Ели Маринова
Винаги е интересна гледната точка на един голям творец за ценностната система на поколенията, които идват след нас. За участието на новия хитов български филм "Посоки" на фестивала за българско кино „Златна роза“, във Варна е режисьорът Стефан Командарев. Встрани от темата за киното, интересна бе неговата позиция за снижаване на качеството на образованието през последните няколко години, за загубата на посоки в израстването на младите хора, за липсата на ценностна система. „Моите наблюдения върху образованието са на две нива – на баща на две деца – в 8 и в 3 клас и на преподавател на студенти в университет. Има влошаване от година на година на образователното ниво на децата, на студентите, които идват.
Аз съм попадал на студенти, които правят по две правописни грешки на ред.
И тук не става дума за пълен/непълен член. Нещата се влошават. Говорил съм го и с много мои колеги преподаватели. Наскоро говорих с моя българска колежка, която преподава над 30 години в Мюнхен. Тя ми каза, че докато преди 20-на години българските студенти, които идваха да учат в Германия бяха сред най-добрите. В момента все повече младежи идват, стоят една година, усещат, че са тотално неконкурентно способни – и на ниво обща култура, и на ниво знания. И след една година с подвити опашки се връщат обратно. И още едно наблюдение. Преди години снимах документален филм във Варшец и един от хората, които много ни помагаше беше учител, директор на малко училище. Занимаваше се предимно с ромчета, които го боготворяха. Този млад човек ги учеше на компютри, на езици и пр. – истински народен будител. Същия този човек го видях преди две години в Лондон и го попитах „Какво правиш?“. Каза ми – сега съм добре, миналата година миех коли на автомивка, но сега съм добре, защото работя като пиколо.
Т. е. системата в България принуждава нашите народни будители да ходят в чужбина да мият коли.
Един учител не може да работи за 600-700 лева заплата и да се чуди какво допълнително да работи и как да си плати сметките. Това означава, че неговата работа като учител и народен будител е между другото, докато той се притеснява как ще оцелее. Нещата са сбъркани, счупени още на базисно ниво. Освен това преходът, който направихме от комунистическа, тоталитарна система към новата религия, в която невидимата ръка на пазара ще реши всичко беше погрешен. Пуснахме тази невидима ръка да влезе в образованието, в здравеопазването, в обществените услуги. В цяла западна Европа тези области са предпазени от тези пазарни механизми. Това наше люшкане от едната към другата крайност, включително в културата, не доведе до нищо хубаво.
По думи на Командарев, бизнесът и образованието са свързани. Индустрията има нужда от образовани хора, които да работят в нея. Респективно образованието трябва да създава такива хора. „Една немалка част от българите ходят да берат ягоди, да работят по строежи. Аз не насочвам студентите си.
Всеки сам трябва да си построи живота, сам да си го измисли.
Всичко е въпрос на мечти и на ценности. Аз мога да им помогна за мечтите, но ценностите се създават в дома, в семейството, в първите години в училище. Когато там има празноти и дупки, нещата са трудни. Вече говорим за т. нар. „скайп“ поколение. Това са деца, отгледани от бабите и дядовците си. През цялото си израстване те са общували с родителите си по скайп. Майките и бащите им работят навън, в чужбина. И това има много силен отпечатък върху тях. Притеснително е, че има базови пропуски на ниво психика, ценности. Баба, дядо и скайп не могат да заменят прегръдката на мама. Липсата на родител счупва базисни неща в психиката на детето – допълни големият режисьор.
Филмът "Посоки" на Стефан Командарев взе награда на филмовия фестивал в Сараево, успя да спечели публиката на филмовия фестивал в Кан. Следващите спирки на лентата са фестивалите в Торонто, Бусан, Хайфа, Варшава, Люксембург, Гент, Талин и други. Българското му представяне бе на фестивала „Златна роза“ във Варна.
Снимки Пламен Гутинов
Четете още: Иван Юруков: Любовта може да ни извиси или да ни превърне в роби