На 93-годишна възраст почина известният български маринист и сценограф на Варненската опера, в продължение на повече от 30 г., Ангел Атанасов.
Той е роден на 3 декември 1921 г. в Хасково. До 1953 г. следва в НХА в класа на Ненко Балкански и Георги Атанасов. До 1959 г. учи театрална живопис в Московската Художествена академия. Повече от 30 години е сценограф на Варненската опера. Носител на Орден „Кирил и Методий – I степен“, два пъти носител на най-високото отличие на нашия град НАГРАДА ВАРНА, Почетен гражданин на Варна и носител на платинения ключ на града.
Художникът се установява във Варна през 50-те години на ХХ век. Любовта му към морето обаче датира още от 1942 г., когато като войник идва в Галата на стрелби и оттогава морето се превръща в основна тема на неговата живопис. Като свои учители в тази област посочва художниците Вичо Иванов, Ненко Балкански, Стефан Калудов и Георги Баев – все признати майстори на четката. „Море се рисува много трудно, присъствието на вълна на платното не означава, че си нарисувал море, защото морето е и самият бряг... За мен изкуството трябва да бъде концентрация на оптимизъм и жизнелюбие“, казва в едно интервю художникът и тази негова концепция отразява цялото му огромно творчество, богато с морски сюжети, пейзажи от Копривщица, балетни сцени, голо женско тяло.
Ангел Атанасов или Бай Ачо, както с любов го наричаха всички, които го познават, рисуваше всеки ден, когато имаше възможност, в ателието си в Дома на художника, после идваше в театъра, за да се се види с приятели и неговото достолепно лично и художническо присъствие беше част от артистичния пейзаж на морския град. Неговите картини придаваха стойност на всяка обща изява на Съюза на художниците.
Варненската културна общественост ще запомни Ангел Атанасов с майсторството му на голям художник, с умението да разказва интересни истории от дългогодишния си живот, срещнал го с други значими имена в изкуството и с щедростта на човек, който знаеше как да прави добро. Галерията в Долен чифлик е създадена благодарение на дарените преди време от Ангел Атанасов 60 платна – негови и на други автори, записали имената си в историята на българското изобразително изкуство. Няма друг художник във Варна, който да е подарил толкова много свои картини като Бай Ачо.
Той обичаше да прави подобни жестове и затова по повод или без повод, но винаги само на някого, който цени изкуството, подаряваше своя картина. Защото „Картината е жива, докато някой я гледа”, казваше белокосият мъдрец.
Поклон пред паметта му!