„Хляб за утре“ събра Елица Виденова зрънце по зрънце

Седмият поетичен сборник на Елица Виденова, озаглавен „Хляб за утре“ излезе от печат.  Официалната премиера на книгата е днес, 31 юли  от 18:30 ч. в книжарница „Хермес“ на бул. „Осми приморски полк“, №55. Събитието е част от програмата на „Алея на книгата – Варна 2018“ и се провежда с медийното партньорство на „Аз чета“.

От първия ден читателите на Ели са „окупирали“ още топлата стихосбирка от книжарницата, с което са я изненадали – споделя самата тя. Защо „Хляб за утре“? „Защото имам нужда да вярвам, че ще има хляб за утрешния ден – за мен, за децата ми, за всички ни – отговаря емоционалната поетеса. Защото само ябълки не стигат и защото никоя банка не дава кредити за небе“ - (препратка към предишните ѝ произведения „Яж ябълки... и си мълчи“ и „Небе на кредит“).

Елица е събирала зрънце по зрънце за „Хляб за утре“ от 4-5 години. Стихосбирката е разделена на два цикъла – „В подножието на есента“, където читателят ще намери изцяло нови стихове и  „Шепа зрънца“, където 4-стишия връщат към предишни нейни творби.

На въпрос дали се е будила с желанието да драсне два реда на чужд език, Ели е категорична, че това няма как да се случи, защото тя е вкоренена българка. „Пътувала съм много, виждала съм много кътчета по света, но винаги се завръщам. Аз съм като хвърчилото – колкото и дълго въженце да му отпуснеш, то все се завръща“.

Обича мерената реч. Така мисли, така диша, това е ритъмът ѝ. Питам я дали според нея нашенецът чете поезия днес. „Да, чете. И колкото са повече източниците, толкова повече хора четат. Вече дори не е нужно да си купиш книга. Има и онлайн варианти за четене“. Според нея критиката в днешно време по-скоро информира, отколкото да насочва, да ориентира. В това обаче няма нищо лошо. По-добре хората днес да посягат към писането, да пишат и издават книги, отколкото да се занимават с неща, които  в последствие ще ги направят нещастни“ – допълва поетесата. Преди време поетът Гриша Трифонов ѝ споделил: „Когато човек иска да чете, назаем ще вземе и пак ще чете. А когато не иска – и да му подарят книга, няма да я погледне“.

Писането за Елица Виденова е като равновесие. След напрегнатото ежедневие, мереното слово ѝ дава баланс. Искрено се надява и четящите нейните стихове да почерпят поне частица от тази хармония.

Ели Маринова

Четете още: Бъдещите звезди получиха своите медали от Балетната Олимпиада