На 8 юни 2018 г., от 20 часа, в Синия салон на комплекс „Морско Казино“, варненската публика ще има възможност да се наслади на творчеството на световноизвестния мим Герасим Дишлиев. Той ще представи авторския си спектакъл „Не на мястото си“, поетична комедия с режисьор Едуар Дьодьосю Льо Мутие. Билети могат да бъдат закупени от рецепцията на комплекс "Морско Казино" Варна, с намаление за учащи се и пенсионери – 8 лв. и на цена от 10 лв. за всички, които обичат да се смеят.
А смехът е гарантиран! Единствен в залата няма да се смее Героят!
Кой е Герасим Дишлиев? По-познат като Геро, той е роден в Свиленград. Твори по целия свят, с постоянен адрес в Париж от 1993г. Завършва Международната школа по мимодрама в Париж на великия мим Марсел Марсо, а по-късно става и негов личен асистент. Управлява школата до нейното затваряне. За повече от две десетилетия, Геро е създал и участвал в много проекти. Един от тях е емблематичен: "Монолог с Куфар", в който разказва за пътя си от Свиленград до Париж, за мигрантството, за човекът на път. Спектакълът му е игран над 170 пъти в 76 града, 28 държави, на 13 езика. С него прави и проекта "Мимолетни следи", с който изминава обратно пътят от Париж до Свиленград на велосипед, представяйки го в градовете по пътя!
Геро ще бъде във Варна за първи път с последния си проект „Не на мястото си”. За него, Герасим казва: "Ето един спектакъл, който създадох в най-трудната година от моя живот. И именно поради тази причина си казах, че точно този спектакъл трябва да разсмива. Нищо повече. Да няма засукани философски запитвания, нито екзистенциални търсения. Да не причинява главоболие. Просто да разсмива.
В многобройните си пътувания – от Аржентина до Чехия, от Панама до Южна Корея, на атлантическия бряг на Африка или из островите в Индийския океан – винаги съм се вглеждал в очите на зрителите. И винаги съм долавял едно и също: пречистваща нужда от смях. Оттук и желанието да създам спектакъл, който разсмива всички, навсякъде. Сюжетът, предложен от собствения ми, живот, се оказа итересен. Героят ми – тоест аз, сега и тук - се намира винаги на неподходящо място. Никак не е лесно да се надсмиваш над себе си, нали? А дали се смеем на едни и същи неща? Смехът навсякъде ли е един и същ…? Моят личен отговор е Да! Стига да не се вземаме на сериозно, стига да не усложняваме ситуациите, стига отново да се върнем в детството. Тогава всички и навсякъде ще се смеят. Над кого ще се надсмиват ли? Може би над мен, а може би над самите себе си. Смях в залата."