложби, а и книги вече се публикуват и тук, има достатъчен интерес от публиката, мисля, че това е нормално и си идва с времето.
- Книгите с Ваши персонажи се превеждат на много езици, приемат ли се различно те в различните части на света?
- Не мога да Ви кажа, защото нямам обратна връзка от всички места. Наистина, почти по целия свят има книги с мои илюстрации, аз дори не притежавам копия от всичките. Има в Индонезия, Тайван, Северна и Южна Америка, в Европа – Германия, Италия, Англия, Франция. Хората според мен са едни и същи навсякъде, с детайли в светоусещането си, разбира се. Щом има интерес от издателите към моите илюстрации, предполагам, че те са пленени от едни и същи неща, които решават, че ще са интересни и за хората в техните страни.
- В България кои книги с Ваши персонажи са издадени?
- Излязоха двете Алиси – „В страната на чудесата“ и „В огледалния свят“ през май. От година-две има на български и „Оливър Туист“ с мои илюстрации, които оригинално правих за английско издателство, но беше закупен лицензът и за България. До месец предстои да излезе „Пинокио“.
- Кое е най-голямото признание, което сте получили до момента за творчеството си?
- Получавал съм различни награди. През 1994 г. се изненадах, когато получих известие от Панаира на детската книга в Болония, че съм обявен за илюстратор на годината. Спомням си, че участвах в изложбата тогава с Пинокио. Минаха вече повече от 20 години оттогава. В Ню Йорк получих сребърен медал от местното илюстраторско общество. Имам много награди, но всъщност най-голямото признание са хората, които идват в изложбената зала и ти благодарят за това, което си направил. Чувството, че това вълнение го изпитват хора по целия свят – може би това е най-голямата награда.
- А кой персонаж е бил най-голямо предизвикателство за Вас?
- Сигурно Алиса, и то не точно като персонаж, а като процес на изграждане на идеята как да представя тази история, която е така шантава и се развива едновременно навсякъде и във времето, и в пространството. Изпъстрена е с безсмислени шеги и пародии на поезия и с безкрайни препратки, въпроси, догадки относно пространството и времето. Знаем, че Луис Карол е бил много голям математик и логик и в „Алиса“ е засегнал по един шеговит и приказен начин много от въпросите на логиката, които е описал в научните си трудове. Това беше трудното – да открия начин чрез образа да предам и аз по някакъв начин цялата тази игра. В края на краищата мисля, че успях и аз да измисля също така едно почти невъзможно пространство, което обаче звучи много логично. В него на практика едновременно се развива цялата история на книгата.
- А това улеснение ли е за хората, които след това оформят дизайна на книгите, или по-скоро е предизвикателство и за тях?
- По-скоро е предизвикателство. Сигурно им е по-интересно, но не им е по-лесно, в никакъв случай! Имат възможност да измислят всеки път нов вариант на оформление – като се тръгне от различния формат – може да е квадрат, може да е висок или широк правоъгълник, до вземане на различни детайли, различни отразъци от тази обща картина. Самият аз направих моя вариант на дизайн на книга за Алиса, който не казвам, че е най-добрият, и това са всъщност книгите, които се продават сега в България. В Германия, в Испания, в Америка излязоха по съвсем различен начин. Сега очаквам изданието от Тайван, оформено от тамошния екип, и нямам търпение да видя неговия вариант.
- Освен към Алиса към друг персонаж подхождали ли сте по този начин?
- Не, точно по този начин не! Винаги се стремя да измисля нещо, което е адекватно на текста, на атмосферата, която носи, така, както аз я чувствам. Всеки път измислям някаква игра – с композицията, с цветовете, с някакви силуети или нещо друго. Така и за мен работата ми става по-интересна, аз не обичам да повтарям едни и същи решения. Когато веднъж съм измислил някакво композиционно решение, следващия път търся нещо друго. А то и няма как, защото обикновено книгите, по които творя, са много различни като епоха и като стил, така че всяко конкретно решение идва от само себе си.
- От текста ли основно се вдъхновявате?
- Да, макар че в чисто визуален план аз си имам определен „багаж“ от предпочитания, изследвания, които нося още от малък и които сигурно ме направляват и вдъхновяват по някакъв подсъзнателен начин.
- По-трудно ли се правят персонажи, които са вече наложени, и читателят имат изградена представа за тях?
- По принцип сигурно е по-трудно. Но аз спрях да се притеснявам от това. Дори и да съм виждал персонажите, нарисувани вече от други илюстратори, не мисля за тях, просто следвам вътрешната си представа и представата на автора, опитвам се да я пресъздам, така, както аз съм я разбрал. Собствената ми ръка и собственият ми подход правят нещата различни от предишните. Човек, ако се притеснява да не му заприлича произведението на нещо друго, или е още млад и незрял художник, или до края си е останал такъв. Човек някъде по пътя намира себе си. Стилът не е нещо, до което се достига специално с някакви експерименти. Ако артистът има достатъчно изявен талант, стилът се налага от само себе си. Както се изразяваме съвсем естествено с думите, така художникът се изразява и на белия лист или платно.
- Каква е ролята на илюстрацията в цялостното внушение на една книга?
- На практика книгата може и без илюстрации. В днешно време книгите за възрастни по света са предимно без илюстрации. Може би в началото илюстрацията е имала за цел само да показва, да онагледява, понеже хората не са можели да си представят как изглежда едно или друго място или човек. Но в днешно време аз мисля, че илюстрацията е едно допълнително естетическо удоволствие, което допълва текста, който сам по себе си е първият носител на това естетическо удоволствие. За един четящ интелигентен човек илюстрацията е възможност за още едно културно изживяване. Тя не цели да му отвори очите как изглеждат описаните неща, а му дава интерпретацията на художника, един вариант в образи на това, което чете, който може да го предизвика от своя страна да разсъждава и да усеща текста по различен начин. Възможно е също така да възприеме илюстрациите като самостоятелна визуална творба, която му носи допълнителни размишления и усещания. Аз така виждам ролята на илюстрацията. Много се говори за това дали книгата ще умре, дали ще бъде изместена от електронните четци, какво ще е нейното бъдеще. Аз мисля, че ще започнат да се правят по-малко книги, но ще бъдат по-хубави, по-луксозни, по-трайни. Може би ще се търси точно това. Понеже книгата е един материален продукт, тя трябва да има своята естетическа форма и завършеност. В този ред на мисли илюстрацията прави една книга още по-богата и по-стойностна за притежаване. Има семейства, които държат да имат добра семейна библиотека с всички важни заглавия в националната и световната литература, която да бъде наследена от децата, а може би и от внуците им.
- Основно книгите за деца ли имат илюстрации, или и тези за възрастни?
- В наше време – основно за деца. Но има и следната позиция на издателите – правят се книги за деца, които са толкова хубаво илюстрирани, че може би и възрастните ще си ги купят, за да се насладят на илюстрациите. Те са на практика нещо като малък албум на художника, който се представя.
- Да изброим някои от персонажите, които сте направили?
- Алиса, Пинокио, Оливър Туист, Пип от “Големите надежди”, Орфей и Евредика, крал Артур... Правил съм и две биографични истории за живота на Сократ и на Микеланджело... Направил съм и доста други персонажи.
- Имате ли си любим?
- Само ще ви издам, че дъщеря ми се казва Алиса...
- Алиса как намира Вашите творби?
- Харесват й. Интересни са й много. С нея много добре си говорим и аз разчитам на нейното мнение и преценка. Тя е на 15 години, но мисля, че вече притежава много добро виждане и вкус за изкуството. Искрена е в оценките си.
- Критикува ли Ви?
- Да, прави някои забележки.
- Тя наследила ли е семейния талант?
- Мисля, че да, тя е артистична в много посоки и свири на пиано, и добре рисува, но все още не се е определила конкретно. И ние не я притискаме, тя сама ще разбере накъде да поеме, има време...
- С последния си въпрос ще Ви върна към детството. Вие сте от артистично семейство, какво си спомняте за този най-ранен период от вашия живот?
- Той очевидно е бил определящ за мен. Вкъщи винаги се слушаше музика, имаше албуми на художници – старите майстори. Баща ми е завършил Художествената академия и в някои моменти на вдъхновение, когато си почиваше, хващаше пастелите или маслените бои и правеше портрети на близките си, на приятели. Това безспорно е предопределило моите вкусове и интереса ми към изобразителното изкуство. Малко по-късно започнах да ценя оперното изкуство. Така или иначе аз вече се бях определил. Цял живот съм искал да бъда художник!