Редактор от списание „New Time" организира конкурс с изключително интересно условие. Изискванията пред участниците са следните: трябва да напишат разказ само от 55 думи, но текстът трябва да има строен сюжет, добре разгърнати герои и неочаквана развръзка.
Резултатът е уникален - получават се страхотни разкази, а самият конкурс получава невиждан обществен отзвук. В следствие на което разказите са събрани и публикувани в сборник с името «Най-кратките разкази в света".
Вижте някои от тях. И отново ще се убедите, че едни от най-добрите разказвачи, са майсторите на кратката форма.
***
Вечерна изненада Лъскавите чорапи съблазнително стягаха и очертаваха прекрасните бедра - чудесно допълнение към леката вечерна рокля. От крайчето на диамантените обеци до върха на изящните обувки на тънки токчета - всичко беше просто шикозно. Очите, с току-що нанесен грим, разглеждаха отражението в огледалото, а устните с ярко червило се разтегнаха от удоволствие. Внезапно, някъде отзад се чу детски глас: "Тате?!" Автор: Хилари Клей
***
Криеница - Деветдесет и девет, сто! Ако някой не се скрил, не съм виновен! Мразя да водя играта, но за мен това е далеч по-лесно, отколкото да се крия. Влизам в тъмната стая и прошепвам на този, който се е притаил вътре: «Открих те!" Изпровождат ме с поглед по дългия коридор, а в стенните огледала се отразява фигурата ми - в черна роба и с коса в ръцете. Автор: Кърт Хоумън
***
История в леглото - Внимавай, скъпа, зареден е - каза той, връщайки се в спалнята. Беше опряла гърба си на таблата на леглото: - Това за жена ти ли е? - Не. Би било прекалено рисковано. Ще наема убиец. - А ако убиецът съм аз? Той се усмихна. - На кого ще му мине през ума да наеме жена за убийство на някой мъж? Тя облиза устни и се прицели в него: - На жена ти! Автор: Джефри Уитмор
***
В болницата Тя караше с бясна скорост. Господи, само да успее да стигне навреме! Но по изражението на лицето на лекаря в реанимацията разбра всичко. Разплака се. - Дойде ли в съзнание? - Мисис Алертън, - меко заговори лекарят - трябва да сте щастлива. Последните му думи бяха: "Мери, обичам те!". - Благодаря. - хладно отвърна Джудит. Автор: Барнаби Конрадещи
***
Прозорец След жестокото убийство на Рита, Картър стоеше само пред прозореца. Никаква телевизия, четене, кореспонденция. Животът му се състоеше в това, което вижда зад завесите. Не му пукаше кой му носи храна, кой плаща сметките - той не напускаше стаята. Неговият живот беше бягащите сутрин, смяната на сезоните, преминаващите автомобили, призракът на Рита... Картър не знаеше, че в изолаторите няма прозорци. Автор: Джейн Орви
***
В градината Тя седеше в градината, когато видя, че той тича към нея. - Тина! Моето цвете! Любовта на живота ми! Най-после го произнесе! - О, Том! - Тина, цветето ми! - О, Том, и аз те обичам! Том се приближи към нея, коленичи и бързо я отмести встрани. - Цветето ми! Ти си стъпила върху любимата ми роза! Автор: Хоуп Ай Торес
***
Нещастна Казват, че злото няма лице. Действително, лицето му не издаваше никакви чувства. Никакъв проблясък на съчувствие, а болката бе просто непоносима. Нима не вижда ужаса в очите ми и паниката на лицето ми? Спокойно, дори професионално, той свърши мръсната си работа, а накрая учтиво каза: "Изплакнете си устата, ако обичате!" Автор: Дан Андрюс
***
Начало Беше му много ядосана. В своя идиличен живот те имаха почти всичко, но тя жадуваше само за едно - това, което никога не са имали. Само неговото малодушие беше пречка. После ще трябва да се освободи от него, но още е рано. По-добре да е спокойна и хитра. Прекрасна в своята голота, тя хвана плода. - Адам... - тихо се обърна към него тя. Автор: Енрике Кавалито
***
Рандеву Телефонът звънна. - Ало - прошепна тя. - Виктория, аз съм. Да се срещнем в каютата в полунощ. - Добре, скъпи. - И, моля те, не забравяй да вземеш бутилка шампанско! - каза той. - Няма да забравя, скъпи. Искам да бъда с теб тази нощ. - Побързай, нямам търпение! - каза той и затвори. Тя въздъхна, а после се усмихна. - Интересно, кой ли беше? Автор: Никол Уедъл
***
В търсене на Истината Най-накрая, в това забутано, уединено селце търсенията му приключиха. В старата стаичка, край огъня стоеше Истината. Никога не бе виждал по-стара и уродлива жена. - Вие сте Истината?! Сбръчканата старица кимна тържествено. - Е, кажете какво трябва да кажа на света? Какво послание да предам? Старицата се изплю в огъня и отвърна: - Кажи им, че съм млада и красива! Автор: Робърт Томпкинс
***
Какво иска дяволът Двете момчета стояха и гледаха как дяволът бавно си тръгва. Блясъкът на хипнотичните му очи все още замъгляваше главите им. - Слушай, какво искаше той от теб? - Душата ми. А от теб? - Монета за телефонния автомат. Спешно трябвало да се обади. - Искаш ли да отидем да хапнем? - Искам, но нямам никакви пари. - Няма страшно. Аз имам много. Автор: Браян Нюел
***
Съдба Имаше само един изход. Нашите животи вече се бяха преплели в толкова сложен възел от гняв и блаженство, че нямаше какво друго решение да вземем. Ще се доверим на жребий: ези - ще се оженим, тура - ще се разделим завинаги. Монетата беше хвърлена. Падна, завъртя се и спря. Ези. Гледахме я с недоумение. После в един глас казахме: «Може да я хвърлим още веднъж, а?" Автор: Джей Рип
***
Висше образование - В университета само търкахме пейките - каза Дженингс, докато миеше мръсните си ръце. - След всички тези съкращения на бюджета, няма да ви научат много, просто пишат оценки и всичко си върви както обикновено. - А вие как се научихте? - Не сме се научили. Впрочем, можеш да погледаш как работя. Медицинската сестра отвори вратата: - Доктор Дженингс, викат ви в операционната. Автор: Рон Баст
***
Решаващият момент Тя почти чуваше как вратата на килията й се затръшва. Свободата си отиде завинаги, а сега съдбата й беше в чужди ръце. В главата й започнаха да препускат безумни мисли за това, колко хубаво би било сега да отлети далече, далече. Но тя знаеше, че е невъзможно да се скрие. Обърна се с усмивка към младоженеца и повтори: «Да, съгласна съм". Автор: Тина Милбърн
***
Благодарност Вълненото одеяло, което наскоро му бяха дали в благотворителната фондация, удобно обгръщаше раменете му, а ботушите, които днес намери в един контейнер за боклук, изобщо не му убиваха. Уличните огньове така приятно сгряваха душата му след цялата тази смразяваща тъмнина... А скамейката в парка се оказа толкова позната за стария му, превит гръб. "Благодаря ти, Господи, - помисли си той - животът е просто прекрасен!" Автор: Андрю Хънт
Източници: Gnezdoto.net & Blitz