Енциклопедия за българската фотография в периода от 1839 до 1959 г. беше представена във Варненския археологически музей. Автор на анализа е Зафер Галибов. В „Светлописи" се проследяват животът и творчеството на над 40 фотографи, част от тях пътуващи. „Целта ми е не просто да разкажа за техните фамилии, а да откроя факта, че възрожденските фотографи са били обществено натоварени личности, важни за времето си“, коментира авторът пред Медийна група „Черно море“.
По време на представянето на книгата албум Зафер Галибов благодари на колекционери от Варна и страната, дарили непубликувани снимки, на базата на които е построен част от анализа. Използвани са също материали от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий", Историческия архив на БАН, Държавната агенция по архивите, Военноисторическия музей в София, Археологическия музей във Варна, НБ „Иван Вазов" в Пловдив, музейни сбирки от Русе, Самоков, Шумен.
„Със „Светлописи" отправям послание към всички съвременни фотографи, да не забравят, че и преди тях е имало хора, които са се вълнували, когато са правили фотография. Това, че днес всеки снима, аз бих го нарекъл лесност. Фотографията преди беше по-трудна и по-труднодостъпна. Но това, че фотографията е лесна, не намалява изискванията към нея, напротив. Вече фотография от средна ръка може да направи всеки с телефона си. Авторите, които правят творческа фотография, фоторепортери, които отиват по горещи точки на света, са наистина особен тип хора, отдадени на теми, свързани със социума, с житието на човек. Тяхната работа документира важни стъпки в развитието на културата във всяка страна“, каза още Зафер Галибов.
Той е български фотограф художник. Защитава докторска степен по изкуствознание и изобразителни изкуства към Института за изследване на изкуствата, БАН (2014). В момента е сътрудник на сп. „Биограф”. Преподава фотография във Факултета по ЖМК на СУ “Св. Климент Охридски“.
Според Зафер Галибов не може да се намери национална отлика в родната ни възрожденска фотография спрямо фотографията в другите европейски страни по онова време. „За най-ранния период определяща е портретната фотография, защото акцентът е върху ателиерните фотографи, които са започнали да снимат първо известни хора, а по-късно и всеки, който би искал да остави някакъв спомен за фамилията си. Това е била началната фаза. Любопитството и възможността да се разчупят рамките на ателието е довело до раждането на репортерска и постановъчна фотография, която ние днес срещаме навсякъде“, разказа авторът.
В енциклопедията се разказва за цели фотографски фамилии, допринесли за развитието на това изкуство у нас. В най-ранния период водещи центрове са били Шумен, Русе, Трявна, Троян, Пловдив и др.
Полина Петрова Снимки Пламен Гутинов