„PURE|ReaImagination“ e aртистичен експеримент, който съчетава визуалнo изкуство, движенчески театър и пърформанс.
Иновативни спектакли в програмата на „Варненско лято“ ще зарадват утре ценителите в морския град. 6 юни е първата дата, на която хора на всякаква възраст ще имат възможност да се докоснат до пърформънса на Християн Бакалов „PURE|ReaImagination“. Нов зрител ще влиза в инсталацията на всеки 10 минути, а уникалното преживяване ще трае около 45 минути. Разположена е в СУ „Св. Климент Охридски“. Началните часове за посещението са от 14 до 16,50 ч. и от 18 до 20 ч. на 6-и и 7-и юни. „PURE|ReaImagination“ е своеобразна разходка, която фино изследва как въображението и историите, които създаваме за света около нас, въздействат на възприятията ни за реалността и за отношенията ни с другите хора. Това e aртистичен експеримент, който съчетава визуалнo изкуство, движенчески театър и пърформанс. Приключение, даващо възможност на участниците в него да открият артистичния си потенциал чрез контакта с нови и различни хора – артисти и аматьори на различна възраст.
Християн Бакалов е съвременен танцов артист, който от 2009 г. има активно присъствие на международната сцена в представления на световноизвестни хореографи. Носител е на наградата за изгряваща звезда на Парижката опера.
През 2014 г. започва изработването на трилогия от т.нар. импресивни инсталации, вдъхновени от концепцията за вечността. Те въвеждат посетителите в поетична вселена, която възниква за всекиго поотделно в поредица от различни провокации за сетивата като допир, движение, светлинни и звукови ефекти.
От днес до 7 юни продължават и представленията на „Щастливият Бекет“. Днес началният час е 19:15, утре - 18, а на 7 юни – 19. Домакин на интерактивния спектакъл е галерия „Графит“. Постановката е вдъхновена от твореца абсурдист Самюъл Бекет и неговото произведение „О, щастливи дни“. В него е скициран образът на Уини – жизнерадостна персона, която посреща и изпраща всеки ден, зарита до кръста в земята, с неизменната черна чанта до себе си, но докато изпълнява ежедневните си ритуали, тя все повече потъва надолу. Уникалното в постановката на Марий Росен е, че оригиналният текст на произведението е заместен с текстове, които самата публика създава. За да бъде реализиран този нетрадиционен сценарий, който за всеки спектакъл е различен, зрителите, които искат да присъстват, предварително попълват специално подготвена анкета. Актрисата Ани Вълчанова превръща Уини в образ, който дава глас на личните възприятия на всеки към общочовешките теми на Самюъл Бекет – как тече времето, как разбираме думите, как чувстваме, как помним, какво е значението на вещите и имат ли те собствен живот. Марий Росен е ученик на големите български режисьори Стоян Камбарев и Юлия Огнянова. Влиянието им може да се долови, от една страна, от специфичния интерес към намирането на нестандартни пространства за театър, а от друга – от създаването на театрални конструкции, базирани на свободната импровизация. Представленията на Марий Росен изследват интензивността в отношенията между текст, пространство и зрител.
РЕЖИСЬОРЪТ МАРИЙ РОСЕН също участва в представлението.
СЦЕНА ОТ „Щастливият Бекет“. Снимки Яна Лозева
Днес от 19:30 часа и утре от 19:00 на Основна сцена на Драматичния театър са двете представления на един от най-награждаваните спектакли през тази година – „Чамкория“.
Моноспектакълът на Захари Бахаров е по едноименния роман на Милен Русков, авторът, който нашумя след бурния успех на екранизацията на творбата му „Възвишение“. Актьорът заслужи награда „Икар“ за главна мъжка роля, номиниран е и за „Аскеер“. Режисьор на спектакъла е Явор Гърдев. Действието в „Чамкория“ се развива в един ден на 1928 г. и обхваща последния за сезона тур на омнибуса на Слави Желязков и неговите пътници от София до Чамкория (Боровец). Обичайното пътуване ще се окаже фатален капан и рамка, която отприщва потока на размишления на простодушния и духовит шофьор. През неговия скептичен и прагматичен поглед се изгражда сложната картина на едно от най-бурните времена от българската история. Живият и цветен език на бае Славе води към дълбините на националния характер и светоглед и провокира необходимостта към тяхното преосмисляне в наши дни.
„ЧАМКОРИЯ“ Е ПЪРВИЯТ МОНОСПЕКТАКЪЛ на Захари Бахаров. Снимка Павел Червенков
Част от международната селекция в програмата на тазгодишното „Варненско лято“ е спектакълът „Планината Чирчео“. Проектът е копродукция на Френския национален театър за танц „Шайо“ (Франция), Ле Супличи Кинкалери (Италия). Критиката определя хореографа на постановката Фабрицио Фавале като „поета на танца“. Планината Чирчео в Италия при Тиренско море е митично пространство, в което Одисей и неговите спътници се изправят срещу магьосницата Цирцея. Способността й да преобразява хората и променящите се води на морето са основен източник на вдъхновение на Фабрицио Фавале. Деветима забележителни танцьори потъват в мистично пространство и се завихрят в чувствен хипнотичен танц. В неопределеността между съзнанието и фантазията, деня и нощта те сякаш проговарят на езика на бурното море. Фабрицио Фавале и Андре дел Бианко създават на живо въздействащи звукови и визуални ефекти с промени в осветлението, цветовете и плътността на атмосферата. Привнасят различни естествени елементи като вулканични останки, ледени блокове, скали, животински фигури и пораждат образи, които пресрещат световете на архаиката и високите технологии. Спектакълът ще бъде представен утре вечер от 21 часа на сцена „Филиал“ на Драматичния театър.
КРИТИКАТА ОПРЕДЕЛЯ ХОРЕОГРАФА НА ПОСТАНОВКАТА Фабрицио Фавале като „поета на танца“.
И тази година продължава тенденцията на международния фестивал „Варненско лято“ да се канят студентски спектакли. Тази година част от програмата на проявата е постановката „Черна дупка“ на Учебен театър – НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Режисьор е Иван Добчев.
В спектакъла участват третокурсници от Националната академия за театрално и филмово изкуство. През годините на обучението си до момента младите актьори от класа на проф. Иван Добчев работят върху отделни сцени от пиесата „Черна дупка“ и вече я представят като завършено представление. Горан Стефановски, един от най-известните македонски драматурзи, пише „Черна дупка“ през 1987 г., години преди сриването на Югославия. В нея са представени напрегнати до крайност отношения и образи, които се лутат по своя път. Като Майката, чийто съпруг й изневерява; Успяващият икономист, който колкото повече напредва в кариерата си, толкова по-самотен и изоставен се чувства; Уличният гангстер; Самоизолирала се от света студентка… Силно съчетание на интелигентна драма с плътен натурализъм. Спектакълът се представя със субтитри на английски език и може да се види утре вечер, от 20:15 на сцената на кукления театър.