Варна 23°
fallback
Култура
08:16 | 14 октомври 2015
Обновен: 11:24 | 6 октомври 2024

Честит рожден ден Пух!

На днешния ден излиза за първи път детската книжка, „Мечо Пух”

По материала работи: Деян Михайлов

Децата от соцпоколението отраснаха с руската версия на кафявия Мечо Пух. Сегашните – с Дисни варианта на жълтия пухчо и неговите приятели. Но малцина знаят, че на днешния ден, 14 октомври, през 1926 г. излиза първото издание на детската книжка „Мечо Пух” от английския писател Алън Александър Милн. Тя е първата от поредицата истории за плюшеното мече Мечо Пух, Кристофър Робин и техните приятели от Голямата гора. Постига незабавен успех както в Европа, така и в САЩ. Продажбите й надскачат всички рекорди в рамките на две години след първата й поява.

През 1914 г., по време на изтеглянето на отряда му от Уинипег (Манитоба, Канада) на изток с цел европейския бряг, лейтенант на име Хари Коулбърн спира за почивка в Уайт Ривър (Онтарио). Там купува за 20 долара малко черно американско мече от трапер, убил мечката майка. Коулбърн кръщава мечето Уинипег. Скоро то става любимец и талисман на Втора канадска пехотна бригада и пропътува заедно с тях цялото разстояние до Англия. Пристигайки там, войниците разбират, че са преразпределени за Франция и не могат да вземат със себе си мечето. Коулбърн го оставя в Лондонската зоологическа градина, като първоначалната уговорка е, че след няколко месеца ще се върне, за да го вземе обратно.

Коулбърн се завръща чак през 1919 г. и виждайки привързаността на персонала към Уини, както всички вече го наричат, подарява официално мечето на зоологическата градина. Уини става нейна популярна атракция и любимец на посетителите. През 1924 г. по време на семейна разходка до Лондонската зоологическа градина Кристофър Робин Милн, синът на писателя Милн, се запознава с Уини. Кристофър се привързва силно към Уини и започва да го посещава често, като понякога дори влиза в клетката му. Скоро сменя името на любимото си плюшено мече Едуард (получено като подарък още за първия му рожден ден) с Уини Пух, в чест на приятеля си от зоологическата градина.

Съществуват две версии за появата на втората част от името - Пух. Според едната Пух е името на играчка лебед, която Кристофър по-рано е имал, а според другата - „пух” е звукът, който мечето Едуард е издавало, за да пъди мухите от носа си, докато е висяло повече от седмица на ръцете си по време на едно от приключенията си.

През 1925 г. Алан Милн и съпругата му Дафне се преместват от Лондон в Хартфилд, Източен Съсекс, в малко имение от ХVІ в., наречено „Кочфорд фарм”. Къщата им граничи с гората Ашдаун, която всъщност е реалното съответствие на „Голямата гора”.

Алан Милн се вдъхновява от приятелството на сина си с мечката Уини и от игрите му с плюшения Пух и започва да ги описва. Появяват се историите за приключенията на Мечо Пух, Кристофър Робин и техните приятели от Гората (базирани също върху реално съществуващи плюшени играчки на малкия Кристофър) - Прасчо, Ийори, Тигър, Кенга и Ру. Други герои от книгата, като Заека и Бухала, са вдъхновени от истински животни, виждани в покрайнините на гората Ашдаун.

На 24 декември 1925 г. първите две глави от „Мечо Пух” са публикувани във вестник „Лондон Ивнинг Нюз” под заглавието „Детска приказка от A. А. Милн”. На следващия ден - Коледа, са излъчени и по радио Би БИ СИ с гласа на Доналд Калтроп. На 14 октомври 1926 г. лондонското издателство Methuen издава „Мечо Пух”. През същата година американското издателство E. P. Dutton издава книгата в САЩ. На следващата година същите две издателства отпечатват детската стихосбирка „Вече сме на шест”, а през 1928 г. издават и книгата „Къщичката в къта на Пух”.

Милн се запознава с младия илюстратор Ърнст Шепърд в редакцията на английското списание „Пънч“. Първоначално е доста скептично настроен към уменията на младия художник, наричайки го понякога „напълно безнадежден“. Когато започва да търси илюстратор за книгата си „Мечо Пух” обаче, популярният и авторитетен по това време писател Е.В. Лукас му препоръчва именно Шепърд. 

Милн се колебае доста, но все пак решава да му възложи задачата, и впоследствие остава изключително доволен от илюстрациите. В работата си над книгата Шепърд се вдъхновява от Гроулър (плюшения любимец на своя син Греъм), а не от играчката на Кристофър Робин. Така се ражда първият образ на мечето Пух.

Автор на статията:
Деян Михайлов
7 коментара
fallback
fallback