Стоян Парушев, акордеонист: Горд съм, че съм българин всеки път, когато изляза на сцената!

60-годишен юбилей чества Стоян Парушев – акордеонист и корепетитор на фолклорен ансамбъл „Варна“. Празникът ще бъде отбелязан с голям концерт утре вечер. Стоян Парушев се занимава с народна музика от 6-годишен, а в ансамбъл “Варна”  е от 1979 г. 

- Г-н Парушев, проявяват ли младите хора интерес към народната музика и танци?

- Според мен – да! Вижда се и в ансамбъл „Варна“ – в него са събрани толкова много млади хора. 

- Може ли да се направи още нещо, за да се повиши допълнително този интерес?

- Трябва да има повече такива състави, според мен. Не само групи за танци, а цели състави, които да създават хореография, да има творчество…

- Вие защо решихте да се занимавате с това?

- Не го реших аз, а баща ми навремето. Казал си, че ще ме направи музикант, много държеше на това, въпреки че той самият не беше музикант. Аз съм имал някаква дарба, разбира се, и той го е усетил. Когато започнах, веднага стана ясно, че ще стана музикант, но аз не се запалих веднага. В началото свирех насила, без желание, бил съм първи или втори клас. Баща ми купи едно малко акордеонче „Велтмайстер“ 12 баса и с него започнах. Започнах да ходя при частен учител, бай Янко се казваше. Когато съм бил пети-шести клас, в нас дойде Стоян Гамолов, един от най-добрите акордеонисти - и когато го чух да свири, тогава се запалих истински. Започнах сам да свиря, без баща ми да ме кара всеки път. 

- За колко време се усъвършенствахте и се почувствахте сигурен в себе си?

- Цял живот се усъвършенствам… И до ден днешен уча по нещо ново… Човек няма връх… Или не го знае… 

- Учите ли се от младите хора, с които работите, вдъхновяват ли Ви по някакъв начин?

- Ако не са те, аз няма да изглеждам толкова млад… (смее се). Техният ритъм дава енергия и на мен!

- На акордеон ли сте свирили само, опитвали ли сте и на друг инструмент?

- В училище започнах с обой при професор Христо Петков. Той ми беше преподавател. Видя ме, че аз съм си акордионист и все измислях някакви номера, за да пропусна практиката, но часът трябва да мине, и ме караше да му свиря на акордеон. На втората година той предложи на директора на училището да се прехвърля на ударни инструменти, защото е по-неангажиращо. Така завърших с ударни инструменти. Свирил съм и на пиано. Учил съм и класическа музика, но в сърцето ми са акордеонът и народната музика. На това съм се отдал изцяло.  

- От кога сте в ансамбъл “Варна”?

- От 1979 г.

- Какви са най-хубавите Ви спомени?

- Всичко е хубаво тук. Нямам лоши спомени тук. Ако трябва да говоря, трябва да разкажа за всяка една година от 1979 г. до днес. 

- Къде по света най-добре приемат българския фолклор?

- Навсякъде. Не мога да отговоря конкретно. Бил съм къде ли не по света. В Европа не съм ходил само в Дания. 

- С какво нашият фолклор привлича чужденците според Вас?

- С ритмиката, с пъстрите носии. С всичко… Нашият фолклор е завладяващ… Аз го харесвам и се занимавам само с това…

- И когато човек прави нещо с любов среща любов?

- Така е… 

- Какво е чувството да излезеш на сцената, облечен в традиционна българска носия?

- Всеки път изпитвам гордост от това, че съм българин! 

- Срещнахте ли много приятели, посвещавайки се на народната музика – и сред възпитаниците си, и сред хората, които идват на вашите концерти?

- Всички ние в ансамбъл „Варна“ сме си приятели. Никой тук не ми казва дядо или чичо. Всички ми казват Стоянчо! 

- Кой е бил най-трудният Ви момент през годините?

- Аз съм щастлив човек! Трудностите бягат надалеч от мен (смее се)… 

- Какво мислите за практиката, която се наложи след промените – да се компилира народна музика с други стилове?

- Според мен всичко трябва да има, хората харесват различни неща… Но да не се набляга на това… И по телевизии, и по радиа по-често се пуска музика, която не е чисто фолклорна…

- Липсва ли Ви това да звучи повече автентичен български фолклор?

- Разбира се! Сега младите знаят повече песни от чалгата, отколкото от фолклора. Дори не го различават. 

- Какво трябва да се направи, за да се промени това? Повече фестивали ли да се организират, концерти ли да има по-често?

- Всичко това… Фолклорът трябва да звучи на повече събития, за да го знаят младите. За да чуят, да видят, да им хареса…

- Вас какво ви задържа толкова години, за да не се откажете?

- Кой се отказва от хубавото, от това, което му харесва - никой! Една работа, когато не я извършваш с удоволствие, по-добре се откажи! Аз моята си я харесвам и затова не съм се отказал!

- От кой регион музика и танци предпочитате? 

- Моята работа в ансамбъла е такава, че трябва да свиря музика от всички фолклорни области. Аз харесвам най-много шопската музика, но трябва да мога всичко – и добруджанска, северняшка… В ансамбъла трябва да има от всичко. 

- Защо харесвате шопската музика най-много?

- Аз съм учил в София четири години във военното училище. Там се запалих по шопската музика. Ходили сме по сватби, кръщенета…

- А с какво се характеризира музиката на отделните региони, с няколко думи да ни кажете?

- То трябва да я чуваш, за да разбереш разликите, трудно е да се опише. Шопката музика е по-динамична, по- бърза. Добруджанската е по-бавна, по-широка. Родопската всеки човек свързва с каба гайдите. Всеки регион си има своята музика. 

- На юбилейния Ви концерт утре какво да очакват зрителите?

- Изненади!

ПОЛИНА ПЕТРОВА