Ели Маринова
„Живо сърце, което да събира българите край Босфора“ – с това простичко определение за реставрираната църква „Св. Стефан“ в Истанбул закова вниманието ми гостуващият в тв „Черно море“ режисьор Стилиян Иванов. В минутите за култура водещият Кирил Аспарухов успя да го провокира да разкаже всичко около нов български документален филм „Екзархията – българското сърце в Истанбул“, чиято националната премиера е утре, 3 август от 20.00 ч. ФКЦ във Варна. Стилиян е един от любимите ученици на Хачо Бояджиев, има зад гърба си над 40 документални филма и над 200 видеоклипа.
"Работата беше изключително приятна – споделя режисьорът. В този филм за първи път използваме дрон, за да може да заснемем вътрешността на храма. Интериорът не може да бъде заснет от една камера, поставена ниско долу или на второ ниво. Детайлите са много. Това е от уважение към нашите корени. Ние българите през хилядолетията сме съумявали по един красив и достоен начин да съхраним вярата си. Веднъж в Тангра, веднъж в Христос, но ние сме вярвали в Бог, който ни прави добри“.
Оператори на лентата са Андриан Генчовски и Боян Манолов. Използван е свеотоглас на талантливи мъже, които пеят църковно-славянска музика, защото по думи на Стилиян, това е най-добрата илюстрация. „От първия до последния ден съм се чувствал добре, защото хората, с които се срещахме мислят като мен“.
Филмът има английски и турски езикови варианти, направен по поръчка на Генералното консулство на България в Истанбул и Министерството на външните работи.
Кратко видео от филма показва желязната българска църква в неподозиран блясък. Оказва се, че магийното преобразяване на този наш християнски храм в сърцето на Цариград е дело на една дама, която като истинска Шехеразада е сътворила архитектурен шедьовър. Тя е виден турски архитект и под нейно ръководство е реставриран целия храм. Казва се Фикрие Булмаз и е участвала и в реставрацията на църквата „Св. София“ в Истанбул.
„Тази жена с ръцете си е вдъхнала нов живот на това, което са направили нашите предци преди повече от век
- разказва режисьорът Стилиян Иванов. Минало е и през сърцето ѝ. Тази дама утре ще бъде тук, във Варна и ще присъства на премиерата. Тя ще представи в снимков материал църквата. Парче по парче от развалина тя е създала приказка. Ние трябва да се гордеем с неща, които са проверени и са истински. Има още една желязна църква, но „Св. Стефан“ край Златния рог е известна първо с това, че освен желязна, тя съчетава в себе си няколко стила. Това го няма никъде като храм. Може би само Бахайските храмове така съчетават различните стилове. Тя е в англикански стил, иконостасът е руски, интериорът е по-скоро театрален, защото в него има херувими, растителност, знаци, свързани с Египет, с масонските ложи. Това не е обикновена църква и ние трябва да се гордеем с гения ѝ“ – каза още режисьорът.
Имаме разрешение за построяването ѝ в кр. на 19 век. По-важното е, че на българската общност там се дава шанс да се изгради там храм, който да бъде като притегателен център, който да ги събира. Тя става едно живо сърце, което да събира българите край Босфора. Днес нещата се променят. Тя става по-скоро атрактивна с архитектурата си, не толкова с духовното послание, което носи, смята Стилиян Иванов. Когато правехме филма, а и после, когато ходихме за довършителните снимки забелязах, че хората, които отиват в църквата отиват по-скоро като туристи, не като поклонници. Хората, които си правеха селфи в деня на откриването бяха повече от тези, които палеха свещи. Това е показателно на много нива. Първо – какво направи църквата като институция, за да отдалечи хората от подобни храмове?
Днес, за моя радост, когато човек търси бог, той се обръща към себе си
– там, където реално Бог живее. Посещаването на тези места може би ни вдъхновява не само за вяра, но и за родолюбие, да ни даде идея как можем да съживим спомените и да ги направим привлекателни за идващите след нас. Камбанният звън на тази църква край Златния рог е повече от която и да е политическа реч, повече от което и да е постижение в областта на спорта, на културата. Съседите ни имат уважение към тази църква. Когато човек е силен, когато едно общество се чувства силно, то не е толкова агресивно, не руши, защото добре си дава сметка, че неговата стойност не е функция на смазването на другия. Има по-голяма стойност, когато средата, в която ти се изявяваш е по-високо вдигната. Тогава нямаш за цел да тъпчеш и да мачкаш. Днес в Истанбул сърцето на българската общност е българското неделно училище.
Филмът, който ще видят варненци е колкото за желязната църква, толкова и за това място, където днес българчета отиват да учат български народни песни, хора, история, български език и литература. Учат се да пишат , да се изразяват на български език, заедно с родители, баби и дядовци. В момента животът и сърцето на общността ни там е в училището.
Не знам доколко ние сме религиозен народ, но сме вярващи. Имаме бунтарство от Богомилите. Затова и хората когато отиват на църква, не знаят много какво да правят, палят свещ, молят се. Свещениците, които трябва да предават Христовата любов са суетни, надменни, влизат в обществени дебати с изключителна агресия“, отбелязва още авторът-режисьор.
Близо 10 години се реставрира храма „Св. Стефан“. Едва в последните няколко години се работи усилено обаче. Процесът по реконструкцията ѝ е дълъг, защото в началото е нужно разрешение, после се търси финансиране, осигурено почти изцяло от турска страна. Много малко български средства има там. Немалка е помощта на генералния консул на България в Истанбул Ангел Ангелов, който също ще присъства на премиерата във Варна утре. Златото в кубетата е решение на екипа от реставратори.
„На нея се гледа като на храм на вярата – споделя още режисьорът. Въпреки, че реставраторите са мюсюлмани, те се отнасят в уважение към вярата. Това може да бъде пример за нас - да позволим на всеки да вярва. По-добре вярващи хора, без значение как се казва техния бог. Никой бог не учи на насилие. Политиците и свещениците често използват вярата на хората, за да ги настройват помежду им, но реално вярващите хора когато се съберат на едно място винаги намират общ език. Вярвам, че ние можем да постигнем всичко. Стига това, което правим, да го правим с любов. Ако нещо малко предизвика нашата съпротива, означава, че това не е за нас. Човек най-лесно намира себе си, правейки нещо. Правенето на нещо с любов и радост ни показва какви сме ние“, допълва режисьорът Стилиян Иванов.
Подробности във видеото: