Изложбата на Анжела Минкова - живопис, асамблажи, графика, пластика и релефи на хартия, плод на стари и нови търсения на Анжела Минкова може да разгледате в „Морско казино“ във Варна. Намирам художничката в кипежа на подреждане на експозицията и я провокирам с няколко бързи и откровени въпроси. На които получавам също толкова прями отговори, придружени с едно неповторимо излъчване на голям творец.
Вече 40 години рисувате усещанията си. Кога разбрахте, че имате дарба?
Разбрах не е точната дума. На 3 години и половина за първи път поисках лист и молив, защото ми извадиха сливиците и аз исках да изразя изстраданото. Явно тогава съм разбрала, че мога да изразявам чувства като ги нарисувам.
Според вас нужна ли е школовка, за да израсне един творец?
Да. Има любители, има и професионалисти. Салвадор Дали е казал: Някои рисуват каквото могат, а други каквото искат. Трябва да си изминал дълъг път, за да се научиш да изразяваш реалност.
Разкажете ни с няколко думи за себе си!
Учила съм за художник 10 години – художествена гимназия, академия, една година керамика. Само с това съм се занимавала и не мога да не го правя. ТОВА Е НАЙ-ВАЖНОТО ЗА ЕДИН ТВОРЕЦ – ДА НЕ МОЖЕ ДА НЕ ПРАВИ ТОВА, КОЕТО ИЗХРАНВА ДУХОВНО ОСТАНАЛИТЕ. Упорит талант съм. Човек, който ще се зарови в собствените си произведения. Както казва Емил Чоран талантът е един недъг – само произвежда. Вероятно имам някакъв недъг.
Виждам много техники, някои от които – за първи път. Вероятно сте надграждала и са си чисто ваши? Коя ви е любимата техника?
Да, сама си ги измислям. Нямам любима техника, преминавам от една в друга. Смятам, че стилът е смърт за художника. Ако овладея нещо, ме дърпа следващото. Важното е да ти е любопитно и да можеш да се изразяваш с всякакви средства.
В сайта ви видях, че се занимавате с обучение на любители. Предизвиквате ги с нестандартни задачи – рисуване с по-трудната ръка, със затворени очи, рисуване на „оковите“. Докъде достигат те чрез подобни предизвикателства?
Това е в сферата на арт-терапията. Малко съм правила такива неща с хора и е много отговорно. Цели да ги провокира. Със затворени очи се изразяваш особено и много се учудваш на това, което си направил. Другите неща са в сферата на арт-терапията. Занимавам деца с рисуване по древна техника – ебру. Боичките се правят от мен. В изложбата посетителите ще видят и тази техника. Съчетавам я в други средства.
Откъде сте?
От света. Иначе –от София. Там си имам галерия в „Лозенец“. Но обичам да гастролирам във Варна.
Защо „Аз бях Варна“ ?
Защото съм била. Преди това е имало „Аз съм Варна“, преди 2-3 години. Вече не съм Варна, а съм била. Всичко, което съм правила докато бях Варна, е скъпо на моето сърце. Направих изложба с неща, плод на една любовна катастрофа. Тези чувства са прехвърлени в изкуството. Така прави художника, за да не гръмне.
На тъмно, на светло, на музика, денем, вечер, сама, с приятели – кога и как рисувате?
Няма значение. Чак пред приятели? Не. Художникът е самотен ловец на изображения. Той е като антена. Транслира.
Предполагам, че чакате вдъхновение. Имам приятел художник, който казва: Аз съм занаятчия. Ставам в 8, рисувам, приключвам в 5. Предполагам, че не е така при вас?
Не е. Много труд, много работа. Вдъхновението идва когато си иска. Когато дойде, дойде.
Какво ви дава изкуството?
Всичко. Всичко, каквото нямаме е изкуство.
Художник къща храни ли?
Не, разбира се.
Как се справяте?
Много трудно напоследък. За художника е нужен меценат, който разбира. За да не трябва творецът да прави компромис с това, което харесват другите. Изкуството не е да се нагаждаш, за да се храниш. Това е смърт за изкуството.
Защо според вас новините, свързани с изкуството, ако изобщо ги има, са в края на новинарския блок?
Първо трябва да са новините, свързани с духовността. Обаче сега кюфтето се е обърнало. Някой ден може би ще стане така. Изкуството е за елита, за малцина, за избрани. Изкуството, ако е такова, не е за всички. Колкото повече знае човек, толкова по-малко говори.
Експериментирала ли сте с дигиталните изкуства и виждате ли се някога да творите с мишка в ръка?
Да виждала съм се. Интересно е. Това също е изкуство, изразно средство. Дали ще е мишка или не, проблемите са едни и същи. Важно е дали нещо води ръката ти или не.
Посланието ви към варненци?
Бързо да си купуват от изложбата някои неща, защото още са достъпни, още съм в отсамного, скоро ще станат скъпи. Това е изкуство, което изхранва душата.
Закъде пък толкова сте се разбързала? Аз ви пожелавам дълъг и здрав живот, за да нарисувате още много чудеса и да ги предадете на идващите след вас.
Не съм се разбързала. Когато тогава. Но благодаря за пожеланията, на Морското казино, на хората, които го управляват и на всички варненци за гостоприемството!
Ели Маринова
Снимки авторът
==
Анжела Минкова e родена и израснала в София, но не крие пристрастията си към Морската столица. „За да има „Аз бях Варна“, е имало „Аз съм Варна“ – споделя художничката. Варна е пристанищен град и в безкрайността на времето, никога няма време и всичко тече и се преобразува много бързо. Затова и спускането, пристигането, потапянето, катастрофирането, оставането и заминаването ми, се образуваха бързо, предизвиквайки разнолики чувства на умиление, щастие и радост, болка и страдание. Нуждаех се от спешен ремонт и реанимация . За кой ли път потърсих неотложна помощ от боичките, четките, платната... Те се отзоваха и разградиха, пренаредиха, съградиха различни спомени.“
Анжела Минкова е завършила Художествената академия, специалност „Илюстрация и оформление на книга“ в класа на проф. Христо Нейков. От 1983 год. като член на СБХ участва в множество общи изложби в България, Холандия, Испания, Англия, Гърция, Германия и Италия. Организирала е над двадесет самостоятелни изложби, участвала е в сборни изяви. „Стилът е смърт за художника“ – споделя Минкова и не спира да експериментира с различни техники. Излага акварел, керамика, пластика, фотография, „Ебру“ или рисуване върху вода, използвано в миналото от сибирските шамани за гадаене.
От 1984 до 1988 год. е работила в БТА.
Минкова е носителка на наградите:
1987 — II-ра награда на VI Международно биенале на хумора и сатирата — Габрово,
1989 — II-ра награда на VII Международно биенале на графиката — Варна,
1991 — I-ва награда на Международно биенале на рисунката „Перес Виниамил“ — Ел Ферол, Испания.
Произведения на Минкова са притежание на частни колекции и галерии в страната и чужбина.
Изложбата ще продължи до 19.06.2018г.