Големият музикант на гости на тв „Черно море“.
Той наистина има вълшебни пръсти. Застава пред рояла, отваря онази великолепна топла усмивка и те потапя в светове от магия, мистика, радост, тъга, любов. Обичам да го слушам до замая, до забрава. Най-често в пиано бара нощем. Но когато влезе в концертната зала....там вече спектаклите са на извънпланетарно ниво. Нелко Коларов тъкмо завъртя 60 г. около себе си. От първата глътка въздух до лятото на миналата година. И през тази седмица ще отпразнува юбилей с подобаващ концерт в Операта. На 4 март от 19,30 ч. на Основна сцена ще се потопим в една задушевна камерна атмосфера, за да се насладим на авторската музика на варненския музикант. В първа част на концерта, в „Среднощен концерт“, Нелко Коларов по един поетичен и много личен начин ще ни разкаже за човешките търсения, за пътя към дома, към началото, към истинското. Ще ни срещне с неговите приятели и наши любими музиканти Орлин Горанов, Живко Петров и Димитър Семов. Във втора част ще видим танцов спектакъл по музикалния албум “Омагьосани картини” – композитор Нелко Коларов. Режисура и хореография – Анна Пампулова, костюми и сценична среда – Невена Георгиева, асистент- хореограф – Яница Шопова, премиер-солисти – Веса Тонова и Павел Кирчев. Балет на Държавна опера - Варна. Хващам го дни преди концерта в няколко минути на откровения за извървения път между клавишите.
- Как започна пътят ти към музиката?
- На пиано ме записа брат ми. Бях на 7 г. В нaчалото беше много тежко. Моите родители не са музиканти. Брат ми беше студент и те трябваше да се оправят с мен. Ужасно е труден пътят от първото сядане зад пианото до концерта. Голяма мъка е да овладееш инструмента. Много хора, които дори завършиха музикално образование, не продължиха след това да се занимават с музика. Когато не чувстваш потребност да се занимаваш с това, по-добре е да се откажеш, защото могат да се получат големи драми.
- Как откри, че твоята формула е пиано бар?
- С пиано бара нещата станаха случайно. Имахме голямо студио. Дойде един човек и каза: Елате да направим една проба – на Златни пясъци. И така много години. Бил съм в чужбина, виждал съм как действат пиано плеърите, но никога не съм си и помислял, че някой ден и аз ще работя в пиано бар.
- Къде е браздата, отвъд която започва творчеството в музиката?
- От момента, в който усещаш, че започваш да изкарваш музика изпод пръстите си, от себе си. За едно дете е изключително безинтересно да свири. Това е като кормуването. Когато сядаш за първи път на волана, ти е трудно, страхуваш се. В момента, в който вече тръгнеш с колата, започваш да изпитваш удоволствие.
- Кога е добре да започне едно дете да опознава инструмента?
- В предучилищна възраст. В началото е тягостно и досадно. Но в началото трябва да има побутване от страна на възрастния. Иначе няма да стане. Може да се свири по 30-40 минути на ден, но трябва да е всеки ден. Аз, още като чуя едно дете, мога да ти кажа дали носи талант. Но самият талант нищо не означава. Трудът е в основата. Един човек трябва да чува музиката. И с пеенето е така. Но певците си носят инструмента със себе си. Дори нямат нужда от музикално образование.
- Промени ли се отношението на хората към музиката през годините?
- Според мен музиката трябва да възпитава добър вкус. Това съм се опитвал да правя цял живот. Иначе другият път е по-печеливш. Да застанеш зад пианото в пиано бара например и цяла вечер да свириш това, което хората искат. Аз предпочитам да ги водя обаче. В пиано бара правим винаги две неща, които на нас ни харесват, след това две неща, които посетителите харесват. Имали сме много добра публика.
- Възпитава ли днес музиката?
- Не. В музиката са много важни подбудите. Защо го правиш? За да печелиш пари? Или защото си призван да го правиш? Тази граница е много интересна. Например аз не съм продал нито една песен в живота си. Правя песента за човека. Например песента за Тодор Колев. Тя е за него. Аз съм си представял как този човек ще я изпълни, как ще я осмисли. Идвали са при мен много хора: „Направи ми песен, плащам”. Отказвал съм. Не мога.
- Случвало ли ти се е да прочетеш текст, да те впечатли и развълнува и да напишеш музика?
- Да, разбира се.
- Аз ли греша, или улавям една тъжна тенденция. И в световен мащаб, и на българска сцена липсват нови заглавия, които да вълнуват от първо чуване. Такива, които да поискаш да слушаш пак и пак, да запееш и да ги отнесеш в сърцето си...Дали всичко е изпято и изсвирено?
- Не грешиш, така е. Проблемът е, че с новите технологии, които навлязоха в музиката, си купуваш компютър и ставаш композитор. Само че това не е истинско. Пак ще кажа – подбудите са важни. Ако ти имаш потребност да правиш музика, не можеш да избягаш от това – ти ще я правиш. Но ако някой те кара насила или сам себе си насилваш, няма да стане.
- Има много млади талантливи хора, които завършват музикално образование. Някои учат в чужбина. Когато създаваха БГ радио например, аз много се зарадвах, че ще има радио, в което ще звучи само българска музика. Като дългогодишен радиоводещ имам достатъчно наблюдения. Какво чувам сега? Улавям се, че мога да слушам това радио само до първите 4 песни след точен час. Просто защото тогава по формат пускат само златни български хитове. Те в повечето случаи са стари. Те са създадени много отдавна. Когато твориха Тончо Русев, Найден Андреев, Митко Щерев, Стефан Димитров, Стефан Диомов, Хайгашод Агасян, Морис Аладжем, Ангел Заберски, Кристиян Бояджиев, имаше златни бг песни. Къде е проблемът? Защо не искам да слушам повечето от новите песни?
- Имам чувството, че повечето от тези млади музиканти искат прекалено бързо да изминат дългия път. За да се научиш да свириш на един инструмент, ти трябва да свириш поне 10 години. Младите сега нямат търпение. Той започва и иска след три години да стане известен, да му се продаде парчето, да излезе навън, да спечели пари и популярност. Лесният път е да се съобразиш с конюнктурата, с това, което се котира в момента. Трудният път е да не правиш компромис. Сложно е човек в днешно време да не прави поне малко компромиси, без това не може. В общ план един музикант трябва да следва царския път, както казваха моите професори. Не се опитвай да заобикаляш!
- Искаш ли да преподаваш?
- Не. Нямам време. Това е много отговорно. По-нататък може би. Преди много пътувах в чужбина.
- Какво пожелаваш на себе си оттук нататък?
- Пожелавам си да съм здрав, да имам все такива добри приятели като Орлин Горанов, Живко Петров, Митко Семов, които ще участват в концерта. Щастлив съм, че успях в живота си да се докосна до големи личности, до големи хора. Ако трябва да избера пътя си, пак ще поема по него. Композицията е висша форма на импровизация. Обичам си всички песни. Моментът на създаване е много сладък. Чувството е една мистерия. Никой не знае как точно се случва създаването на една музика. Трансформираш енергия, извеждаш я и я даваш на хората. Аз съм нощна птица. Радвам се, че по този начин протече животът ми. Ако трябваше да избирам, пак бих избрал този път.
Пожелаваме му дълголетие и време да свърши всичко, за което мечтае! В здраве и любов, над приятелско рамо и пред бяло-черните клавиши – бъди щастлив, Нелко! Честита 60-а слънчева обиколка!
ВИЗИТКА
Нелко Коларов e роден на 19 юли 1959 г. във Варна. От 1981 до 1985 г. е бил член на известната рок група „Импулс“, с която придобива опит в писането и аранжирането на песни. По същото време следва в Българската държавна консерватория в София, където през 1985 г. завършва магистратура по диригентство. След дипломирането си става диригент на Варненския симфоничен оркестър. Също така дирижира различни представления за Варненската опера, като Джани Скики на Джакомо Пучини, „Любовна магия“ на Мануел де Файя и „Магьосникът от Оз“. През периода 1989-1991 г. се съсредоточава основно върху композирането на мюзикъли, сред които „Най-забележителното чудо”, „Романтични хора” и „Кажи хей, полтъргайст”, всичките представени във Вариететния театър на Габрово.
През 1996 и 1997 г. няколко песни, композирани от Нелко, получават награди в различни конкурси и фестивали за популярна музика в България. През 1999 г. Коларов дирижира "Софийски солисти" за рок операта „Нострадамус” на Николо Коцев, която е издадена през 2001 г. В рок операта участват също Глен Хюз, Джо Лин Търнър, както и членове на група „Юръп“. Първият солов албум „Ден на гнева” също е издаден през 2001 г., въпреки че е записан основно през 1998 и 1999 г. в студио „Мецофорте“ във Варна и в студиото на Чочо Владовски. В албума са включени и песни като „Зад граница”, „Виновен съм”, „Усмихвай се” и „Грешни хора”, преди това композирани за мюзикъла „Кажи, хей, полтъргайст”.
На 21 юни 2002 г. прави концерт на свещи в зала 3 на НДК, който е промоция на албума му „Среднощен концерт”, състоял се в рамките на Салона на изкуствата. 15 авторски композиции разкриват нежната душа на музиканта. Гост-изпълнители в тавата са Тони Димитрова, Орлин Горанов, Вили Кавалджиев, които пеят също и на концерта.
Ели Маринова
Снимки ФЕЙСБУК И АВТОРЪТ