Най-новата постановка на варненската Театрална формация "Феникс" ще бъде представена утре, 28 ноември в Младежкия дом във Варна от 18.30 часа. Входът е свободен. Изборът на ръководителя на трупата, актьора Свилен Стоянов този път се е спрял на „Милионерът” по Йордан Йовков. 12 постановки и 10 години имат зад гърба си в трупата младежите, които са със и без увреждания.
Свилен Стоянов: Аз се радвам, че артистите от „Феникс“ достигнаха до онова ниво, което е достатъчно, за да зарадваме публиката. Огромно предизвикателство е за една любителска формация да навлезе в света на Йовков с пиеса в 4 действия. Но се справихме. В тези 12 години, в които сме заедно, се научихме да правим театър, да градим опит. Разбира се, има какво да градим още. Тук сложността е , че трябва да направим една крива, едно поведение и ситуации, които са развиващи се. Това, което ни занимава е проблемът с подменените ценности в нашия живот и ако Йовков пише тази прекрасна своя комедия преди около 90 години, как изглежда тя днес?
Това, което ни поднася като тематичен заряд, ние го поднасяме към публиката. Въпросите са отворени: Къде е щастието? Доколко сме се заблудили, че това е щастието? Или ако сме наистина щастливи, дали сме повярвали в една илюзия? От друга страна са едни изконни и вечни стойности, които са свързани с човешкото добруване, душа, с любовта, без която не можем. Тук има един хубав контрапункт, който той поставя – младите хора се обичат и за тях няма нищо по-хубаво на този свят. Техните родители, по-големите търсят реализация в живота чрез парите и позициите, които имат в обществото, властта и т.н т. Те са добре поднесени от автора в една комедийна ситуация. Въпроси, които вълнуват публиката. Надяваме се и ние да ги разсмеем, да им зададем въпроси, които ги вълнуват. Любопитен ще бъде отговорът за всеки един човек в залата. Той е неговото лично право – отговорът на въпроса: Къде е личното щастие и къде да го намерим, ако сме го изтървали?
Най-важното е, че младежите се окриляват от своя полет. Те се чувстват щастливи на сцената. Труден е пътят да изградиш спектакъл, но те са и истински щастливи от усещането, че живеят един друг живот. Такъв, в който с приятелите си сътворяват приказка. Без значение дали е любителски или професионален театър, това е едно чистилище за нас самите. Ние имаме нужда от това пречистване на душите си. Да, може да сме уморени, изтощени, да не сме спали цяла нощ, но това е един невероятен адреналин, нравствен порив към жаждата живот. Затова напоследък започнах да наричам нашите празници тук и хилядите репетиции „театър-терапия“, защото помага да се пречистим самите ние. А когато го споделиш с публиката, то е взаимно. Тези 12 години ми дадоха една изключителна морална енергия. Няма как тези усилия да не бъдат удовлетворяващи ги. Децата бяха плахи, неуверени, страхливи. Днес те търсят и намират добрия диалог с отстояване не своите принципи и желания, един по-добър творчески климат на работа и отношения в обществото. Всички са позитивни. Днес сме написали едно неписано правило: усмивката е енергийната ни сила.
Няма по-голяма радост от добрата усмивка, от добрите очи. Понякога на най-случайни места ме спират хората и казват „Свилене, много ни хареса“. Каквото и да им е харесало, съм щастлив. Прекрасно е да си обменяме енергия, да сме по-добри, по-взаимни, да си подадем още една калория нежност (имаше такава пиеса на Георги Данаилов). Повече калории нежност ни трябват в живота.
=
Иван Цветанов: Героят ми Масларски е много различен от мен. Той е хем чешит, хем мъж под чехъл. Репетициите са малко уморителни, защото за първи път правим пиеса в 4 действия. Сатирата е труден жанр. Трябва да разсмееш публиката, беше предизвикателство за всички колеги. Сцената е едно от най-хубавите неща, които са се случвали в живота ми. Ни е успяваме да докажем, че уврежданията ни нямат никакво значение, щом имаме желание и обичаме изкуството.
=
Милена Минчева: Играя Масларска –властна жена, която поставя мъжа си под чехъл. Героинята е много по-различна от мен – сребролюбка, материалистка. Богатството я вълнува повече, отколкото щастието на собственото и дете. Аз съм пълна противоположност и ми беше трудно да предам образа. Беше предизвикателство за мен.
Ели Маринова
снимки Пламен Гутинов