Димитър Божков реди "Коктейл от цветове“ на морето във Варна

Димитър Божков реди "Коктейл от цветове“ на морето във Варна. Живописните платна на младия художник от Дупница могат да бъдат видяни в продължение на месец в галерия „Графит. Откриването е на 20 юли 2021 от 18.00 часа.

Изложбата „Коктейл от цветове“ е първо представяне във Варна на изкуството на Димитър Божков. Над 20 живописни платна са обединени от темата „Коктейл от цветове“, с една асоциативна отпратка към лятото и към сетивността на почитателите на изкуството. Експозиция включва повече от 20 живописни платна –натюрморти с цветя, морски пейзажи, фигурални и абстрактни композиции в които ясно се разкрива авторския стил на художника. Към тях с почит към художника Михаил Рашков са включени и три картини с които се подчертава връзката и приемствеността между двамата артисти и то най-вече в картините с цветя.

Димитър Божков има интересна биография , която житейски и професионално се свързва с България и с Италия, където той следва „Бизнес администрация“ в момента. Приет първоначално за студент по „Право“ в Римския университет „Ла Спиенца“, той е пленен от италианското изкуство и неговата история. Това дава началото на неговите първи опити в живописта. Поощрен от треньора си по бокс – художник любител, Божков прекъсва за известно време обучението си в университета и се отдава изцяло на изкуството. Прави копия на картини на известни художници от епохата на Ренесанса в Италия, участва в колективни изложби на художници любители със свои авторски картини. Особено го привлича темата - природа, в която открива своя идеал за красота и съвършенство. Един от най-вълнуващите го образи, това е образът на морето, защото изпълва сетивата му с трепет, с усещане за свобода и съвършенство. Както художникът казва в едно свое интервю – „Природата е най-големият шедьовър на планетата, който човешката ръка не може да го достигне“.

Сюжетите на неговите фигурални композиции имат отпратки към античната митология с образите на Даная и Венера, която се ражда от морската пяна. В живописното и пластичното изграждане на женските образи и тела има похвати, които ни напомнят за древните фрески на етруските от Иберийския полуостров.  Красотата той търси не в голотата на женското тяло и казва, че „тя трябва да бъде прикрита, да не е изложена на показ, за да остави нещо и за въображението, за да се запази мистерията, защото точно тя привлича“.

От българските художници, освен Михаил Рашков цени много художника Васил Петров от Пазарджик. От неговото изкуство възприема как експресивно и инстинктивно да управлява багрите, така, че да постигне убедително единство между форма и цвят. Артистично, с техническа лекота той превръща картините си в живописни откровения. Прави го с естетическа наслада като игра, с която иска да събуди сетивно удоволствие у зрителя. Това се усеща в изчистените от форми пейзажи, оставени на властта на цветовете, в натюрмортите вибриращи от вакханалията на багрите в букети цветя.

Устремът и отдадеността на младия художник Димитър Божков към изкуството на живописта личат във всяка от неговите картини. Усетът му към колорита, умението му да постигне баланс на композиция с цвят и форма, енергията с която насища живописното платно изразява  експресията на емоцията, с която създава своите творби. А това дава сила на въздействие на изкуството му и гарантира, че неговият талант се развива успешно в правилната посока. 

Пламена Димитрова-Рачева, изкуствовед

ДИМИТЪР БОЖКОВ

Биографични данни:

Роден на 30 септември 1993 г. в гр. Дупница.

След завършване на средното си образование в СУ „Св. Паисий Хилендарски“ в Дупница учи две години „Право“ в Римския университет „Ла Сапиенца“ в Италия.

В този период открива голямата си страст към рисуването и е поощрен от треньорът си по бокс Роберто Рома, любител художник, от когото получава и първите си наставления за работа с маслени бои.

Отказва се от обучението си по право и се отдава на живописта. Участва в три общи изложби в Италия. За първи път излага свои картини през 2016 г. в Дупница. Сред тях преобладават копия на картини на италиански художници от епохата на Ренесанса. Талантът му е забелязан и оценен от някои от най-признатите български творци като Николай Янакиев и Васил Петров от Пазарджик, който редовно представя изкуството си във Варна в галерия „Кавалет“. Една от самостоятелните изложби на Димитър Божков е открита в галерията на Васил Петров в Пазарджик. Успех му носи и петата му поред самостоятелна изложба е галерия „Икар“ в София през 2018 г.

През 2020 г. художникът планира самостоятелната си изложба в галерия „Графит“ във Варна, но поради пандемията от Ковид-19  тя се отлага за м.юли-август 2021 г.

Димитър Божков художник и студент по „Бизнес администрация“ и продължава учи и да твори в България и Италия.

В творчеството се стремя към божественост, величие и свобода

Автор: Деметра Андонова

Художникът Димитър Божков е роден на 30 септември 1993 г. в Дупница. Завършва средно образование в СУ „Св. Паисий Хилендарски“, а след това заминава да учи „Право“ в Италия, в Римския университет „Ла Сапиенца“. В този период открива и голямата си страст - рисуването. Любопитното е, че това става по време на заниманията му с бокс. Треньорът му се оказва любител художник. Димитър вече е започнал да рисува графики, а неговият боксов учител му дава първите наставления за работа с маслени бои. Така бъдещият художник започва да отделя все по-голяма част от времето си на изкуството и постепенно се отказва от обучението по право. За първи път той показва свои платна в Дупница през 2016 година. Сред тях преобладават репродукции на ренесансови майстори на четката, заради което в родния си град получава прозвището дупнишкия Леонардо да Винчи. След още три самостоятелни изложби в страната Димитър Божков вече е „българският Леонардо да Винчи“. Талантът му е забелязан и оценен от някои от най-признатите български творци като Васил Петров и Николай Янакиев. Една от самостоятелните изложби на Димитър е именно в галерията на Васил Петров в Пазарджик. Същевременно има три участия в общи изложби в Италия. Последната му, пета поред, самостоятелна експозиция бе открита само преди няколко дни в софийската галерия „Икар“. А след откриването Димитър е получил предложение да покаже свои картини в Лондон в съвместна изява с други художници. В момента учи „Бизнес администрация“ и продължава да твори с четката.

„За мен е важно една творба да бъде красива и да предизвиква чувства на божественост, величие и свобода. Това, което обаче най-силно ме кара да трепвам, е природата. Тя е най-големият шедьовър на планетата, който човешката ръка не може да го стигне. Най-често за модел ми служи морето. То изобразява пълната свобода“, каза в интервю за „Камертон“ младият художник Димитър Божков, който за краткото време от началото на своя творчески път успя да си спечели прозвището българския Леонардо да Винчи. Отдавна обаче репродукциите на чужди автори не са негова цел. Димитър вече показва авторски творби, притежава ясно изразен свой собствен стил, който развива и усъвършенства с всеки изминал ден.

Митко, преди дни бе открита твоята пета самостоятелна изложба, и то в престижната столична галерия „Икар“. Какво усещане носиш у себе си в момента?

Много съм доволен от изложбата, защото получих доста положителни отзиви за картините си. Радвам се също, че творчеството ми успя да предаде различни чувства на хората, а за мен тези емоции пък са напълно нови и неочаквани. Дори аз не съм разкрил подобни тайни от тях, но очевидно картините успяват да разкрият мен самият. Платната, които показах са 28 на брой. Според мен съдържат устрем, прогрес, но за всеки наблюдател е различно. Една картина бе определена като мрачна от човек, който е в сферата на изкуството. В другия момент десетина души идват и ми казват, че това им е любимата творба. Не може да се определи категорично, една картина говори на всеки нещо индивидуално. Присъстваха и други художници на откриването. Обикновено в този период на годината в един и същи час в много галерии се откриват изложби на видни творци в столицата. В галерия „Икар“ имаше представител на Министерството на културата, който уважи именно моя труд. Дори той е споделил с директора на галерията, че изложбата е много добра и че трябва да направя в скоро време нова. Сега имам още повече енергия и желание за нови предизвикателства. Това за мен бе голям успех и добър урок.

Сравнително късно разбираш за скрития художествен талант у теб. Разкажи ни за първата ти среща с творчеството. Кога и как разбра, че изкуството ще бъде част от живота ти?

Като всяко дете и аз съм рисувал, но никога не съм имал намерение да ставам художник. Самата мисъл по никакъв начин не е съществувала в главата ми. Това силно желание се породи в един труден момент. Започнах да уча в Италия преди около седем години и ми беше доста тежко. Заради напрегнатата програма и непознатия език непрекъснато се питах какво мога да направя, за да отпускам напрежението и да се справям в университета. Така реших да започна да се занимавам с различни дейности. Една от тях бе рисуването с молив, защото тогава разполагах само с този материал, а другата бе спортът. Клубът, който посещавах имаше фитнес и бокс зала. Боксовият ми треньор Роберто Рома, който е и собственик на клуба, ми разясняваше един ден подробна информация за тренировките. Намирахме се в офиса му, а там бяха наредени репродукции на известни ренесансови италиански художници, които той е създал. Вече бях започнал да рисувам графики заради напрегнатото ежедневие и като видях картините, те оставиха отпечатък в съзнанието ми, много силно ми въздействаха. Това се случи близо 3-4 месеца след началото на моето „творчество“. Помислих си, че е изключително лесно да бъдат пресъздадени. Виждах цветовете и формите и си казах, че и аз мога да го направя. Попитах треньора за съвет дали ще успея да ги нарисувам и той ми даде положителен отговор. Дори прояви желание да ми покаже как се случват нещата още същия ден, а той самият е художник любител. Научи ме какви четки и бои да използвам, разясни ми техниките. Реших да нарисувам тигър и Роберто ми услужи с неговите материали, тъй като дотогава не бях изпробвал маслените бои. След тренировката се прибрах вкъщи, взех едно платно и започнах. На следващия ден му занесох готовата картина и той остана доста изумен от бързината и добре свършената работа. Между другото той не желае да продава собствените си платна, те стоят в офиса му и го красят. Та така се започнаха нещата при мен.

Сега, когато си направил своя професионален избор, мислил ли си да започнеш да учиш изобразителното изкуство? Смяташ ли че образованието в сферата на изкуството е задължително и необходимо? Възможно ли е според теб обучението по-скоро да навреди на творчеството на един артист?

Според мен не е задължително един художник да има завършено образование в тази сфера. Обаче други творци ме съветват често да започна да уча, защото определено има някои детайли, които ще се придобият и усъвършенстват чрез образованието. Дали ще бъде в академия или чрез частни уроци, би било добре за мен да започна да уча. Винаги е полезно и в този период от живота си бих предприел подобна крачка. Аз в момента също уча, но специалност „Бизнес администрация“. Относно ограничаването, смятам че художникът наистина може да бъде възпрян заради образованието си. То налага много правила и изисквания. Когато непрекъснато ти се натрапват ограничения, това може да повлияе негативно на твоето изкуство.

Заимстваш ли в твоята работа от труда на други творци, било то класически или съвременни?

Великият Пикасо е казал, че добрият артист копира, а великият -  краде.  Но за себе си бих допълнил, че не крада, а изучавам картините на много художници. Мисля, че успявам да взема най-доброто от всичките, които ми харесват. Обожавам творчеството на българския художник Васил Петров. Неговото изкуство го определям като божествено и той ми е най- на сърце. Действително е повлиял върху работата ми. Дори втората ми подред изложба бе в неговото студио.

Как би определил стила си, какви средства и техники използваш?

Използвам единствено маслени бои. Аз създавам живопис, но в последно време от любопитство започнах и с абстрактни творби. Казват, че всяко движение с четката е едно силно чувство и аз искам да видя как ще подейства на хората един краен резултат от моята ръка. Не съм сигурен, че бих могъл да определя стила си. За мен е важно една картина да бъде невероятно красива, да предава определени чувства на божественост, величие и свобода. Няма конкретни послания и замисъл, не искам предварително да кажа нещо на хората с моите картини. Единствено желая, когато ги наблюдават, това да поражда прекрасни чувства у тях. Бих експериментирал и с по-нетрадиционно изкуство също. Придържам се към традиционното, но съм отворен и за конвенционалното изкуство. Има много красиви творби, но има и такива които смятам, че могат да бъдат създадени и от ръката на петгодишно дете.

Изкуството ли е твоят предначертан път?

Точно така. Винаги ще се старая да развивам рисуването си. Това е плод, който изисква прекалено много грижи. Продължавам да уча, но рисуването стои на първо място. Повлиян съм силно и от актьорското майсторство. Това винаги е била моя голяма мечта. Не мога да конкретизирам защо, но смятам, че ще ми помогне да се отпускам много повече в контакта с останалите хора. Особено когато става дума за публично говорене. Всеки психолог е започнал да се развива в тази си сфера, защото е пожелал силно да разбере вътрешните си притеснения по-добре, да намери своите отговори. Опитвам се да се изразявам свободно в различни ситуации, но определено страдам от сценична треска. Просто изпитвам нуждата да уча актьорско майсторство.

Успя да си спечелиш прозвището българския Леонардо да Винчи. Това помага ли ти това или ти пречи?

Това прозвище не ми влияе по никакъв начин. Аз не се чувствам като българския Да Винчи. Разбира се, за мен това е много голям комплимент и знам, че високи очаквания винаги ще има. От друга страна пък Леонардо да Винчи  е една от най-любимите ми фигури в човешката история. Но другото, което искам да кажа, е че не обичам да създавам нещо по задължение. Откъсна ли се от свободата си на изразяване, желанието ми ще се изгуби напълно.

Може ли художникът в наши дни да се издържа чрез картините си?

Мога да кажа, че донякъде е възможно художник да се издържа по този начин. Животите на хората на изкуството са много разнообразни. Има гениални творци с недостижими умения, които изобщо не успяват да разпродават картините си и буквално живеят на улицата. Други пък, които не са толкова добри, придобиват световна известност. Не знам точно на какво се дължи. Донякъде добрите контакти влияят, зависи в каква среда са попаднали. Много е важно как са настроили собствения си ум, как се виждат, какво мечтаят да постигнат, какви планове си си направили. И в тази сфера има вълци, защото човекът е хищник по природа.

Живееш едновременно в България и в Италия, като на Ботуша прекарваш по-голямата част от времето си. Само ученето ли бе причината да заминеш?

Да, след като завърших средното си образование в Дупница, исках да продължа обучението си в чужбина. По-конкретно в Англия, но със семейството ми нямахме тази възможност. Тъй като майка ми живееше в Италия, прецених че и аз ще замина също в Латина, градче близо до Рим (административен район Лацио). Записах право в университета „Ла Сапиенца“. Проблемът бе, че не знаех много добре италиански и ми беше страшно трудно, нямаше кой да ми помага. Дори майка ми никога не е учила езика в университет или чрез курсове. В продължение на 20 години непрекъснато го е говорила и е свикнала. Обаче не й бяха познати  юридическите термини и аз се опитвах с речник в ръка да се справям сам. Малко по-малко започнах да разбирам все повече. Така минаха две години, не бях изкарал всички изпити, защото наистина ми беше много трудно. Изведнъж обаче поех по друг път и прекъснах образованието си. Започнах да рисувам все по-усърдно, починах си и след една година записах специалността „Бизнес администрация“.

Какво въздействие оставя в теб италианската култура, изкуството, начина на живот?

Италианският начин на живот според мен е напълно спокоен, лишен от всякакво напрежение. Доста добре ми влияе тази страна. Чувствам се добре, свободен. Но италианската култура не бих казал, че ми въздейства кой знае колко много. Просто обичам да разглеждам и да опознавам творчеството на различни художници. Това, което обаче най-силно ме кара да трепвам, е природата. Тя е най-големият шедьовър на планетата, човешката ръка не може да го стигне. Най-често за модел ми служи морето. То изобразява пълната свобода. Сградите например за мен са просто едни обекти, макар че има невероятно красиви творения, просто те не могат да ми подействат толкова силно. Доста често рисувам и женски фигури. Красиво е, а щом е такова, аз искам да го изобразявам. Голотата обаче в картините ми е прикрита, не е изложена на пълен показ. Оставям нещо и за въображението, трябва да се запази мистерията, точно тя привлича според мен. 

Какъв е твоят опит в Италия като художник? Как те оценяват там?

Не бих казал, че ме оценяват по различен начин в сравнение с България. В Италия съм част от една любителска асоциация на художници. Всички творци ме подкрепят, правили сме няколко общи изложби, което също ме научи на много. Приеха ме сърдечно и ми дават съвети. Но това, което аз обичам да създавам, се различава с техниките и представите на останалите. Все пак приемам съветите за това как да разбирам нещата, как да разчупвам вижданията си в изкуството. В Италия съм имал три изложби, но само общи. Рано или късно се надявам и на самостоятелна. Не знам защо, но в България и в Италия художниците ме оценяват доста добре. Виждат в мен потенциал, който самият аз не осъзнавам очевидно. Може би не съм придобил това самочувствие и вяра в себе си. Добрите думи на някои художници в България ме карат да повишавам увереността си.

Успяваш ли да вземеш най-доброто от двете страни, имат ли допирни точки?

Успявам със сигурност. В последно време така се случва, че прекарвам повече време в Италия и когато се върна, всичко е прекрасно. Все пак съм израснал в България, по-голямата част от живота ми е преминал тук. Това са моите корени и ми беше много трудно да свикна с новата среда. Тази силна връзка с България ми пречеше дори и в университета. Не можех да се отпусна, сблъсъкът бе много голям за мен. Впоследствие свикнах с италианския начин на живот и мога да кажа, че съм доста обогатен вече. Навсякъде имам усещането, че ще се чувствам добре. И България и Италия, разбира се, имат своите негативни страни. Бях останал с впечатлението, че италианците са добри хора, но често срещам и обратната страна на монетата. Преминават през ушите ми коментари, че българите не сме много желани там. Това отношение не е само към нас, но и към конкретни други нации и се усеща леко напрежение. Може да се каже, че това отношение е към балканците като цяло, но и не само. Аз лично досега не го бях усещал, но ето че дойде и този момент. Имах случка, която ми промени убежденията спрямо италианците. Прибирах се преди един месец вкъщи с автомобила си, но възникна някакъв проблем. Колата ми не искаше да запали и се движех по инерция по черен път. Тя спираше и аз не можех да остана по средата на пътя, тъй като бе тесен и все пак имаше движение по него. Отбих встрани пред една голяма къща. Вътре зад оградата се бяха събрали много хора, които се занимаваха с обработване на земя. В най-голямата жега, аз продължавах да стоя там, всички ме гледаха и никой не прояви желание да ме попита дали имам нужда от нещо. След двайсетина минути дойде собственикът, или поне така ми изглеждаше, и ми каза директно да си преместя колата на улицата, защото сградата била частна. Аз му отговорих, че не мога, защото колата ми отказва да потегли. Помолих го за помощ, но той не склони. Това държание според мен е нелепо, трудно ми бе да повярвам какво се случва. Мъжът вече беше видял, че съм с български номер и вместо да ме попита дали имам нужда от каквото и да било, директно ми каза да се махам оттам. Относно българският и италианският манталилет и начин на живот, мисля че са различни, всичко се проявява по друг начин.

Какво следва оттук нататък за теб?

Продължавам напред с постоянство да развивам това, което ми е дадено. Искам да вървя по пътя си, защото всеки талант е необходимо да бъде хванат и усъвършенстван. Ако си некомпетентен, не можеш обаче да го развиваш, всичко се убива, не можеш да го използваш. Това е все едно да притежаваш „Ферари“, а да не можеш да шофираш и то да стои в гаража. Имам вече предложение след откриването на изложбата в галерия „Икар“. Става дума за бъдеща обща експозиция с други художници, с които да представя свои картини в Лондон. Допълнително продължавам работа с асоциацията в Италия, която винаги съдейства и нищо чудно да получа поредно предложение за обща изложба, а дано и за самостоятелна.