Репродукция Александър Николов/ Градска художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна
Екипът на Градската художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна, с прискърбие научи за кончината на госпожа Вирджиния Георгиев-Джакомети, която ни е напуснала в Италия на 90-годишна възраст. Г-жа Джакомети е дъщеря на големия български и европейски художник Борис Георгиев (1888-1962 г.), чието име Галерията носи.
Роден във Варна, Борис Георгиев предприема възвисяващи ума и сърцето пътешествия из Европа и Азия, докосва се до мистичната сила на източните философии, среща се с велики духовни водачи на своето време и претворява в своето деликатно изкуство посланията за вселенска хармония и нравствена чистота. И макар по-голямата част от неговия живот да преминава в чужбина, той винаги подписва картините си с уважение към родния град - Борис Георгиев ди Варна.
Вирджиния Джакомети, осиновената дъщеря на художника, беше посветен на изкуството приятел на България. Пръв контакт с нея по повод художественото наследство на Борис Георгиев установява в Италия през 1962 г. художникът Янко Маринов (творчески секретар на групата на варненските художници и основател на галерията във Варна). През 1999 г., по повод именуването на Градската галерия на художника Борис Георгиев и поставянето на паметна плоча на фасадата на галерията Вирджиния Джакомети посети Варна и направи изключително благороден жест, като дари на художествения музей безценни произведения на своя прочут баща - 13 живописни и графични творби. Сред тях са великолепните портрети на Джавахарлал Неру, на Алберт Айнщайн, на принцеса Нилуфар, както и един от най-лиричните негови портрети - “На майка ми”. Част от дарението е и знаковата творба на българския артист, обиколил света - “Странстващият пастир”, станала емблема на неговия проникновен символистичен рисунък. През 2018 г. по повод 130 години от рождението на художника бе дарен и портретът на Махатма Ганди, датиран през 1935 г. Всички, дарени от г-жа Джакомети, произведения сега са част от постоянната експозиция на художествения музей и могат да се видят в залата “Борис Георгиев”.
А историята на осиновяването на малката тогава Вирджиния, която се появява в живота на Борис Георгиев в Италия в един трагичен за художника момент, може да се открие в неговото признание, изписано собственоръчно на гърба на портрет, рисуван през 1950 г., който се пази като фоторепродукция. Писменото свидетелство е от 1960 г., от последните години на живота на артиста:
"Моята многострадална майка се помина при мене в Бергамо. Съдбата ми изпрати Вирджиния, това свято 14-годишно момиче, от бедно семейство, да ми помага при денонощното лекуване на отиващата към вечността моя майка. Тя се прояви като една истинска мисионерка на доброто, като се жертвуваше денем и нощем цели две години да се грижи заедно с мен за моята майка. След смъртта й, аз осинових Вирджиния като дъщеря, като признателност за нейното самопожертвувание и направено добро. Тя е едно много мъдро и културно същество и в атмосферата на моя живот на художник научи езици и се разви в културата. Това е портретът й, направен от мен в Доломитните Алпи, когато беше на 17 г. възраст. Сега тя е вече на 27 години и се грижи за мен като една истинска майка."
Със загубата на Вирджиния Джакомети ние губим скъп приятел на изкуството. Приносът на г-жа Джакомети ще се помни не само от нас, но и от поколенията напред, които чрез нейното дарение ще повдигат очи към поетичния свят на духовната красота, създаден от нейния баща в картините му в Градската художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна.