„Приключенията на Лукчо“ излизат извън страниците на Джани Родари. Първи ще им се радват варненските деца и родители. Героите на тази любима на всички творба оживяват на сцената на Кукления театър, за да ни поведат със себе си в необятния лабиринт от жив плет в градината на Замъка. Там заедно с Лукчо зрителите ще прескочат оградите, за да срещнат Черешко. Ще видят и оживелите образи на Дон Домат, Дук Мандарина, Барон Портокал, кучето Дръж и всички останали герои. Куклите са уникални и завладяващи. Възрастният зрител на секундата се превръща в дете и потъва обратно в чудния свят на своето собствено позабравено детство, а детето живее в приказния свят на Джани Родари точно така, както самият автор е виждал героите в главата си. „Приключенията на Лукчо“ излиза за пръв път на сцена. Оказва се, че дори в артистична Италия, родината на тази творба няма никъде и никога правен сценарий за поставяне на сцена на това забележително произведение за деца и възрастни. За творческия екип се е оказало истинско предизвикателство да осъществи тази революция и да изведе приключенията на Лукчо на сцена. Куклите, които са правени в Париж, са просто магнетични. Една кукла се играе от по двама актьори, а екипът на спектакъла е толкова голям, че ако тръгне на турне, ще трябва да му се наеме тир.
Сценарий и режисура: Бисерка Колевска, сценография и кукли: Свила Величкова, музика: Нелко Коларов, изпълнител на куклите: Елена Цонкова. В ролите: Боян Стоянов, Иван Шумаров, Красимир Добрев, Евгения Василева, Елица Данаилова, Диана Стайкова, Емилия Петкова, Гергана Господинова, Таня Жекова, Мария Томова и Борис Коев.
Ето как преминава през творческото поле на част от екипа този спектакъл:
Много беше трудно да направим сценарий по Джани Родари. У нас такъв няма. Потърсихме в Италия, но и там няма. Има анимационни филмчета, но стилистиката там е друга. На сцената променяхме много неща в името на това да стане по-забавно, по-действено. Имаме 14 герои. Трудно е да се организират толкова хора на сцената, още повече, че те нито чуват, нито виждат. Такива са куклите. Всяка кукла се играе от двама актьора. Единият е в костюма, другият озвучава. Куклите са по проект на Свила Величкова, правени във Франция от българката Ели Цонкова. Надявам се постановката да бъде пригодена и за чужбина, но сме много хора. Оприличавам се с Лукчо. Култовата му реплика за мен е: „Изучавам негодниците“.
Нелко Коларов, композитор – Винаги съм обичал да работя в куклен театър. С Вера Стойкова и с Бисерка Колевска е голямо удоволствие да се работи. Имал съм и други постановки с тях. Трябва да съхраним този свят, да го запазим. Това е трудно в днешно време, но си струват усилията. А музиката е тайнство. Все пак аз обслужвам нещо, което някой друг преди мен е измислил, трябва да се съобразя. Има хубави неща, които характеризират отделните герои. Има една генерална тема в пиесата. Надявам се и бих се радвал песничките да се запеят от децата.
Боян Стоянов, Лукчо – Четох книжката скоро. И то на моето дете. Играя с удоволствие. Това е изключителен образ заради чистотата и наивитета, който носи и с който спечелва всички герои. И в крайна сметка успява в това, което прави. Всеки актьор внася по нещо от себе си в героя. Лукчо обаче решихме да бъде малко гаменски тип – борбен, прям, искрен. А това го въвлича във всички беди. Ние винаги сме се опитвали от нашата сцена да отправяме послания не само към децата, а и към възрастните. И за двете страни ще има по нещо. За децата – забава, мащаб и приключение. А за възрастните – ще си припомнят неща, които не бива да забравят от детството. Култова реплика от Лукчо: Не понасям негодниците!
Борис Коев и Елица Нейкова, Дон Домат
Ели: По принцип съм почитател на лошите герои. Не обичам много добрите геройчета. Дон Домат олицетворява много хора, които като получат власт, преяждат с нея. Актуален е. Вътре в куклата е много трудно. Тежка ни е синхронизацията, но мисля, че успяхме.
Борис: Тази година завършвам и това за мен е дебют. Роден съм във Варна, но цял живот съм учил в София. Радвам се, че сбъднах бляна си да се върна в родна Варна и да работя тук. Дон Домат е изключително отговорна роля. Той коли и беси. Опитваме се с Елица да не го направим прекалено зъл. Дълъг беше пътят към ролята. Много хора биха се припознали в Дон Домат.
Вера Стойкова, директор на Кукления Театър - Не можеш да пораснеш без Лукчо. Няма някой, който да е израснал и да не го е прочел, да не са му го чели. Говореше се, че никой никъде не може да постави Лукчо. А ние не обичаме да ни казват „никога“. Беше предизвикателство и сме като глухото жабче. Показахме, че можем. Стига да имаш добро желание и подходящ екип. Благодаря на целия постановъчен екип за уникално добрата работа! Деца и големи, не се притеснявайте да казвате истината – тя е много чаровна!
Пожелаваме на целия творчески екип десетилетия живот на сцената на този забележителен спектакъл и пътешествия из целия свят, където да го поставят! Благодаря, че ми припомнихте детството, талантливи хора!
Ели Маринова
Снимки Пламен Гутинов
Легендарният ансамбъл “Александров” закова Варна на крак в ДКС