Доника Кирова е родена през 1974 г. във Варна. Завършва Националната художествена академия в София, специалност „Живопис“ при проф. Андрей Даниел. Работи в областта на живописта, рисунката, фигуралната композиция, натюрморта и артинсталацията. Изобразява голи тела, предмети, животни, цветя, обекти. Определя стила си като ироничен романтизъм или романтичен иронизъм. Участва в множество съвместни изложби, кураторски проекти, пленери и др. Нейни творби са собственост на частни колекции в Германия, Италия, Испания Швейцария, Канада, Русия, България. Живее и работи във Варна. В края на 2019-а представи 13-ата си самостоятелна изложба, а преди около месец изненада почитателите с първата си книга, обединила нейни стихове и рисунки с провокативното заглавие „Попара от целувки и многоточия безкрай“.
- Доника, как се роди „Попара от целувки и многоточия безкрай“?
- Спонтанно... През годините посъбрах доста написани и нарисувани творби и реших да ги обединя. Първо беше като експеримент, но след това проектът стана по-задълбочен и се получи книгата „Попара от целувки и многоточия безкрай“.
- Заглавието е доста закачливо, какво е общото между попарата и любовта?
- Заглавието се роди наистина спонтанно, но не и случайно. След като го избрах, започнах постепенно да си изяснявам сама на себе си защо съм взела това решение. Намерих доста сходства между попарата и любовта. Може дълго да се говори по тази тема, но най-общо казано, както някои хора смятат попарата за нещо мило, вкусно и уютно, обичат я, защото им напомня за детството например, така за други тя е противна, същото е и в любовта – едно и също нещо за някои е върховно удоволствие, за други е неприятно и неприемливо...
- Какво е скрито в многоточието накрая?
- Многоточието ми е много близко. Аз ръся многоточия страшно разхитително. Понякога зад тях се крие нещо недоизказано, друг път оставя прозорец за читателя да продължи мисълта ми по негово усмотрение, често крие нещо премълчано и преглътнато, което не трябва да става достояние на всички. Често оставям мисълта си незавършена и това ми харесва, оставя отворени врати за продължение.
- Колко често твоите читатели успяват да доловят това, което си скрила зад многоточието?
- Не съм правила такова проучване, но предполагам, че го приемат естествено. Според мен е по-трудно да кажеш нещо категорично, да отсечеш и да настояваш да те разберат точно по този начин, който си имал предвид в дадения момент. Многоточието е по-гъвкаво и дава възможност за интерпретации.
- Публиката те познава повече като художник, това първата ти книга ли е?
- Това е първата ми традиционна, хартиена книга. През 2004 г. осъществих един проект – Стъклена книга с огледални корици, беше нещо като инсталация. Тя също съдържаше мои текстове и рисунки, направих я за един фестивал. Докато настоящата книга е абсолютно традиционна и в този смисъл е първа за мен.
- В какъв период са реализирани стиховете и картините в книгата и колко творби са включени?
- Най-ранните творби в книгата са от 2001 година. Рисунките и стиховете са правени паралелно през последните 19 години. Мисля, че са около 240 стихчета и около 110 илюстрации.
- Защо точно сега реши да я издадеш и как селектира творбите, които да попаднат в нея?
- Не съм търсила някакъв точен момент, почувствах, че идеята е узряла във времето. Не мога да кажа, че съм селектирала трудно творбите, които да попаднат в книгата, аз бързо вземам решения. Когато творбите са събирани през годините, някои от тях естествено отпадат с времето, тъй като към ден днешен решавам, че мога да се изразя по различен начин. Изненадах се приятно, че доста от старите ми неща ми допадат и днес, наравно с новите.
- Представянето на книгата беше в отдел „Изкуство“ на Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“. Какви бяха отзивите на твоите почитатели, когато се докоснаха до „Попара от целувки и многоточия безкрай“? Какъв е тиражът на книгата и къде може да бъде намерена?
- Малко нескромно ще прозвучи, но отзивите бяха доста ласкави. Вече имам обратна връзка от някои хора, които са прочели книгата. Откриват различни сходни изживявания и истини за себе си. Това на мен ми стига. Не търся някаква висока оценка. В творбите си съм споделила емоции, които са преминали през мен, и ако всеки успее в част от тях да открие себе си по някакъв начин, би ме направило много щастлива. Тиражът на книгата е минимален – 100 бройки, от които 50 съм предоставила за публиката. В момента се предлагат в галерия „Папийон“ във Варна. По един екземпляр има в читалнята на отдел „Изкуство“ на РБ „Пенчо Славейков“ и в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“.
- Както казахме, книгата съдържа както авторски стихове, така и твои рисунки. Какво те вдъхновява за тях, паралелно ли се раждат или едното провокира появата на другото, кое е водещото?
- Не мога да кажа с точност кое е водещото, различно е... Понякога започва с отделни фрази от текст, след това преминава в нещо нарисувано, друг път обратното. Случвало се е, като доближа вече написана фраза до рисунка, да осъзная, че те всъщност вече са свързани с нещо общо.
- А как идва вдъхновението?
- Вдъхновението идва, когато имаш чисто съзнание, когато не си обременен с мисли за ежедневието. Не казвам, че нямам такива, но се опитвам да се концентрирам върху нещата, които са ми ценни. Когато си затрупан с проблеми и дребнавости, е по-трудно.
- По коледните празници представи изложба акварели, разкажи малко повече за нея?
- Нарекох я „Изложба 13“, защото е 13-ата ми самостоятелна изложба. Представих акварели - малък формат, разпределени в три основни образни теми – пера, насекоми и композиции с фигури.
Афинитетът ми към перата и насекомите не е отсега, всеки, който ме познава, веднага ги свързва с мен и творчеството ми. В перата ме привлича усещането за полет, за лекота и непринуденост, а и самите те като обект са много подходящи за акварелна техника с разлети тонове и преливки. Насекомите ме впечатляват със своето многообразие. Като започнах да рисувам и търсех видове, които да изобразя, за пореден път се удивих на това буквално разхищение на причудливи форми и цветове, което природата е създала, някои са като малки бижута. Към рисунките с композиции подходих малко по-философски, някъде съм разменила малкото и голямото, същественото и несъщественото, гравитацията е условна...
- Прави впечатление, че в изложбата, както и в книгата, си заложила на малкия формат... Така ли е по принцип в творчеството ти?
- Малкият формат винаги ме е привличал, тъй като е много интимен и уютен. Аз правя и по-големи картини. Всъщност творя или в малкия, или в големия формат, средният сякаш по-малко ме вълнува. Големите ми живописни платна винаги се предхождат от такива малки рисунки, които понякога са ми по-скъпи, защото съдържат първото усещане, първото осмисляне на идеята.
- Към какви хора са насочени творбите ти, различна ли е публиката за твоите стихове и картини и мислиш ли за нея, докато твориш?
- Честно казано, не мисля за публиката, не знам това дали е хубаво. По-скоро изхождам от някакви мои вътрешни разбирания и тълкувания. Предполагам, че творбите ми биха въздействали на разнообразна публика – и по възраст, и по характер. Винаги ме е вълнувала темата за любовта, аз често изобразявам нейните визуални и емоционални измерения по собствено усмотрение, а за това няма възраст и ограничения. Вярвам, че всеки може да намери нещо за себе си в работите ми.
- Ти самата имаш ли свои картини в дома си и подаряваш ли често на приятелите си?
- Да, имам картини из цялата си къща (смее се...) Те са малко по-нестандартни, не изискват някакъв специален интериор, в който да бъдат поставени, доста са непринудени, голяма част са без рамки. Подарявам и на приятели, разбира се. Обичам да съм сред картините си, това е моят свят, в който се чувствам добре. Когато ги гледам, се връщам към мислите, които са ме вдъхновили, често те са отправна точка за нови. Приятно ми е...
- Защо реши да се посветиш на изкуството?
- Не съм си го поставяла за цел и няма нужда да се правят някакви непосилни жертви, просто изпитвам вътрешна необходимост да го правя. Тогава, макар и трудно, винаги се намира начин. Имала съм късмета никой да не ме насилва какво трябва да избера в живота си. Изкуството ме кара да се чувствам свободно и уютно. Разбира се, в нашата реалност ми се налага да се занимавам и с други неща, но изкуството ме прави такава, каквато съм.
- Какво ще посъветваш всички, които се колебаят дали да направят този избор?
- Ако се колебаят, да не го правят... Сега като си давам сметка, аз никога не съм се замисляла да правя нещо друго, но това не е за много прагматични хора. Наистина е трудно в днешно време да си творец, почти невъзможно е според мен да се издържаш само от изкуство, но пък това дава криле за други начинания, разкрива друг поглед към външния и вътрешния ти свят, което е не по-малко ценно.
- Ти работиш и като преподавател във Варненския свободен университет. Какви съвети най-често даваш на своите студенти и какво вдъхновение получаваш от тях, предполагам, че процесът е двупосочен?
- Така е... Много е хубаво да се работи с млади хора. Те ме вдъхновяват със своята спонтанност и с младежкия си ритъм, чувствам се добре в такава среда. Искам да им предам това, което е най-важно и за мен – да са свободни да експериментират, да развихрят въображението си и да не се страхуват да изразят себе си по какъвто и да е начин. Разбира се, всяка спонтанна идея трябва да бъде подплатена с концепция и по-дълбоки смисли, за да може да съществува във времето и да въздейства.
- Върху какви проекти работиш в момента, какво да очакват скоро твоите почитатели?
- Подготвям следващата си самостоятелна изложба, отново живопис. Ще бъде в галерията музей „Георги Велчев“ във Варна през юни.
- А нова книга планираш ли?
- Планирам е силно казано, но бих направила още една книга или две... Има неща, които съм написала, трябва да ги огледам и обединя по теми. Това занимание ми е много приятно, резултатът също ми хареса, така че не е изключено да има и нова книга, но без амбиции да бързам и да си поставям срокове. Когато стане...
ПОЛИНА ПЕТРОВА
Четете още:
Ева – силна, вдъхновяваща, истинска
Васил Василев: Истинският художник рисува по цял ден
„Власт и еротика в рисунка и комикс“ представя Анри Кулев в галерия „Графит“ (СНИМКИ)
Павел Митков: Вярвам, че изкуството променя съдби
Изложба живопис подреди Павел Митков в галерия „Графит“ във Варна (ВИДЕО)
Веселина Михалкова: Аз съм щастлива актриса!
Адриан Филипов: Актьорът трябва да е готов на всичко!
Паметта на водата” – представление за любов и хармония
Хайгашод Агасян: Най-важното за един човешки живот е творчеството!
Комедия за грешките, които допускаме, поставя Костадин Бандутов на варненска сцена
Изневярата е сложно явление, показва в постановка Костадин Бандутов
Красимира Христова – уредник: Във Варна е единственият музей на театрални кукли в страната
Красимир Илиев, аранжор и композитор: В музиката само с труд не става, трябва и талант!
Иван Михайлов, композитор: Музиката е като любовта – кулминационният момент е само един!
Маргарита Хранова: Музиката е моят живот
Теди Генев: Такъв ще си остана – вечният романтик с китара в ръка!
Мими Иванова: В музиката има дълго „гризкане на лимонче“