Трапезата и обичаите на Игнажден

Поверията, свързани с утрешния ден, Игнажден са много. На 20 декември според народните поверия започва Новата година. Всичко, което се прави на този ден, има магическа сила, може да роди здраве и живот, плодородие и късмет. Затова българинът се вглежда в символите и знаците, които му дава светът наоколо. Празникът се нарича още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден. На този ден Слънцето се обръща към пролет и лято, но все още е в най-далечната си точка. Вярва се, че огньовете, които се палят на земята, са вид слънчева магия. Те символизират слънчевия диск и помагат на слънцето да свети по-силно.

На Игнажден се месят колачета за всеки член от семейството. Първата щипка от тестото се суши за цяр. Старите българи са вярвали, че помага при болки в стомаха и бодежи в сърдечната област. С втората се прави кръст над вратата. Жените пазят квас – от 19 декември до Василовден. Квасът се суши на вятър, а после с него се лекуват всякакви болести. С хляб, замесен с този квас, жените привличат мъжете си, а момите – младежите.

На Игнажден се коли прасето, но трапезата е постна. На този ден се измитат саждите от комина и заедно с метлата се изхвърлят навън, за да няма бълхи през лятото, или се изсипват във водата, за да се отнесе всичко лошо и „да върви като по вода“ напред през годината.

Който излезе от къщата на Игнажден, в никакъв случай не трябва да се връща с празни ръце. Жените раздават питки из махалата и по съседи за здравето на всички домашни животни. Рано сутрин родителите мерят децата или ги „повдигат“ за ушите, за да растат по-бързо. Пак със същата цел бабата или най-възрастната жена в дома сурвакат децата под завивката още докато спят.

Добре е жените да режат плат, да кроят дреха. За да стоят кокошките в къщата и да не се губят, заграждат ги накуп с червен пояс или въже и ги захранват с варена царевица.

На празничната вечеря стопанинът разчупва обредна пита. У когото остане по-голямото парче от питата, у него ще е късметът. Готвят се сарми. Варят се заедно жито и царевица, за да има берекет.

Домакинята избира за всеки член от семейството по два ореха, оставя ги в паница, изработена от пръст, да стоят до Бъдни вечер, когато по тях се гадае за здраве и късмет.

Не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол, – за да „не излезе берекетът“.

Не се иска и не се дава нищо на заем.

Не се става от трапезата по време на ядене.

Не се шие и плете.

Не се вари боб, за да не бие градушка.

Не се пере, за да не налети болест.

Не е добре, ако дете се зачене на Игнажден.

От Игнажден до Ивановден не се прави помен на починал.

Бременните и нераждалите не трябва да работят, за да родят лесно. Това е свързано с вярата, че от Игнажден започват родилните мъки на Богородица, затова тези дни се наричат още и Мъченици.

От този ден нататък не се местят кошери, иначе пчелите ще бягат.

Мъжете не впрягат добитъка, за да е здрав и пъргав през цялата година.

Важен празничен ритуал е чакането на полазник. Ако това е добър човек, с добри мисли, добро здраве, щедра ръка и късмет, очаква се да ги предаде и на дома, в който влиза.

Българинът от стари времена е вярвал в добрата и лошата среща, в добрите и лошите очи, в доброто и лошото време, в които всяка мисъл, наричане, благословия могат да се сбъднат.

Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие. Игнажден определя какво ще е времето през януари.

На   Игнажден се приготвя празнична трапеза. Всичките ястия трябва да бъдат постни : пита с мая, ошав, варена царевица,ошаф, варено жито, просо, картофи с праз или булгур, боб, зеле, лук, чесън, туршия, кравайчета, колачета орехи, мед.

Тъй като Игнажден означава „пламенен ден”, днес именници са и хората, носещи имената Игнат, Огнян, Огняна, Пламен и Пламена. Според поверието, на Игнажден започват и родилните мъки на Божията майка, тогава са и сбирките на коледарите. Затова той е наречен Нов ден или Млада година.

=

КОЛАЧЕТА ЗА ИГНАЖДЕН

На Игнажден се приготвят колаци и се прави кръст от замесено тесто, с който стопаните се предпазват от зло.

Предлагаме ви рецепта за Игнажденски колачета.

Продукти

За закваската

10 гр.мая

40 мл.хладка вода

1 ч.л.захар

¾ с.л.брашно

За тестото

320 гр.брашно

200 мл.хладка вода

1 ч.л.оцет

1 ч.л.сол

1 ч.л.захар

3 с.л.олио

Направете си закваската,като в купичка разтворете маята в 40 мл.хладка вода.Към сместа прибавете една чаена лъжица захар и ¾ с.л.брашно. Завийте закваската с чиста кърпа и приберете на топло за около 15/20 минути или докато удвои обема си. В купа пресейте брашното,направете кладенче и в него сипете закваската,една чаена лъжица сол,една чаена лъжица захар,една чаена лъжичка оцет,три супени лъжици олио и двеста милилитра хладка вода. Замесете меко и гладко тесто,да не лепне по ръцете.

Намажете тестото с една чаена лъжица олио и го поставете в купа. Покрийте купата с тестото с чиста кърпа и я приберете на топло за около час. Премесете тестото и го разделете на части.Премесете всяка част и я оставете да почине за около десет минути. Върху набрашнен плот разточете всяка част от тестото една по една  на тънки правоъгълни кори. Намажете ги с олио,поръсете  със смес от семена,мак,сусам,навийте на руло и оформете по ваш избор.

Оформете колачетата и ги оставете да починат за около 20 минути на топло. Намажете ги с олио и по желание поръсете с шарена сол или семена. Изпечете колачетата в нагряна фурна на 210 градуса до леко зачервяване. Да ви е сладко!

Chernomore.bg, lifestyle.bg, tania-goleva.blogspot.bg

Четете още: Непознатата история: Училищата във Варна и околностите й преди Освобождението