Георги Стоянов е български сценарист и режисьор, председател на журито за късометражни филми на ХХХІІІ фестивал на българското кино “Златната роза”.
- За Георги Стоянов любовта е?... - Нещо живо. С женски черти. С чар. С чувствителност. Понякога и с главна буква. - А приятелството е?... - Ако го няма приятелството, животът губи смисъл. Без приятелство си загубил половината от живота си. Но често то преминава в предателство. И жалко, ако не си го “уловил” предварително, ако не си го “предусетил” в зародиша му... - Киното е?... - То е една голяма възможност за цивилизацията, за културата, за всичко, което се е случило. Всяка нация печели, като прави свое кино. Със собствени източници от историята на нацията. А не с тълкувания на чужди източници. - А театърът е?... - В него се влиза като в храм. Дори лошите образи се родеят с тези на ангелите, защото се изпълняват на живо от артисти. Които после се “събличат” от техните “кожи” и влизат във всекидневието си. Зрителят усеща тези превъплъщения и заедно с героите се ражда и умира на сцената. А това е божествено. Като в храм. - Добрата дума е?... - Добрата дума се родее с истината и с приятелството. Добрата дума трябва да е истинска. - Родителите са?... - Те са винаги виновни за всичко. Особено при наши болки и нещастия. При неуспехи и семейни катаклизми. Но когато ги загубим, ставаме виновни пред тяхната памет. - Любопитството е?... - Любопитството е това, което е направило животното човек. Ако го загуби, връща се обратно в животинския свят. Трудът не е направил човека, както ни го натрапваха години наред. А любопитството. То ражда гениите. - Младите хора са?... - Първо – те са нашите наследници, за добро или за лошо. В тях се концентрира цялата наша вина. И затова имаме претенции към тях. И вместо любов от тях, ние получаваме упреци. Второ – те имат времето, за да се изградят. Да проходят истински. Но често този преход прахосват. - Днешна България е?... - Ох!...Една огромна носталгия по това, което природата е искала да направи с наша помощ, изхождайки от природните й дадености. Вместо пълноводни реки ни е дала минерални извори. Вместо бурени билки, които няма в целия свят... Ние трябва да се подчиним на природата. И тогава България ще бъде това, което са предписвали предишните цивилизация – да бъде енергиен център. - А Варна за Георги Стоянов е?... - Откривам все нови привлекателни страни на Варна. Варна успя да върне похабените си ценности. Духовните си ценности. Съхрани балетния си конкурс. Но освен фестивалите на любовното и българското кино “Любовта е лудост” и “Златната роза” успя да си върне и анимационното кино и червенокръстките филми. И Варна става като един естествен енергиен център. Не случайно ОРФЕЙ е влязъл в ада в България. Но е излязъл пак там. И ние сме оцелели благодарение на това, защото и Адът, и Раят са тук, наречен България.
Кирил Аспарухов