Д-р Харитонова завършва варненския Медицински университет през 1996 г. През 2007 г. придобива специалност „Педиатрия“. Членува в Българския лекарски съюз и в Българската педиатрична асоциация. Д-р Харитонова има 20-годишен опит в областта на детското здравеопазване. През 2016 г. е педиатьр в здравеопазването на Обединените арабски емирства. Смята, че камъкът си тежи на мястото и е наистина важно за всеки лекар да специализира в чужбина, стига да не е завинаги. Вярва, че у дома и стените помагат и именно там е мястото на всеки да реализира мечтите си. Според нея в хаотичния елемент на здравеопазването у нас се ражда смелостта на лекаря, която в подредения модел навън липсва.
Д-р Харитонова за своя житейски и професионален път:
Медицината избрах след една подарена медицинска престилка на моя баща. Облякох я и изключително много се харесах в нея. Реших, че ми подхожда, и си създадох мечта. Така у мен се зароди идеята да стана лекар. Всички ме насочваха, че това е много тежка специалност, която изисква голямо усилие, много труд и едва ли не се превръщаш в жертва... Аз не се чувствам жертва, напротив, изключително щастлива съм от направения избор. Работя с голямо удоволствие и изпитвам удовлетворение от това да създавам добро. Да създадеш усмивката на личицето на оздравялото дете - няма по-голямо щастие.
Завърших варненския Медицински университет през 1996 г. и оттогава практикувам.
В първите години като много млад лекар работех буквално по 24 ч. в денонощието
Давах много дежурства, замествах колеги, работех дълго, след като ми свършеше работното време… Години наред си поплаквах заради преумората, но същевременно усещах и голямата сладост на добрите резултати. Така автоматично превърнах голямото натоварване в позитивизъм, че това е начинът да натрупам и задълбоча своя опит. Общуването с много хора създава изключително важните за живота воля, разум и търпение. И колкото по-труден е пътят, толкова по-хубав е краят, когато изведеш резултата от усилията си.
Със съпруга ми се запознахме в университета. Имаме 25-годишен брак и две прекрасни деца. Дъщеря ни е студентка по дентална медицина, а синът ни е във втори клас. Изключително трудно е за двама лекари да градят едновременно кариера и семейство. От съществено значение не само в работата, а и у дома се оказа работата в екип. Тази екипност, която се създава при довършването на детайла, независимо от това кой го е започнал... Наред с търпението, на което се научихме през годините, и нагласата, че всичко, което влагаме, води до добър резултат, ни помагаха да преодоляваме всички трудности. Когато дъщеря ни порасна, се прибави към екипа, за да отгледаме сина ни. А когато цялото семейство сподели професионалния успех на другия и се радва, това носи най-голямата наслада от положения труд.
Две години работих в Обединените арабски емирства, като основният двигател на пътя ми към Дубай бе съпругът ми. Той бе този, който спечели възможността за работа там като неврохирург в правителствената болница. Международният опит е изключително важен в нашата професия.
Там видях например, че две и две в медицината трябва да прави четири, докато тук, в България, това не е точно така. Там за точния въпрос трябва да имаш един-единствен отговор. Медицината всъщност е превърната в математически индекс. Българската медицина е много опитна, но не е математически разгърната. Тук се работи с много голям опит, но няма извод, който да се обедини от специална дисциплина.
Оксфордският кодекс например е наръчник от събрани правила, започващи от разговора с пациента и простиращи се до лечението. Всяка година този наръчник се обновява и дава актуална информация за кодекса на математическите изисквания в медицинските диагнози.
За да бъде поставена правилно една диагноза, трябва да се извърви съответният алгоритъм, преди да се вземе решението за терапия. Това от своя страна изисква твърде много средства, тъй като за целта е нужен пълен набор от изследвания, които лекарят е задължен да вземе предвид, преди да постави окончателната диагноза. Така се работи по света.
У нас не са отпуснати нужните средства на педиатъра, за да изпълни алгоритъма, което кара медицината да буксува. Диагнозата се поставя на базата на външни белези и опит, а това винаги води до риск да се сгреши. Ако лекарят заживее с мисълта, че медицината е математика, ще търси много по-задълбочено проучване и тогава няма да лекуваме само симптомите, а основно причините. Диагнозата, поставена след изпълнен алгоритъм, по правилник има точно време на протичане и точно определен медикамент за лечение. Така винаги се стига до благоприятен изход без усложнения, а когато пациентът е запознат с всичко това, съвсем търпеливо ще изчака периода до пълното си оздравяване.
Липсата на тази практика у нас е поводът нещата да не се случват винаги по най-добрия начин. Разчита се основно на прегледа, а мога да ви уверя, че
с един и същи причинител при всеки един пациент болестта може да протече различно
Тялото, от друга страна, е устроено да се защитава само. Особено в областта на детските болести пациентът невинаги има нужда от помощта на педиатъра. Той трябва да е съветник на спокойствието, че тази болест ще приключи благоприятно, дори без намесата на сериозни медикаменти. Болестта не трябва да се спре веднага и на всяка цена. Ако една температура протича с определена характеристика, не сме в състояние да променим хода на болестта.
Ако вирусът протича с 40 градуса температура, той ще си протече в рамките на нужния период, пациентът ще се възстанови и ще се е справил само с противотемпературно средство. Безкрайната намеса с всички темпове, за да не възникне усложнение и непременно да се скъси периодът на боледуване, е повод за безкрайната агресивност при първите симптоми на инфекцията. Това обърква имунната система и тя не може да разпознае истинската болест. Започва да забавя своето развитие, реагира по неправилен начин и обръща поведението на инфекцията в друга посока. Педиатърът трябва основно да наблюдава да не възникнат усложнения, които да изискват по-сериозна намеса.
Преди 20 години възможностите за лечение бяха ограничени, изписваха се основно противовъзпалителни средства, но децата като цяло бяха по-здрави. Съществуваше естествена закалка на тялото към факторите на околната среда. В момента наблюдавам сериозни дефицити и те са завишени до критични в много посоки. Това се дължи на липсата на усилие на тялото към използването на природата, както и на липсата на пълноценно и правилно хранене.
Всяка година, която преминава с повече от четири инфекции, налагащи сериозен прием на медикаменти, алармира за отслабнал имунитет. Това налага в ежегодния профилактичен преглед, който пациентът прави за себе си, да бъдат включени допълнителни изследвания, които да посочат липсите в организма и те своевременно да се коригират. Така лекарят открива причините.
Днес има много повече болни сред децата, отколкото преди години, много по-тежки са усложненията, които настъпват и налагат сериозно лечение. Откриваме много сериозни дефицити, които се оказват още на ниво зачеване. Тук именно идва и моментът на необходимостта от по-задълбочено проучване на младото поколение, защото се оказва, че децата днес се раждат по-малко здрави.
Причините за това са комплексни. Съвременните технологични открития ограничиха движението на открито, а то е силата и енергията, която кара тялото да ползва благата си истински. Все повече се разчита на хранителни добавки, а те няма как да заменят балансираното хранене. Пълноценно хранене, излизане на открито, изразходване на енергията и потребността отново да бъде запълнена с нужния запас предопределя здравото тяло. Не казвам, че днес няма култура на спорт, но тя се осъществява предимно в затворени помещения.
Едно дете, дори и здраво, трудно може да устои на общия фон от безкрайно голям процент инфекции, които обхващат и ученическата възраст, където обичайно би трябвало да се свива периметърът.
Преди години също имаше сезонност, но инфекциите бяха краткотрайни
Това показва, че тялото отвътре е било стабилно и се е възстановявало за кратко с благата на природата. Днес това е невъзможно. Краткотрайният епизод почти не съществува. Превърнат е в 10, 20, 30 дни и поводът е, че тялото не е подготвено да боледува кратко. Почти няма да чуете за хрема, преминала за 3 дни. Хремата днес масово протича 20-30 дни, което налага потребността от приемането на медикаменти за преодоляването й, което от своя страна оскъпява терапията.
Ако 10 души боледуват, индивидуалистът няма да спечели
Водеща за мен е профилактиката. Смятам, че доверието в лекаря се гради и когато самият той има отношение към собственото си здраве. А полезните навици се изграждат още в най-ранна възраст в семейството.
Традициите в моето семейство и начинът, по който съм израснала, са ме насочили към изграждане на трудови навици още в детството. Наред с изключителната ми потребност от образованост още тогава се научих, че след всяка трудова дейност насладата от играта е по-голяма. Това всъщност е мотото на живота ми, което не ми дава шанса да скучая. Колкото повече се трудиш, толкова по-добре, и колкото по-малко свободно време имаш, толкова по-добре. Здравата психика е много важно нещо, а тя се ражда само тогава, когато човек има достатъчно запълнен ден. И всяко благо, което създава, го реализира като наслада за деня. И мечтае да свърши нещо подобно и на следващия ден... И всичко това предопределя доброто здраве!
Имах шанса през годините да черпя опит и познания от моя свекър, който също е педиатър и светило в професията ни. Тук е мястото да му благодаря, както и на родителите ми, които винаги са били част от семейния ни екип!
Не намирам себе си за успяла, но достатъчно трудила се – да. А усърдието винаги успява и щом съм щастлива, значи съм на прав път.
МАРИАНА СТОЙКОВА