Близкият изток и Северна Африка преживяват епоха на насилие - девет граждански войни бушуват в ислямски страни - от Пакистан до Нигерия. Затова има толкова много бежанци, които се опитват да спасят живота си, пише британският в. "Индипендънт".
Половината от 23-милионното население на Сирия е принудено да напусне домовете си, а 4 милиона са избягали в други страни. Около 2,6 милиона иракчани бягат от родните си места заради настъплението на групировката "Ислямска държава". Незабелязани от света, близо 1,5 милиона души са разселени в Южен Судан, откакто там в края на 2013 г. бяха подновени боевете.
На други места по света, особено Югоизточна Азия, положението е станало по-мирно през последните петдесетина години, но на една огромна територия - от планината Хиндукуш до западния край на пустинята Сахара - държави са разкъсвани от религиозни, етнически и сепаратистки конфликти.
Навсякъде се сриват, отслабват или биват атакувани държави, а на много от тези места са във възход крайни сунитски ислямистки бунтовнически групировки, които тероризират мирното население, за да предизвикат масово бягство, отбелязва авторът на статията Патрик Кокбърн.
Друга характерна черта на тези войни е, че нито една от тях не показва признаци за спиране, затова хората не могат да се върнат по домовете си.
Повечето сирийци, избягали в Турция, Ливан и Йордания през 2011 и 2012 г., вярваха, че войната в Сирия скоро ще свърши и те ще могат да се върнат. Но напоследък си дават сметка, че това няма да стане и че трябва да търсят постоянно убежище другаде.
Самата продължителност на тези войни означава огромно и необратимо унищожаване на всички средства за препитание, така че бежанците, които в началото са търсели само безопасност, са тласкани и от икономическа необходимост, посочва кореспондентът на "Индипендънт" в Близкия изток.
Настоящата бежанска криза в Европа до голяма степен отразява факта, че конфликтът в Сирия за първи път оказва реално въздействие върху континента, пише Кокбърн.
Наистина, сриването на сигурността в Либия превръща африканската държава в канал за преминаване на хора от обеднели и разкъсвани от конфликти страни около Сахара. Именно от либийския бряг тръгнаха 114-те хиляди бежанци, пристигнали в Италия от началото на годината, без да броим няколкото хиляди, удавили се по пътя. Но колкото и да е тежка, ситуацията не е много по-различна от тази през миналата година, когато 112 000 души успяха да се доберат до Италия, изтъква авторът.
Съвсем различно е положението с конфликтите в Сирия и Ирак, в резултат на които броят на хората, опитващи се да стигнат до Гърция, скочи от 45 000 на 239 000 за същия период.
От три десетилетия Афганистан е източник на най-много бежанци по данни на ООН, но през последната година Сирия заема съществено място в това отношение и сега един от всеки четирима нови бежанци в света е сириец. Унищожава се цяло едно общество, а светът не прави почти нищо, за да спре това, отбелязва Кокбърн.
Сирия и Ирак са в центъра на сегашната бежанска криза също така поради това, че именно там групировки като "Ислямска държава" и Ал Кайда контролират значителни територии и са в състояние да разпространят в останалата част на ислямския свят отровното си въздействие, предизвикващо разделение между общностите. Те активизират банди от убийци, които действат по доста сходен начин независимо дали са в Нигерия, Пакистан, Йемен или Сирия.
Масовото бягство на хора ще продължи, докато продължават войните в Сирия и Ирак, пише в заключение авторът.