Толкова млада и вече със сбъдната мечта, която може да се държи в ръцете. Поздравления, Наде! Кога се запозна с нея? С любовта. Вероятно те е променила.
Любовта е нещо много красиво. Любовта е щастие, но и отговорност. На първо място смятам, че човек първо трябва да се научи да обича себе си, а след това да се влюби в хората, в живота, в малките неща, без страх. Мисля, че човек не може да оцелее без любов.
В момента мога да кажа, че съм открила любовта в лицето на любимия човек, с когото сме заедно почти три години. И определено любовта ме промени. Ставаш по-добър, по-търпелив, по-отговорен, учиш се да се грижиш не само за себе си, но и за другия човек, да уважажаш мнението му.
Но трябва да говорим за любовта в по-общ аспект, защото както казах, човек без обич не може- тази към семейството, към приятелите, към живота.
Разкажи ни какво представлява „Приказки за любовта“ с няколко думи. Все пак най-интересното ще запазим за читателя.
„Приказки за любовта“ е една моя сбъдната мечта. Още, когато написах първите си авторски статии, преди 6-7 години, си поставих за цел да си издам книга. Много е хубаво, когато осъществиш мечтите си. А това не е толкова трудно. Просто трябва много вяра, работа, търпение и любов към това, която правиш, разбира се. В книгата съм включила мои авторски статии, посветени на любовта към любимия човек, към майката, към приятелите, към живота, към родината. Но повече няма да издавам, нека да бъде интересно на читателите.
Пишеш статии на различни теми. Кои са ти любими?
Както се подразбира, темата за любовта ми е любима. Хората обичат да четат позитивни красиви неща, а аз обичам да пиша точно такива.
Коя любов те прави истински голяма? Към любимия? Или?
Човек първо трябва да се научи да обича себе си. Само тогава се чувства истински жив и отваря сърцето си за света и за другите хора. Може би ние, в това число и аз, понякога пренебрегваме себе си, не се обичаме достатъчно и затова и погледът ни към света около нас става по-сив... А най-голям човек може би те правят постъпките. Затова винаги правете всичко с любов и желание!
Имаш ли идея защо в днешно време много двойки се разделят скоро, след като са се влюбили и са заживели заедно?
Може би защото всеки си е изградил някаква собствана представа за това какво е любовта и какво е да живееш заедно с някого. Романтичните филми и приказки ни отдалечиха от реалността. Дори аз да си призная бях малко стресирана от любовта, защото не се получи така, както съм гледала по филмите. Но пък дори и с всичките й трудности, препядствия и жертви, любовта си струва, ако е истинска и споделена. Може би хората в днешно време трудно могат да приемат, че вече няма само „аз“, само „моите желания“, а вече е „ние“ и желанията на другия човек. Така пиша и в една от статиите ми, които може да прочетете в „Приказки за любовта“. Любовта е „всичко по две“. И мъка по две, и радост по две.
Къде може да бъде намерена книгата ти?
Засега книгата може да се закупи само от мен, така че който има желание може да се свърже с мен във Facebook или да ми пише на: nadejda_rg@abv.bg.
Знам, че е трудно да откроиш любим откъс от книгата, но все пак, моля те, опитай!
Любими откъси имам много. Но бих искала да споделя този, който най-добре ме представя:
"Аз съм онази с многото мечти, с надеждите, че животът може да бъде още по-красив, по-цветен. Онази, която не може просто да стои и да чака нещо да се случи, онази, която действа, която лети. Онази, която иска човекът до нея също да има крила, да мечтае, да върви напред.
Да вървим напред, заедно! Да падаме, заедно! Да ставаме, заедно! Да плачем и да се смеем, все заедно! Защото аз съм онази, която вярва, че "Светът е за двама!"
Ала само ако двамата вървят в една посока. Рисуват мечтите си, строят дома в сърцата си, пеят песента на живота си, танцуват танца на истинската любов, заедно! Да, аз съм онази, която наричаш и дете, и жена, и буря, и щастие, и лудост, и страдание, и благословия. Онази, която не е за всеки!
Онази, която иска да живее с всеки поет дъх, не просто да диша, а да живее. Онази, която иска да се смее, да плаче, да обича, да създава, да пази, да постига и пак да обича, да страда, да прощава, да дарява усмивки. Онази, която иска да живее, без страх, макар че животът е страшен! Но е и хубав, нали?"
От наблюдения знам, че веднъж търкулне ли се вдъхновението на един автор, то е до живот. Което означава – следваща идея. Ще ни издадеш ли в аванс какво да очакваме ние, твоите нови читатели?
Искрено се надявам моята книга да се хареса на хората и да ги накара да отворят сърцата си. Моето послание е да се обичат повече и да бъдат по-добри. Дано успея да им го предам. Разбира се, аз ще продължа да пиша на тази тема и след като създам още красиви „приказки“ със сигурност ще издам следващата книга. Не съм мислила за име и какво точно ще включа, но със сигурност и в нея ще има много любов.
Пожелаваме на младата журналистка Надежда Георгиева да сбъдне с лекота и фино слово следващите си мечти.
Ели Маринова