Страни от ЕС искат нови санкции за Русия заради атаката в Суми

Снимка: БГНЕС

Външни министри на държави от Европейския съюз искат нови санкции за Русия заради атаката в Суми.

"Последните руски нападения срещу градовете Суми и Кривой Рог показват, че Владимир Путин няма интерес от мирни преговори", заявиха те, цитирани от "Евронюз".

Винтовете на Русия трябва спешно да бъдат затегнати чрез нови санкции след опустошителното нападение срещу украинския град Суми, заявиха външните министри на Европейския съюз, които се събраха за среща в Люксембург на 14 април.

Две руски балистични ракети удариха Суми в момент, когато вярващите християни празнуваха Цветница.

Най-малко 34 души са загинали, а повече от 110 са били ранени.

„Ударът е нанесен в центъра на града на Цветница. Само мръсни гадове могат да постъпват по този начин“, заяви президентът Володимир Зеленски.

Нападението срещу цивилни граждани беше извършено в момент, когато Украйна все още скърби за 19 души, включително 9 деца, които бяха убити в Кривой Рог по-рано този месец. И двата руски удара си приличат, като съчетават балистични ракети и касетъчни боеприпаси, за да нанесат максимални щети.

За министрите на външните работи баражът демонстрира, че Владимир Путин няма интерес да продължи мирните преговори, насърчавани от Доналд Тръмп.

„Искам само да кажа, че съм ужасен от последните руски атаки срещу Украйна. „Надявам се президентът Тръмп и администрацията на САЩ да видят, че лидерът на Русия се подиграва с тази добра воля, и се надявам да бъдат взети правилните решения“, заяви Радослав Сикорски, министър на външните работи на Полша.

Литовският министър Кенстутис Будрис съобщи, че „варварската атака“ срещу Суми представлява „военно престъпление по дефиниция“ и поиска нов пакет от санкции, насочени към сектора, останал „недокоснат“ в предишните решения, като втечнения природен газ (LNG) и ядрената енергетика.

Смята се, че 17-ият пакет от февруари 2022 г. насам е в много ранен етап и след като бъде представен, се очаква да се сблъска с ветото на Унгария. Будапеща става все по-критична към икономическите ограничения, стигайки до заплахата да блокира подновяването им.

„Това за пореден път е унижение за всички, които полагат дипломатически усилия, за да спрат тази война и да постигнат поне прекратяване на огъня, за да започнат преговори“, заяви Будрис.

„Сега е моментът да покажем не само нашето единство, но и отдаденост. В противен случай ние не функционираме като организация, а като отделни държави“, добави той.

Финландският му колега Елина Валтонен подкрепи призивите за допълнителни строги санкции и заяви, че сривът на световните цени на петрола, причинен от мащабните мита на Тръмп, е „точно това“, от което Западът се нуждае, за да отслаби военната машина на Кремъл.

„Русия показва пълно пренебрежение към мирния процес, но също така и не зачита човешкия живот. Има един човек, който не се интересува от мира, и това е Путин“, заяви Валтонен при пристигането си.

Шведският външен министър отиде още по-далеч, заявявайки, че е време „да продължим напред и да вземем замразените активи."

Възможното изземване на активите на Руската централна банка, които са обездвижени като част от санкциите, е било обсъждано и в миналото, но набра скорост след встъпването в длъжност на Тръмп, който започна да намалява военната помощ за Украйна.

Самата стойност на парите, каято само на територията на ЕС е около 210 евро, се разглежда като привлекателен източник на приходи, който да компенсира намаляващата помощ от страна на Америка. Някои държави членки обаче не са склонни да предприемат безпрецедентния ход, опасявайки се от негативни последици за финансовата стабилност на блока и доверието на инвеститорите.

Миналия месец председателят на Европейския съвет Антониу Коща поля със студена вода импулса за конфискация, твърдейки, че активите трябва да останат парализирани, за да се поддържа 45-милиардният заем за Киев и да се гарантира, че Москва в крайна сметка ще плати военните репарации.

„Това е причината, поради която е важно да се защитят тези активи, да се запазят тези активи под контрол“, заяви Коща по време на събитие.

Все пак дебатът не е приключил, тъй като обръщането на Тръмп към Русия принуждава съюзниците да преразгледат отдавнашни убеждения и да възприемат амбициозни идеи, като например пълномащабно превъоръжаване.

Реагирайки на нападението в Суми, американският президент го определи като „ужасно“ и „ужасяващо“, но изглежда омаловажи вината на Русия. От встъпването си в длъжност Тръмп многократно е обвиняван, че повтаря тезите на Кремъл.

„Казаха ми, че са допуснали грешка“, заяви Тръмп пред репортери на борда на „Еър форс 1“.

Външните министри изразиха категорично несъгласие, като съобщиха, че ударите са били умишлени.

„Не знам какво е научил и какво не е научил, но фактите са на място и пред очите на всички: Русия убива цивилни и то по пътя към църквата“, заяви латвийският външен министър Байба Браже, запитана за Тръмп.

„Това е двоен удар. Руснаците са знаели какво правят“, добави тя.

Върховният представител Кая Калас, която председателстваше срещата на 14 април в Люксембург, добави гласа си към колективното възмущение и подкрепи искането за нови санкции.

„Трябва да окажем натиск - максимален натиск - върху Русия, за да сложи наистина край на тази война, защото са необходими двама, за да искат мир, но само един, за да иска война“, каза Калас.

Калас прекара последните седмици в призиви към държавите членки да увеличат военната си подкрепа за Украйна, като представи план с идеална сума от 40 млрд. евро за 2025 г.

Планът, който се основава на брутния национален доход (БНД), за да се гарантира справедливо разпределение на даренията, беше добре приет от малките държави членки, но срещна съпротивата на по-големите, като Франция и Италия, които се подиграха на математическата формулировка.

Сблъсквайки се с политическа опозиция, Калас пренасочи плана си към целта бързо да се съберат 5 млрд. евро, за да се доставят 2 млн. снаряда с боеприпаси на Украйна. Според върховния представител две трети от 5-те милиарда евро вече са осигурени.